Променящото се лице на „християнството“ — дали е приемливо за Бога?

ДА ПРЕДПОЛОЖИМ, че поръчваш на един художник да ти направи портрет. Когато е готов, ти си развълнуван — приликата е съвършена. Мислиш си как твоите деца, внуци и техните внуци ще гледат с гордост портрета.

Но след няколко поколения един от потомците ти смята, че плешивината на портрета не е много представителна, затова по негово желание бива добавена още коса. Друг не харесва формата на носа и тя бива променена. От поколение на поколение следват различни други „подобрения“ и така накрая човекът от портрета почти не прилича на теб. Как би се чувствувал, ако знаеше, че ще стане така? Сигурно щеше да си възмутен.

За съжаление историята за този портрет всъщност е историята на останалата само по име ‘християнска’ църква. Фактите показват, че точно както било предсказано в Библията, скоро след смъртта на Христовите апостоли характерното лице на „християнството“ започнало да се променя. — Матей 13:24–30, 37–43; Деяния 20:30.a

Разбира се, в това да прилагаш библейските принципи към различни култури и епохи няма нищо лошо. Съвсем друго е обаче да променяш ученията на Библията, за да се нагодят към преобладаващото мислене. Но станало точно това. Ето например, промените, които са били направени в редица важни области.

Църквата се слива с държавата

Исус учел, че негово управление, или Царство, е небесно и в определеното време ще унищожи всички човешки управления и ще владее над цялата земя. (Даниил 2:44; Матей 6:9, 10) То няма да управлява посредством човешки политически системи. „Моето царство не е от този свят“ — казал Исус. (Йоан 17:16; 18:36) Затова, въпреки че спазвали законите, Исусовите ученици не се месели в политиката.

Но до четвърти век, до времето на римския император Константин много от хората, които твърдели, че са християни, вече не чакали търпеливо завръщането на Христос и установяването на божието Царство. Постепенно нагласата им към политиката се променила. „Преди Константин — се казва в Europe—A History [„История на Европа“] — християните не се стремели към [политическа] власт като към средство, чрез което да подпомогнат своята кауза. След Константин християнството и висшата политика тръгнали ръка за ръка.“ Префасонираното християнство станало официалната „вселенска“, или „католическа“, религия на Римската империя.

В енциклопедията Great Ages of Man [„Великите епохи на човечеството“] се казва, че поради съюза между църквата и държавата „през 385 г. от н.е., само 80 години след последната голяма вълна от преследване на християните, самата църква започнала да екзекутира еретици, а нейните духовници разполагали с власт, почти равна на тази на императорите“. Така започнал един период, през който мечът заменил убеждаването като средство за обръщане във вярата, а кичещото се с титли, алчно за власт духовенство заменило скромните проповедници от първи век. (Матей 23:9, 10; 28:19, 20) Историкът Х. Дж. Уелс писал за „големите различия между“ християните от четвърти век „и ученията на Исус от Назарет“. Тези ‘големи различия’ засегнали дори основните учения за Бога и Христос.

Прекрояване на Бога

Христос и неговите ученици поучавали, че има само „един Бог, Отец“, който се отличава с личното си име, Йехова, появяващо се около 7000 пъти в древните ръкописи на Библията. (1 Коринтяни 8:6; Псалм 83:18) Исус бил създаден от Бога и е „първороден преди всяко създание“, както се казва в Колосяни 1:15. Затова като личност, която била създадена, Исус открито заявил: „Отец е по–голям от Мене.“ — Йоан 14:28.

Но през трети век някои влиятелни духовници, запленени от троичното учение на езическия гръцки философ Платон, започнали да променят облика на Бога, така че той да заприлича на троица. През следващите векове, без основания от Писанията, тази доктрина издигнала Исус до позиция, равна на позицията на Йехова, и превърнала божия свят дух, или активна сила, в личност.

Относно това как езическото понятие за троицата било възприето от църквата, в New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] се казва: „Формулировката ‘един Бог в три лица’ не била твърдо установена и със сигурност не била напълно възприета в християнския живот и вероизповедание преди края на 4–и век. Но точно тази формулировка за първи път получила названието „догма за троицата“. Нищо в мисленето на апостолическите Отци поне малко не се доближавало до това схващане или представа.“

Подобно нещо се казва и в The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“]: „Доктрината за троицата от четвърти век не отразявала правилно ученията на първите християни относно естеството на Бога; точно обратното — тя била отклонение от тези учения.“ В The Oxford Companion to the Bible [„Оксфордски библейски наръчник“] троицата е наречена една от многото „по–късни формулировки на вярата“. Но троицата не била единственото езическо понятие, възприето от църквата.

Префасониране на душата

Днес е широко разпространено вярването, че хората притежават безсмъртна душа, която преживява смъртта на тялото. Но дали знаеш, че това учение на църквата също било възприето по–късно? Исус потвърдил библейската истина, че мъртвите „не знаят нищо“, а спят. (Еклисиаст 9:5; Йоан 11:11–13) Животът ще бъде възстановен посредством възкресение — ‘ставане’ от съня на смъртта. (Йоан 5:28, 29) Ако съществуваше безсмъртна душа, нямаше да има нужда от възкресение, тъй като безсмъртието изключва смъртта.

Исус дори показал на практика библейското учение за възкресението, като върнал умрели хора към живот. Един такъв пример е Лазар, който бил мъртъв четири дни. Когато Исус го възкресил, Лазар излязъл от гробницата — жив, дишащ човек. Никаква безсмъртна душа не се върнала от някакво небесно блаженство в тялото на Лазар, когато той се събудил от мъртвите. Ако душата на Лазар била на небето, едва ли това, че Исус го възкресил, щяло да бъде услуга! — Йоан 11:39, 43, 44.

Тогава откъде произлиза теорията за безсмъртната душа? В The Westminster Dictionary of Christian Theology [„Уестминстърски речник на християнската теология“] се казва, че това понятие „принадлежи повече на гръцката философия, отколкото на библейското откровение“. В The Jewish Encyclopedia [„Юдейска енциклопедия“] се обяснява: „Вярването, че душата продължава да съществува след смъртта на тялото е по–скоро въпрос на философски или теологични предположения, отколкото на обикновена вяра, и съответно никъде изрично не се споменава в Светите писания.“

Често една лъжа води до друга и това е така с учението за безсмъртието на душата. То проправило път за езическата идея за вечни мъки в адски огън.b Но Библията ясно казва, че „заплатата на греха е смърт“, а не вечни мъки. (Римляни 6:23) Затова Писанията описват възкресението така: „Морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях.“ В „Синодално издание, 1998 г.“ също се казва, че ‘морето, смъртта и адът ще върнат мъртвите’. Да, казано накратко — хората, които са в ада, са мъртви, ‘заспали’, както казал Исус. — Откровение 20:13.

Дали наистина вярваш, че учението за вечно проклятие в ада привлича хората към Бога? Едва ли. Според справедливите и любещи хора това е отблъскваща мисъл! От своя страна Библията учи, че „Бог е любов“ и че жестокостта, проявявана дори към животните, е нещо отвратително за него. — 1 Йоан 4:8; Притчи 12:10; Йеремия 7:31; Йона 4:11.

Обезобразяване на „портрета“ в наше време

Обезобразяването на Бога и на християнството продължава и днес. Един професор по религия преди време казал, че борбите в неговата протестантска църква са борби „на авторитета на Писанията и на кредото срещу авторитета на чужди и хуманистични идеологии; между верността на църквата към господството на Христос и приспособяването и нагаждането на християнството към духа на времето. Въпросът е следният: Кой определя какво да ръководи църквата ... Свещените писания или господствуващата идеология на деня?“

За съжаление „господствуващата идеология на деня“ все още тържествува. Например, не е тайна, че много църкви променят позицията си по разни въпроси, за да изглеждат напредничави и незакостенели. Църквите стават доста либерални особено за неща, свързани с морала, както беше споменато в уводната статия. Но Библията категорично заявява, че блудството, прелюбодейството и хомосексуализмът са сериозни грехове в очите на Бога, и хората, които вършат такива грехове, „няма да наследят Божието царство“. — 1 Коринтяни 6:9, 10; Матей 5:27–32; Римляни 1:26, 27.

Когато апостол Павел писал цитираните по–горе думи, заобикалящият го гръцко–римски свят изобилствувал с всякакво зло. Апостолът би могъл да мисли: ‘Да, Бог изпепелил Содом и Гомор поради сериозните грехове, свързани със секса, но това се случило преди 2000 години! Сигурно в днешното време на просветление няма да стане така.’ Но Павел не измислял оправдания, той отказал да поквари библейската истина. — Галатяни 5:19–23.

Гледай оригиналния „портрет“

Говорейки на юдейските религиозни водачи по свое време, Исус казал, че поклонението им било ‘напразно, защото преподавали за поучения човешки заповеди’. (Матей 15:9) Тези духовници направили със Закона на Йехова, записан от Моисей, абсолютно същото нещо, което извършило и все още върши духовенството на псевдохристиянството с ученията на Христос — те разлели „боята“ на традицията върху божията истина. Но Исус изтрил всички лъжи, за да могат хората с честни сърца да извличат полза от истината. (Марко 7:7–13) Исус говорел истината независимо от това дали тя била общоприета, или не. Божието Слово винаги било авторитета, на който се позовавал той. — Йоан 17:17.

Какъв ярък контраст има между Исус и повечето хора, които твърдят, че са християни! Да, Библията предсказала: „Хората ще бъдат жадни за последните новости и ще събират ... учители по собствения си вкус; и след това вместо да слушат истината, ще се обърнат към митове.“ (2 Тимотей 4:3, 4, The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“]) Тези „митове“, някои от които обсъдихме, са пагубни в духовно отношение, а истината от божието Слово е градивна и води до вечен живот. Това е истината, която Свидетелите на Йехова те насърчават да изследваш. — Йоан 4:24; 8:32; 17:3.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 7]

Произходът на названието „християнин“

Поне десет години след смъртта на Исус неговите последователи били известни като хора, които принадлежат на ‘Пътя’. (Деяния 9:2; 19:9, 23; 22:4) Защо? Защото техният начин на живот бил съсредоточен върху вярата в Исус Христос, който е „пътят, и истината, и животът“. (Йоан 14:6) После, малко след 44 г. от н.е., в Сирийска Антиохия учениците на Исус ‘по божие провидение били наречени християни’. (Деяния 11:26, NW) Това название бързо станало известно дори сред държавните чиновници. (Деяния 26:28) Новото название не променило християнския начин на живот, който продължил да следва образеца на Исус. — 1 Петър 2:21.

[Снимки на страница 7]

С публичната си служба Свидетелите на Йехова насочват хората към божието Слово, Библията

[Информация за източника на снимката на страница 4]

Третата снимка отляво надясно: United Nations/Photo by Saw Lwin