Защо доверието е в криза днес?
‘ДАЛИ изобщо можеш да се довериш на някого днес?’ Може би си чувал някой отчаян човек да задава този въпрос. Или може би сам ти си го задавал, когато си бил обезпокоен емоционално относно нещо, случило се в твоя живот.
Безспорно налице е повсеместна липса на доверие в институциите и в другите хора. Често тази липса на доверие е оправдана. Дали някой изобщо очаква от повечето политици да изпълнят всички свои предизборни обещания? Една анкета, направена през 1990 г. сред 1000 студенти в Германия, посочва, че докато 16,5 процента от анкетираните били уверени, че политиците могат да разрешат световните проблеми, два пъти повече хора изразили силни съмнения относно това. А мнозинството заявили, че не изпитват доверие спрямо способността на политиците да разрешат проблемите, както и спрямо желанието им да го направят.
Вестникът Stuttgarter Nachrichten [„Щутгартер нахрихтен“] публикува следното оплакване: „Прекалено много политици се грижат най–вече за своето и чак след това може би за интересите на своите избиратели.“ Хората в други страни са съгласни с това изказване. Във вестник „Юропиън“ се казва за една страна: „Цинизмът на младежите спрямо политиците има солидни основания и е споделен и от техните родители.“ Там се отбелязва също, че ‘електоратът редовно изхвърля политическите партии от поста им’. Освен това във вестника се казва: „Всеки, който прекара известно време сред младежите [там], незабавно бива поразен от тяхната липса на доверие и от чувството за липса на принадлежност.“ Но без доверието на обществеността едно демократично правителство не може да постигне много. Бившият американски президент Джон Ф. Кенеди веднъж казал: „Основата за едно резултатно правителство е доверието на обществеността.“
Що се отнася до доверието във финансовия свят, неочакваните икономически поврати и пропадналите схеми за бързо забогатяване са накарали мнозина да се колебаят. Когато през октомври 1997 г. движението на световните фондови борси пощуря нагоре–надолу, в едно списание се говореше за „вилнееща и донякъде ирационална липса на доверие“ и за „заразата на недоверието“. Там се казваше също, че „доверието в [една азиатска страна] е толкова изчерпано, че самото съществуване на режима . . . изглежда застрашено“. В обобщение там се каза очевидното: „Икономиката разчита на доверието.“
Религията също не вдъхва доверие. В немското религиозно списание Christ in der Gegenwart [„Съвременният християнин“] се казва с печал: „Нивото на доверието, което населението има в Църквата, продължава да спада.“ Между 1986 и 1992 г. броят на немците, които имат голямо, или поне известно, доверие в църквата, спадна от 40 на 33 процента. Всъщност в бившата Източна Германия то спадна под 20 процента. И обратното — броят на хората, които нямат никакво или почти никакво доверие в църквата, нарасна от 56 на 66 процента в бившата Западна Германия и на 71 процента в бившата Източна Германия.
Спад в доверието личи и в други области, не само в политиката, финансите и религията — трите стълба на човешкото общество. Друг пример е налагането на законите в практиката. Пропуските в наказателните кодекси, трудностите в налагането на закона по справедлив начин и съмнителните съдебни решения сериозно са разклатили доверието на хората. Според списание „Тайм“ „отчаянието на гражданите и на полицията е достигнало състояние на липса на доверие в една система, която многократно пуска опасни престъпници на улицата“. Дори и доверието в полицията намалява рязко при наличието на обвинения в корупция и бруталност спрямо нея.
Що се отнася до международната политика, прекъснатите мирни преговори и нарушените примирия издават липса на доверие. Бил Ричардсън, американски посланик в ООН, посочва основната пречка за постигането на мир в Средния Изток, като казва просто: „Липсва доверие.“
Междувременно на по–лично ниво много хора нямат доверие дори на близки роднини и приятели, същите тези хора, към които обикновено се обръщат за разбиране и утеха, когато имат проблеми. Това прилича много на ситуацията, описана от еврейския пророк Михей: „Не се доверявайте на другар, не уповавайте на близък приятел, пази вратата на устата си от лежащата в обятията ти.“ — Михей 7:5.
Белег на времето
Неотдавна било цитирано следното изказване на немския психолог Артур Фишер: „Всъщност доверието в развитието на обществото, както и в личното бъдеще на индивида спадна рязко по всички показатели. Младите хора се съмняват, че обществените институции могат да им помогнат. Тяхното доверие достига точката на нулата, независимо дали става дума за политическа, религиозна или каквато и да било друга организация.“ Не е чудно, че социологът Улрих Бек говори за „култура на съмнението“ спрямо дълговременните авторитети, институции и специалисти.
В една такава култура хората имат склонност да се затворят в себе си, да отхвърлят всякакъв авторитет и да живеят според свои лични стандарти, като вземат решения, независими от съветите или наставленията на другите. Някои стават прекалено подозрителни, може би дори безцеремонни, когато имат отношения с тези, на които вече не могат да се доверят. Тази нагласа подпомага развитието на една нездрава атмосфера, както е описано в Библията: „В последните дни ще настъпят кризисни времена, трудни за справяне. Защото хората ще обичат само себе си, ще обичат парите, ще бъдат високомерни, горделиви, хулители, ще бъдат непослушни на родителите, неблагодарни, нелоялни, ще бъдат без естествена обич, чужди на всякакво разбирателство, клеветници, без самоконтрол, свирепи, без любов към добротата, предатели, твърдоглави, надути, ще обичат удоволствията повече отколкото обичат Бога, ще имат някаква форма на преданост към Бога, но ще се оказват измамници по отношение на силата ѝ.“ (2 Тимотей 3:1–5, NW; Притчи 18:1) Наистина днешната криза на доверието е характерен белег на времето, знак за „последните дни“.
В един свят, в който доверието е в криза и който гъмжи от хора като описаните по–горе, действително не можем да изпитваме пълна наслада от живота. Но дали е реалистично да смятаме, че нещата ще се променят? Може ли днешната криза на доверието да бъде преодоляна? Ако е възможно, как и кога ще стане това?