Йехова трябва да бъде наше упование
„Всъщност Йехова ще покаже, че е твое упование.“ — ПРИТЧИ 3:26, NW.
1. Макар че мнозина твърдят, че уповават на Бога, какво показва, че те не винаги правят това?
ДЕВИЗЪТ „На Бога уповаваме“ се чете върху парите на Съединените американски щати. Но дали хората, които използуват тази валута, в тази страна или някъде другаде, наистина полагат доверието си на Бога? Или уповават повече на самите пари? Такова упование в парите на тази или на която и да било друга страна не е в хармония с доверието в един Всемогъщ Бог на любовта, който никога не злоупотребява със силата си и изобщо не е алчен. Всъщност той дори категорично осъжда алчността. — Ефесяни 5:5.
2. Каква нагласа имат истинските християни спрямо силата на богатството?
2 Истинските християни възлагат доверието си на Бога, а не на богатството и на неговата ‘примамка’. (Матей 13:22) Те съзнават, че силата на парите да донесат щастие и да запазят живота е сериозно ограничена. Но това не е така със силата на Всемогъщия Бог. (Софония 1:18) Колко е мъдра тогава подканата: „Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: ‘Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя’“! — Евреи 13:5.
3. Как контекстът на Второзаконие 31:6 хвърля светлина върху цитата, който Павел прави на този стих?
3 Когато писал горните думи на християните от еврейски произход, апостол Павел цитирал наставленията, които Моисей дал на израилтяните малко преди смъртта си: „Бъдете силни и дързостни, не бойте се, нито да се страхувате от тях; защото Господ, твоят Бог, Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе, нито ще те остави.“ (Второзаконие 31:6) Контекстът показва, че Моисей насърчавал упование в Йехова, което надхвърляло обикновеното доверие, че Той ще осигури материалните им потребности. В какъв смисъл?
4. Как Бог показал на израилтяните, че може да му се има доверие?
4 През 40–те години, през които израилтяните били принудени да бродят из пустинята, Бог вярно им осигурявал необходимите за живот неща. (Второзаконие 2:7; 29:5) Той им осигурил също и водачество. Една от проявите на това бил облак през деня и огън през нощта, които водели израилтяните „в земя, гдето текат мляко и мед“. (Изход 3:8; 40:36–38) Когато дошло времето за влизането в Обетованата земя, Йехова избрал Исус Навиев да бъде приемник на Моисей. Можело да се очаква, че жителите на страната ще окажат съпротива. Но Йехова бил вървял на поход със своя народ вече десетилетия, така че нямало причина за страх. Израилтяните имали пълно основание да познават Йехова като Бог, на когото може да се има доверие.
5. Как положението на християните днес е подобно на това на израилтяните, преди да влязат в Обетованата земя?
5 Християните днес вървят през пустинята на настоящия зъл свят по пътя към божия нов свят. Някои от тях следват този път повече от 40 години. Сега те стоят на прага на божия нов свят. Но враговете все още стоят на пътя с намерение да попречат на всеки един да влезе в онова, което ще стане като Обетована земя, по–славна от древната, в която текли мляко и мед. Тогава колко са уместни за християните днес Моисеевите думи, повторени от Павел: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“! Всички, които останат силни и смели, изпълнени с вяра, уповаващи на Йехова, ще имат сигурна награда.
Доверие, основано на познание и приятелство
6, 7. (а) Как доверието на Авраам в Йехова било поставено на изпитание? (б) Какво може би изпитвал Авраам, когато пътувал към мястото, на което трябвало да принесе Исаак в жертва?
6 В един момент от живота му, на праотеца на израилтяните Авраам било наредено да принесе своя син Исаак в жертва като всеизгаряне. (Битие 22:2) Какво дало сили на любещия баща да прояви такова несъкрушимо доверие в Йехова, та той веднага бил готов да се подчини? Отговорът е в Евреи 11:17–19, NW: „Чрез вяра Авраам, когато беше изпитван, стигна до там, че едва ли не принесе Исаак в жертва, и човекът, който радостно беше получил обещанията, направи опит да принесе в жертва своя единороден син, макар че му беше казано: ‘Това, което ще се нарече „твое семе“, ще бъде чрез Исаак.’ Но той разсъди, че Бог може да го възкреси дори и от мъртвите; и от там го и получи във фигуративен смисъл.“
7 Припомни си, че на Авраам и Исаак били необходими три дни да стигнат до мястото, където трябвало да бъде принесена жертвата. (Битие 22:4) Авраам имал много време да преосмисли това, което му било наредено да направи. Можем ли да си представим какво изпитвал, неговите чувства? Раждането на Исаак било такава неочаквана причина за радост. Това доказателство за божията намеса задълбочило привързаността, която Авраам и неговата някога безплодна съпруга, Сара, изпитвали към Бога. След това те несъмнено живели в очакване на това, което бъдещето щяло да донесе за Исаак и неговите потомци. Дали техните мечти щели внезапно да бъдат прекъснати, както може би изглеждало от онова, което Бог поискал?
8. Как доверието на Авраам в Бога надхвърлило вярата, че Той може да възкреси Исаак?
8 Но въпреки това Авраам имал доверие, основано на такова лично познание, каквото близките приятели имат помежду си. Като „приятел на Йехова“, Авраам ‘повярвал в Йехова и това било сметнато за праведност, проявена от него’. (Яков 2:23, NW) Доверието на Авраам в Йехова надхвърляло просто вярата, че Бог може да възкреси Исаак. Авраам бил също толкова убеден, че това, което Йехова иска от него, е правилно, макар че той не познавал всички факти. Нямало защо той да поставя под съмнение това, че Йехова бил праведен, когато отправил това искане. После доверието на Авраам било укрепено, когато ангел на Йехова се намесил и не позволил Исаак наистина да бъде убит като жертва. — Битие 22:9–14.
9, 10. (а) Кога преди Авраам бил проявил доверие в Йехова? (б) Какъв важен урок можем да научим от Авраам?
9 Авраам проявил същото доверие в праведността на Йехова около 25 години по–рано. Предупреден, че Содом и Гомор ще бъдат унищожени, той естествено бил загрижен за благополучието на праведните хора, които живеели там и сред които бил и неговият племенник Лот. Авраам се обърнал към Бога с думите: „Немислимо е за теб да постъпваш по такъв начин, че да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че с праведния да стане същото, каквото и с нечестивия! Това е немислимо за теб. Нима Съдията на цялата земя няма да направи това, което е правилно?“ — Битие 18:25, NW.
10 Патриархът Авраам бил убеден, че Йехова никога не върши нищо неправедно. По–късно псалмистът пял: „Йехова е праведен във всичките си пътища и лоялен във всичките си дела.“ (Псалм 145:17, NW) За нас ще е добре да се запитаме: ‘Дали аз приемам това, което Йехова допуска да изпитам, без да се съмнявам в неговата праведност? Дали съм убеден, че каквото и да позволи той, ще се окаже за мое добро и за доброто на другите също?’ Ако можем да отговорим с ‘да’, сме научили важен урок от Авраам.
Проявяване на доверие в онези, които Йехова е избрал
11, 12. (а) Какъв аспект на доверието е необходим за божиите служители? (б) Какво може да представлява проблем за нас понякога?
11 Хората, които смятат Йехова за свое упование, проявяват доверие също и в мъжете, които Йехова е избрал да използува за осъществяването на своите цели. За израилтяните това означавало да проявяват доверие спрямо Моисей, а по–късно и спрямо неговия приемник, Исус Навиев. За първите християни това означавало да проявяват доверие в апостолите и стареите от йерусалимския сбор. За нас днес това означава да проявяваме доверие във ‘верния и разумен слуга’, назначен да ни дава духовната „храна навреме“, както и в онези измежду неговите членове, които образуват Ръководното тяло. — Матей 24:45.
12 Всъщност, да полагаме своето доверие върху онези, които са начело в християнския сбор, е за наша полза. Казано ни е: „Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях, за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.“ — Евреи 13:17.
Избягвай да се съмняваш в онези, които Йехова е избрал
13. Какво основание имаме да проявяваме доверие в онези, които са назначени да бъдат начело?
13 Библията ни помага да бъдем уравновесени при проявата на доверие спрямо онези, които са начело сред народа на Йехова. Можем да се запитаме: ‘Дали Моисей правел грешки? Дали апостолите винаги проявявали онази подобна на Христовата нагласа, която Исус искал те да притежават?’ Отговорите са очевидни. Йехова е решил да използува лоялни и предани мъже, които да водят неговия народ, макар и тези мъже да са несъвършени. В съгласие с това, макар че днешните старейшини са несъвършени, ние сме длъжни да ги признаваме за ‘назначени от светия дух за надзорници, да пасат сбора на Бога’. Те заслужават нашата подкрепа и уважение. — Деяния 20:28, NW.
14. Какво е забележителното относно това, че Йехова избрал за водач Моисей, а не Аарон или Мариам?
14 Аарон бил три години по–стар от Моисей, а и двамата били по–млади от Мариам. (Изход 2:3, 4; 7:7) И тъй като Аарон се отличавал с красноречие повече от Моисей, той бил назначен да служи като говорител на своя брат. (Изход 6:29–7:2) Но за водач на израилтяните Йехова не избрал най–възрастната — Мариам, нито пък най–красноречивия — Аарон. Това, че той избрал Моисей, вземало напълно предвид всички факти и потребности за дадения период. Когато за известно време на Аарон и Мариам им липсвал ясен поглед върху нещата, те се оплакали: „Само чрез Моисея ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас?“ Мариам, от която вероятно произлизало всичко това, била наказана за тази показваща липса на уважение нагласа спрямо онзи, когото Йехова бил избрал и когото тя и Аарон би трябвало да признават за „човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята“. — Числа 12:1–3, 9–15.
15, 16. Как Халев показал, че има доверие в Йехова?
15 Когато 12 съгледвача били изпратени да огледат Обетованата земя, 10 от тях се върнали с отрицателни сведения. Те вдъхнали своя страх в сърцата на израилтяните, като говорели за ханаанските „превисоки мъже“. Това на свой ред накарало израилтяните ‘да роптаят против Моисея и Аарона’. Но не всички съгледвачи проявили такава липса на доверие спрямо Моисей и спрямо Йехова. Ние четем: „Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.“ (Числа 13:2, 25–33; 14:2) Непоколебимата позиция на Халев била споделяна от неговия събрат съгледвач Исус Навиев. И двамата показали, че са направили Йехова свое упование, като казали: „Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде — земя, гдето текат мляко и мед. Само [не] . . . се бойте от людете на земята . . . Господ е с нас; не бойте се от тях.“ (Числа 14:6–9) Това доверие в Йехова било възнаградено. От всички възрастни израилтяни от това поколение само Халев, Исус Навиев и някои левити имали привилегията да влязат в Обетованата земя.
16 След години Халев казал: „Аз последвах напълно Господа, моя Бог. . . . И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето, когато Господ говорѝ това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години. Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми.“ (Исус Навиев 14:6–11) Обърни внимание на положителната нагласа на Халев, на верността му и на физическите му качества. Но Йехова не избрал Халев да бъде приемник на Моисей. Тази привилегия била дадена на Исус Навиев. Можем да бъдем уверени, че Йехова имал основания за своя избор и че това бил най–добрият избор.
17. Какво може да изглежда, че е направило Петър негоден за привилегии?
17 Апостол Петър се отрекъл три пъти от своя Учител. Освен това той необмислено поел нещата в свои ръце, като отрязал ухото на слугата на първосвещеника. (Матей 26:47–55, 69–75; Йоан 18:10, 11) Някой може да каже, че Петър бил страхлива, неуравновесена личност, недостойна да се радва на специални привилегии. Но на кого били дадени ключовете на Царството, заедно с привилегията да открие пътя към небесното призоваване пред три групи от хора? На Петър. — Деяния 2:1–41; 8:14–17; 10:1–48.
18. Какъв грях, споменат от Юда, искаме да избегнем?
18 Тези примери показват, че трябва да се пазим от съдене по външния вид. Ако положим доверието си в Йехова, няма да се съмняваме в онези, които той е избрал. Макар че земната му организация е съставена от несъвършени хора, които не твърдят, че са безгрешни, той ги използува по мощен начин. Юда, който бил природѐн брат на Исус, предупредил християните от първи век относно личности, които „презират властта и хулят славните“. (Юда 8–10) Не бива никога да бъдем като тях.
19. Защо нямаме основания да се съмняваме в онези, които Йехова е избрал?
19 Явно Йехова избира за определени отговорности хора, които притежават конкретните качества, необходими за воденето на неговия народ по пътя, по който Той иска за дадения период. Ние трябва да полагаме усилия да признаем този факт, без да се съмняваме в онези, които Бог е избрал, а като бъдем доволни смирено да служим там, където Йехова ни е поставил. Така показваме, че сме направили Йехова свое упование. — Ефесяни 4:11–16; Филипяни 2:3.
Проявяване на доверие в праведността на Йехова
20, 21. Какво можем да научим от начина, по който Бог се отнасял към Моисей?
20 Ако понякога сме склонни да се доверяваме прекалено много на себе си и прекалено малко на Йехова, нека се поучим от Моисей. Когато бил на 40 години, той решил сам да освободи израилтяните от египетски плен. Несъмнено усилията му били плод на добри намерения, но не довели до незабавното освобождение на израилтяните, нито до подобрение на неговата собствена ситуация. Всъщност той дори бил принуден да бяга. Едва след като преживял 40 години на нелеко обучение, той бил годен да бъде избран да направи това, което преди искал да направи. Да, той могъл да бъде уверен в подкрепата на Йехова, защото този път нещата били направени по начина на Йехова и във време, което отговаряло на Неговия график. — Изход 2:11–3:10.
21 Всеки един от нас може да се запита: ‘Дали понякога аз не избързвам пред Йехова и старейшините, назначени в сбора, като се опитвам да ускорявам нещата или да ги правя по свой начин? Вместо да смятам, че съм бил пренебрегнат относно някои привилегии, дали с готовност приемам своя продължаващ период на обучение?’ В общи линии дали сме си взели важна поука от Моисей?
22. Какво изпитвал Моисей спрямо Йехова, въпреки че загубил голяма привилегия?
22 Освен това ние можем да научим друг урок от Моисей. В Числа 20:7–13 ни се казва за една грешка, която той направил и която му струвала много. Той изгубил своята привилегия да въведе израилтяните в Обетованата земя. Дали тогава той откликнал на решението на Йехова като на нещо несправедливо? Дали той се отдръпнал, образно казано, в ъгъла, мрачен, защото Бог се отнасял толкова лошо към него? Дали Моисей загубил доверие в праведността на Йехова? Можем да намерим отговорите в думите, които самият Моисей изрекъл пред Израил малко преди смъртта си. Моисей казал за Йехова: „Скалата — съвършена е дейността му, тъй като всичките му пътища са справедливост. Бог на верността, у когото няма несправедливост; праведен и честен е той.“ (Второзаконие 32:4, NW) Несъмнено Моисей запазил своето доверие в Йехова чак до края. А ние? Дали всеки един от нас поотделно предприема стъпки, за да укрепи своето доверие в Йехова и в Неговата праведност? Как можем да направим това? Нека да видим.
Как би отговорил?
◻ Какви основания имали израилтяните да уповават на Йехова?
◻ Какво научаваме от Авраам относно доверието?
◻ Защо трябва да избягваме да се съмняваме в онези, които Йехова е избрал?
[Снимка на страница 13]
Доверието в Йехова включва това да уважаваме онези, които са начело в сбора