Истинска справедливост — кога и как?

НЕВИННИЯТ човек не бива изобщо да се страхува от истинската справедливост. Наистина, почти навсякъде гражданите имат основание да бъдат признателни, ако тяхната страна има правна система, която се опитва да осигури справедливост. Такава система включва структура от закони, полиция, която да налага спазването им, и съдилища, които да раздават справедливост. Истинските християни уважават съдебната система, в която живеят, подчинявайки се на библейския съвет да ‘се покоряват на властите’. — Римляни 13:1–7.

Но съдебните системи в различни страни са допускали навреждащи и срамни грешки.a Вместо виновният да бъде наказан и невинният да получи защита, понякога невинни хора биват наказвани за престъпления, които не са извършили. Други хора са прекарвали години в затвора само за да бъдат освободени преди края на присъдата си със сериозното съмнение относно това дали са били виновни и дали присъдата им е била основателна. Затова мнозина питат: Дали някога ще има истинска справедливост за всеки? Ако ще има такава, то кога и как ще се осъществи? На кого можем да се доверим, че ще защити невинния? А каква надежда има за онези, които са станали жертва на несправедливост?

Сбъркана справедливост

През 80–те години на този век Германия стана свидетелка на „един от най–сензационните процеси в периода след войната“, по време на който една майка получи доживотна присъда заради това, че е убила двете си дъщери. След години обаче доказателствата срещу нея бяха преразгледани и тя беше освободена в очакване на ново дело. През 1995 г. вестник „Ди Цайт“ съобщи, че първоначалната присъда „би могла да се окаже съдебна грешка“. До времето на написването на статията тази жена беше прекарала вече девет години в затвора сред атмосфера на несигурност относно това дали е виновна, или е невинна.

Една ноемврийска вечер през 1974 г. центърът на град Бирмингам (Англия) се разлюля от експлозията на две бомби, които убиха 21 души. Крис Мълен, член на парламента, писа, че „никой в Бирмингам няма да забрави“ това събитие. По–късно „шестима невинни мъже бяха осъдени за най–голямото убийство в британската история“. По–късно присъдите им бяха анулирани — но едва след като мъжете бяха прекарали 16 години зад решетките!

Адвокатът Кен Криспън съобщи за един случай, който „завладя общественото въображение по начин, уникален за хрониките на правната история на Австралия“. Едно семейство летувало близо до Ейърс Рок, когато бебето им изчезнало и повече не било намерено. Майката била обвинена в убийство, призната за виновна и осъдена на доживотен затвор. През 1987 г., след като тя била в затвора повече от три години, едно служебно разследване разкрило, че доказателствата против нея не дават основание за присъда. Тя била освободена и помилвана.

През 1986 г. беше убита една 18–годишна жена, живееща в южната част на Съединените щати. Един мъж на средна възраст беше обвинен, признат за виновен и осъден на смърт. Той прекара шест години в отделението за осъдени на смърт, преди да бъде установено, че няма нищо общо с това престъпление.

Дали това са рядко срещани примери на съдебни грешки? Дейвид Рудовски от Юридическия факултет на Пенсилванския университет отбелязва: „В системата съм от около 25 години и съм виждал много дела. Бих казал, че осъдените, които в действителност са невинни, . . . са между пет и 10%.“ Криспън задава следния смущаващ въпрос: „Дали има и други невинни хора, които обитават в депресия затворническите килии?“ Как са възможни такива трагични грешки?

Човешките съдебни системи — с човешки слабости

„Никоя човешка система не може да очаква да бъде съвършена“ — подчерта Апелационният съд на Великобритания през 1991 г. Една съдебна система може да бъде само толкова справедлива и надеждна, колкото са и хората, които са я замислили и наложили. Хората са склонни да грешат, да бъдат нечестни и да имат предразсъдъци. Затова не бива да ни изненадва, че човешките съдебни системи притежават същите тези недостатъци. Обърни внимание на следното.

Според съдията от Германия Ролф Бендър при 95 процента от всички наказателни дела думите на свидетелите са решаващо доказателство. Но дали тези свидетели в съда винаги са достойни за доверие? Съдията Бендър не мисли, че са. Той смята, че половината от свидетелите, които се явяват в съда, не казват истината. Бернд Шюнеман, редовен професор по наказателно право в университета в Мюнхен (Германия), отбеляза нещо подобно. В едно интервю за вестник „Ди Цайт“ Шюнеман потвърди, че думите на свидетелите са основната — макар и не винаги надеждна — форма на доказателство. „Бих казал, че типичната причина за грешки в правосъдието е тази, че съдията разчита на ненадеждните думи на свидетелите.“

Свидетелите може да грешат; полицията също. Особено след престъпление, което предизвиква обществено възмущение, полицията е под натиск да арестува някого. При такива обстоятелства отделни полицаи са се поддавали на изкушението да изфабрикуват доказателство или да принудят заподозряното лице да си признае. Когато шестимата мъже, които бяха осъдени заради бомбите в Бирмингам, бяха освободени, британският вестник „Индепендънт“ отпечата статия със заглавието: „Корумпираната полиция — обвинена за присъда на шестима“. Според вестник „Таймс“: „Полицаите лъгали, заговорничили и извършили измама.“

Понякога предразсъдъците може да накарат полицията и обществеността да подозират хора от определена раса, религия или националност. Както казва списание U.S.News & World Report [„Новини от САЩ и известия от света“], тогава разплитането на едно престъпление може да падне до нивото на „въпрос на расизъм, а не на разум“.

Щом случаят стигне до съда, решенията може да бъдат повлияни не само от това, което казват свидетелите, но също така и от научни доказателства. В непрекъснато усложняващата се съдебна област, съдията или съдебните заседатели може да бъдат призовани да решават относно вината или невинността въз основа на балистична експертиза или разпознаване на пръстови отпечатъци, почерк, кръвна група, цвят на косата, текстилни нишки или проби на ДНК. Един адвокат отбеляза, че съдилищата се сблъскват с „множество учени, които описват процедури с объркваща сложност“.

Освен това списание „Нейчър“ отбелязва, че не всички учени са съгласни с интерпретацията на съдебните доказателства. „Може да съществува истинско несъгласие между съдебните експерти.“ За съжаление „погрешните съдебни доказателства вече носят вината за доста погрешни присъди“.

Където и да живеем, всички съдебни системи, които действуват понастоящем, отразяват човешки недостатъци. Тогава на кого можем да имаме доверие, че ще защити невинния? Можем ли да се надяваме някога да има истинска справедливост? И каква надежда съществува за онези, които са станали жертва на съдебна грешка?

„Аз, Йехова, обичам справедливост“

Ако ти или някой от твоето семейство бъдете жертва на съдебна грешка, Йехова Бог и неговият Син Исус ще знаят с какво трябва да се справяш. Най–ужасяващата несправедливост на всички времена била извършена, когато Христос бил екзекутиран на мъченически стълб. Апостол Петър ни казва, че Исус „грях не е сторил“. Въпреки това той бил обвинен от фалшиви свидетели, признат за виновен и убит. — 1 Петър 2:22; Матей 26:3, 4, 59–62.

Представи си какво трябва да е изпитвал Йехова относно това зло отношение към неговия Син! Справедливостта е едно от основните качества на Йехова. Библията ни казва: „Всичките му пътища са справедливост.“ — Второзаконие 32:4, NW; Псалм 33:5, NW.

Йехова дал на Израил забележителна съдебна система. В случай на неразгадано убийство смъртта бивала изкупена от жертвоприношение. Не съществувал натиск едно престъпление да бъде разгадано на всяка цена, дори и с риск да бъде осъден невинен човек. Никой не можел да бъде обвинен в убийство единствено въз основа на обстоятелствени или научни доказателства; необходими били поне двама очевидци. (Второзаконие 17:6; 21:1–9) Тези примери показват, че Йехова има високи стандарти и е загрижен за това справедливостта да бъде подходящо налагана. Наистина, той казва: „Аз, Йехова, обичам справедливост.“ — Исаия 61:8, NW.

Разбира се, съдебната система на Израил била в ръцете на хора, които имали недостатъци, подобни на нашите. Имало случаи, когато законът бил прилаган погрешно. Цар Соломон писал: „Ако виждаш потисничество спрямо бедния човек и че насилникът се измъква от присъдата и правосъдието в някоя съдебна област, не се учудвай на това.“ — Еклисиаст 5:8, NW.

Йехова могъл да поправи несправедливостта, извършена спрямо неговия Син. Сигурността в това укрепвала Исус, който ‘за радостта, която му предстояла, издържал мъченически стълб’. По същия начин радостната перспектива за живот на една райска земя под управлението на Месията, където ще преобладава истинска справедливост, може да ни укрепи да издържим, когато чуем за някаква несправедливост, или понасяме такава в тази стара система. Няма вреда или рана, които Йехова да не може да поправи в определеното от него време. Дори онези, които изгубят живота си поради съдебна грешка, може да бъдат възкресени. — Евреи 12:2, NW; Деяния 24:15.

Ако страдаме като жертви на несправедливост, можем да бъдем благодарни, че много съдебни системи имат законни средства, които могат да ни помогнат да поправим ситуацията. Християните могат да използуват тези средства. Но те помнят следния факт: Несъвършените съдебни системи са отражение на едно човешко общество, което се нуждае от основно преустройство. Това ще стане скоро — Бог ще го направи.

Йехова скоро ще премахне тази несправедлива система на нещата и ще я замени с една нова система, в която „ще живее праведност“. Можем да сме напълно уверени, че тогава нашият Създател ще раздава правосъдие посредством своя месиански Цар, Исус Христос. Скоро ще има истинска справедливост за всеки! Колко благодарни може да бъдем за тази перспектива. — 2 Петър 3:13, NW.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 27]

Несъвършените съдебни системи — заедно с корумпираните правителства, пропадналата религия и безпринципната търговия — са отражение на едно човешко общество, което се нуждае от основно преустройство

[Блок на страница 28]

Утеха от светото писание

През ноември 1952 г. Дерик Бентли и Кристофър Крейг нахлули в един голям магазин в Кройдън, близо до Лондон (Англия). Бентли бил на 19 години, а Крейг на 16. Била извикана полиция и Крейг стрелял и убил един от полицаите. Крейг лежал девет години в затвора, докато Бентли бил обесен заради убийство през януари 1953 г.

Сестрата на Бентли, Айрис, в продължение на 40 години поддържала една кампания за изчистване на неговото име от убийство, което той не бил извършил. През 1993 г. кралицата издаде помилване относно присъдата, като призна, че Дерик Бентли не трябвало да бъде обесен. Айрис Бентли писа за случая в книгата Let Him Have Justice [„Нека той получи справедливост“]:

„Около една година преди стрелбата той срещна на улицата една Свидетелка на Йехова . . . Сестра Лейн живееше недалеч от нас, на „Феървю Роуд“, и канеше Дерик в дома си, за да слуша библейски разкази. . . . Хубавото беше, че сестра Лейн имаше библейските разкази на касети, които му даде временно [тъй като Дерик не умееше да чете добре]. . . . Той се прибираше и ми разказваше какво му е казала тя — неща като това, че всички ние ще се върнем отново тук, след като умрем.“

Айрис Бентли посещавала брат си в отделението за осъдени на смърт преди неговата екзекуция. Как се чувствувал той? „Онези неща, които сестра Лейн му каза, му помогнаха през онези последни няколко дни.“ — Курсивът наш.

Ако изпитваш трудности от някаква съдебна грешка, би било добре да четеш библейската истина и да размишляваш върху нея. Това може да донесе голяма утеха, тъй като Йехова Бог е „Бащата на нежната милост и Богът на всяка утеха, който ни утешава във всяко наше затруднение“. — 2 Коринтяни 1:3, 4, NW.

[Снимка на страница 29]

Една ужасяваща несправедливост била извършена, когато Христос бил екзекутиран