Въпроси на читатели

Исус подканил: „Напрягайте всичките си сили, за да влезете през тясната врата, защото ви казвам, че мнозина ще искат да влязат, но няма да могат.“ (Лука 13:24, NW) Какво имал предвид той, и какво приложение има това днес?

Можем да разберем най–добре този интересен откъс, като разгледаме контекста. Около шест месеца преди смъртта си Исус бил в Йерусалим по време на годишнината от повторното посвещаване на храма. Той говорел за това, че е пастирът на божиите овце, но посочил, че юдеите като цяло не са тези овце, защото отказали да го слушат. Когато казал, че е „едно“ с Баща си, юдеите взели камъни, за да го убият. Той избягал в Перея, от другата страна на река Йордан. — Йоан 10:1–40.

Там един човек го попитал: „Господи, малцина ли са, които се спасяват?“ (Лука 13:23) Той задал уместен въпрос, тъй като юдеите по онова време твърдели, че само ограничен брой хора ще заслужат спасение. Като имаме предвид нагласата, която проявявали те, не е трудно да си представим за кои мислели, че са малцината. Колко грешали те, както щели да покажат последвалите събития!

В продължение на около две години Исус бил сред тях, като поучавал, вършел чудеса и им предлагал възможността да станат наследници на небесното Царство. Какъв бил резултатът? Те, и особено техните водачи, били горди, че са потомци на Авраам и че им бил поверен божият Закон. (Матей 23:2; Йоан 8:31–44) Но не познавали гласа на добрия Пастир и не откликвали на него. Сякаш имали пред себе си отворена врата с участие в Царството като основна награда, но не минавали през нея. Само относително малко хора, главно от нисшата класа, чули Исусовото послание на истината, откликнали на него и останали с Исус докрай. — Лука 22:28–30; Йоан 7:47–49.

В деня на Петдесетница през 33 г. от н.е. именно юдеите от втората група получили възможността да бъдат помазани с духа. (Деяния 2:1–38) Те не били сред вършещите беззаконие, споменати от Исус, които щели да плачат и скърцат със зъби, поради това, че са изпуснали възможността, отворена пред тях. — Лука 13:27, 28.

Така че през първи век ‘мнозината’ били юдеите като цяло, и особено религиозните водачи. Те твърдели, че искат благоволението на Бога — но единствено според своите собствени стандарти и начини, а не според божиите. За разлика от тях онези сравнително „малцина“, които откликнали, проявявайки искрен интерес към това да бъдат част от Царството, станали помазани членове на християнския сбор.

Сега да разгледаме по–широкото приложение, което става в наше време. Безброй хора, които посещават църквите на псевдохристиянството, са били учени, че ще отидат на небето. Но този стремеж не е основан на точните учения на Писанията. Както било с юдеите по–рано, и тези хора искат божието благоволение единствено според своите собствени стандарти.

Но има в наше време хора, които са сравнително малко и които смирено са откликнали на посланието за Царството, отдали са се на Йехова и могат да очакват неговото благоволение. В резултат на това те стават ‘синове на царството’. (Матей 13:38, NW) Тези помазани ‘синове’ започнали да бъдат канени на Петдесетница през 33 г. от н.е. Свидетелите на Йехова отдавна смятат, че доказателствата за отношенията на Бога с неговия народ показват, че като цяло членовете на небесния клас са били повикани. Следователно хората, които научават библейската истина през последните години, разбират, че сега бива предлагана надеждата за вечен живот на райска земя. Техният брой надхвърля броя на намаляващия остатък от помазаните християни, които имат перспективата наистина да отидат на небето. Стихът в Лука 13:24 не се отнася по принцип за хората, които не очакват да отидат на небето, но несъмнено съдържа мъдър съвет за тях.

Като ни подканил да напрягаме всичките си сили, Исус не казал, че той или неговият Баща поставят препятствия на пътя ни, за да ни пречат. Но ние разбираме от Лука 13:24, че божиите изисквания са такива, че да не допускат недостойните. ‘Да напрягаме всичките си сили’ означава да се борим, да полагаме усилия. Следователно можем да се запитаме: ‘Дали аз полагам усилия?’ Текстът в Лука 13:24 може да бъде перифразиран така: ‘Трябва да напрягам всичките си сили, за да вляза през тясната врата, защото мнозина ще искат да влязат, но няма да могат. Така че дали наистина напрягам всичките си сили? Дали съм като атлет на древен стадион, който дава всичко от себе си, за да спечели наградата? Такъв атлет няма да бъде вял или апатичен, няма да щади себе си. А аз дали съм като него?’

Думите на Исус предполагат, че някои хора ще искат да ‘влязат през вратата’ само във време, което им е удобно, с бавното темпо, което те предпочитат. Подобна нагласа би могла да засегне всеки един от Свидетелите. Някой може да си мисли: ‘Познавам отдадени християни, които се напрягаха в продължение на години, като правеха много жертви, но умряха преди края на тази зла система. Затова може би е по–добре да намаля темпото, да живея по–нормален живот.’

Лесно е да се мисли по този начин, но дали това наистина е мъдро? Например, дали апостолите са мислели по този начин? Съвсем не. Те давали всичко от себе си за истинското поклонение — до края на живота си. Павел, например, могъл да каже: „[Христос] е онзи, за когото известяваме . . . За тази цел, наистина, работя усилно, като напрягам всички сили в съгласие с неговото действие, което работи мощно в мен.“ По–късно той писал: „Затова работим усилно и напрягаме всички сили, защото сме положили надеждата си на един жив Бог, който е Спасител на всякакви хора, особено на вярващите.“ — Колосяни 1:28, 29, NW; 1 Тимотей 4:10, NW.

Знаем, че Павел постъпвал напълно правилно, като напрягал всички сили. Колко доволен би бил всеки един от нас, ако може да каже както Павел: „Аз водих добрата битка, пробягах разстоянието до финала, опазих вярата.“ (2 Тимотей 4:7, NW) Така че съгласно думите на Исус, записани в Лука 13:24, всеки от нас може да се запита: ‘Дали полагам усилия трудолюбиво и с усърдие? Дали давам изобилни, редовни доказателства, че приемам присърце подканата на Исус: „Напрягайте всичките си сили, за да влезете през тясната врата“?’