Едно щастливо събитие — завършването на сто и четвъртия клас на Гилеад

„ДНЕС е щастлив ден и ние всички се радваме.“ На 14 март 1998 г. с тези думи Кери Барбър, член на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, откри тържествената програма по повод завършването на сто и четвъртия клас на Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“. Присъствуващите 4945 души бяха поканени да открият събитието с Песен №208 от песните на Царството, която е озаглавена „Радостна песен“.

Практични наставления за запазване на щастието

Встъпителната част на програмата, една поредица от пет кратки, основани на Библията доклади, даде практични наставления относно това как да се запази радостният дух, владеещ в деня на завършването.

Първият доклад беше изнесен от Джоузеф Имс от Писателския отдел. Той говори върху темата „Подражавайте на духа на лоялните“, основана на библейското повествование от 2 Царе, глави 15 и 17, разказващо за Авесалом — синът на Давид, който заговорничел, за да отнеме от баща си даденото му от Бога царство, като разпали бунт. Но имало хора, които останали лоялни към помазаника на Йехова, цар Давид. Каква поука биха могли да извлекат новите мисионери от това? „Където и да сте в своето мисионерско назначение, лоялно подкрепяйте духа на сътрудничество и на уважение към теократичния авторитет. Помогнете и на другите да правят същото“ — завърши брат Имс.

Следващият участник в програмата беше Дейвид Синклер, който посочи десет изисквания (споменати в Псалм 15) за това да бъдеш гост в ‘шатъра на Йехова’ (NW). Неговият доклад, озаглавен „Продължавайте да бъдете гости в своя мисионерски шатър“, насърчи завършващите ученици да приложат този псалм към своите мисионерски назначения, в които те ще бъдат гости. Брат Синклер подчерта колко е важно винаги да се живее според богоугодните стандарти. Какъв ще бъде резултатът от това? В Псалм 15:5 се казва: „Който прави това, няма да се поклати довека.“

След това Джон Бар, член на Ръководното тяло, насочи вниманието към ободряващото въздействие, което оказва пеенето по време на християнските събрания. Но коя е най–радостната песен, която се пее по цялата земя днес? Това е добрата новина за божието месианско Царство. Какъв е резултатът от цялото това пеене, или проповядване за Царството? Вторият куплет от Песен №208 го посочва точно: „Чрез службата ни и чрез вестта ни много избират тоз божи мир. И те запяват на Бога слава, и проповядват надлъж и шир!“ Да, всеки ден около 1000 нови ученици биват покръстени. Брат Бар завърши така: „Нима не е прекрасна мисълта, братя, че вие сте изпратени в района, за да намерите точно този вид хора, които чакат да чуят вашата песен на възхвала?“

„Вслушвайте се в гласа на опита“ беше заглавието на следващия доклад, който изнесе Джеймс Манц от Писателския отдел. Той посочи, че има някои неща, които могат да се научат само чрез личен опит. (Евреи 5:8) Но Притчи 22:17 ни насърчава да ‘приклоним ухото си и да чуем думите на мъдрите’, тоест, на онези, които са придобили опит. Завършващите ученици могат да научат много от онези, които са отишли преди тях. „Те знаят как да се пазарят с местните търговци. Те знаят кои части на града трябва да се избягват, защото са опасни във физическо или морално отношение. Те знаят към какво са чувствителни местните хора. Дългогодишните мисионери знаят от какво имате нужда, за да бъдете щастливи и да имате успех в назначението си“ — каза брат Манц.

Развивайки темата „Ценете своето теократично назначение“, Уолас Ливърънс, секретарят на Училището Гилеад, обясни, че докато някои мисионери, като например апостол Павел, Тимотей и Варнава, получили своите назначения от Бога чрез светия дух или чрез някакво чудодейно проявление, то обучените в Гилеад мисионери получават място в целосветския район от ‘верния и разумен слуга’. (Матей 24:45–47) Той сравни назначенията на мисионерите с местата, които Гедеон определил на своите воини, когато трябвало да се бият с мадиамците. (Съдии 7:16–21) „Ценете своето теократично мисионерско назначение. Точно както всеки от войниците на Гедеон ‘застанал на мястото си’, гледайте на своето назначение като на мястото, където трябва да бъдете. Вярвайте, че Йехова може да ви използува точно така, както използувал тристата воина на Гедеон“ — подкани брат Ливърънс.

Да се интересуваш от хората води до щастие

В „Стражева кула“ веднъж беше казано: „Вместо да изграждаме интересите си около промишлените стоки и уреди от този свят, неща, които не притежават трайно съществуване, колко по–добре и по–мъдро е да направим хората център на своите истински интереси и да се научим да намираме истинска радост в това да правим неща за другите.“ В хармония с това брат Марк Нумар, един от преподавателите в Училището Гилеад, обсъди с група ученици преживени от тях случки в проповедната служба и каза: „Това, което ще ви направи добри мисионери, е проявяването на личен интерес към другите.“

Пътища към щастието при обработването на район в чужбина

Кои са някои от пътищата, водещи към щастие и успех в мисионерската работа? Брат Чарлс Уди от Отдела по службата и Харолд Джексън, някогашен мисионер в Латинска Америка, понастоящем помощник към Учебния комитет, интервюираха членове на различни комитети на клоновете, които бяха от деветия клас на училището за служители в клоновете. Ето какви бяха някои от техните съвети:

Албърт Мусонда от Замбия каза: „Когато мисионерът поеме инициативата и отиде да поздрави братята, това поражда много укрепващ дух, защото братята ще станат близки с мисионера, и мисионерът ще стане близък с тях.“

Роландо Моралес от Гватемала сподели, че когато някой приятелски настроен човек предложи на новите мисионери нещо за пиене, те любезно и тактично могат да кажат: ‘Аз съм отскоро в страната. Бих искал да приема напитката, но тялото ми още не си е изработило естествената защита, която има вашето тяло. Надявам се някой ден да мога да приема предложението ви и с радост ще го направя.’ Каква е ползата от такъв любезен отговор? „Хората няма да се обидят и мисионерите ще са проявили любезност към другите.“

Какво може да помогне на мисионерите да издържат на назначението си? Брат Пол Крудас, който е завършил седемдесет и деветия клас на Гилеад и през последните 12 години служи в Либерия, сподели следното: „Знам, че родителите наистина тъгуват за децата си. Но има моменти, когато мисионерът се опитва да свикне със страната, със средата, с културата, с хората. Може дори да му се иска да си тръгне. И ако получи писмо от дома, в което се казва: ‘Толкова ни липсваш; не знаем какво ще правим без теб’, това може да е последната капка, която да прелее чашата, и той да си събере багажа и да си замине. Много е важно всички близки, които присъствуват тук днес, да помнят това.“

След интервютата последният доклад от програмата беше представен от Тиодор Джаръс, член на Ръководното тяло. Неговата тема беше: „Нека Царството бъде най–важното във вашия живот“. Как мисионерите могат да останат съсредоточени върху своята работа, без да позволяват нещо да отвлича вниманието им? Той ги насърчи да имат програма за лично библейско изучаване, което ще им помогне за тях интересите на Царството да са най–важното нещо в живота. Следваше едно навременно напомняне: „Някои мисионери пренебрегват личното изучаване, защото биват силно увлечени от електрониката, електронната поща и компютъра. Трябва да имаме добро чувство за равновесие при използуването на всеки инструмент и да не прекарваме прекомерно много време в занимание, което ще попречи на нашето лично изучаване на божието Слово.“

След доклада на брат Джаръс бяха раздадени дипломите и беше прочетено благодарствено писмо от класа. Представител на класа изрази всеобщите чувства със следните думи: „Ние видяхме осезаемо доказателство за любовта, за която Исус казал, че ще отличава неговите ученици, и това засили нашата увереност, че където и да сме, ще бъдем подкрепяни от една сърдечна, любеща, подобна на майка организация. С такава подкрепа ние сме готови да отидем до краищата на земята.“ Това беше вълнуващ финал на изпълнения с щастие ден на завършването на сто и четвъртия клас на Гилеад.

[Блок на страница 24]

Данни за класа

Брой на представените страни: 9

Брой на страните–местоназначения: 16

Брой на учениците: 48

Брой на семейните двойки: 24

Средна възраст: 33

Среден брой години в истината: 16

Среден брой години в целодневна служба: 12

[Снимка на страница 25]

Сто и четвърти завършващ клас на Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“

В долния списък редовете са номерирани отпред назад и имената са дадени отляво надясно за всеки ред

(1) Ромеро, М.; Хауърт, Дж.; Блекбърн–Кейн, Д.; Хоенгасер, Е.; Уест, Ш.; Том, С. (2) Колон, У.; Гланси, Дж.; Коно, Й.; Друс, П.; Там, С.; Коно, Т. (3) Там, Д.; Цехмайстер, С.; Гърдел, С.; Елуел, Дж.; Дънек, П.; Тибъдоу, Х. (4) Тейлър, Е.; Хилдред, Л.; Санчес, М.; Андерсън, Ш.; Бъкнор, Т.; Хоенгасер, Е. (5) Хауърт, Д.; Уорд, Ш.; Хинч, П.; Макдоналд, Я.; Санчес, Т.; Том, О. (6) Друс, Т.; Тибъдоу, Ю.; Елуел, Д.; Дънек, У.; Блекбърн–Кейн, Д.; Уорд, У. (7) Андерсън, М.; Цехмайстер, Р.; Макдоналд, Р.; Бъкнор, Р.; Гланси, С.; Гърдел, Г. (8) Ромеро, Д.; Хинч, Р.; Хилдред, С.; Тейлър, Дж.; Колон, А.; Уест, У.

[Снимка на страница 26]

Братята, които участвуваха в обучението на сто и четвъртия клас: (отляво надясно) У. Ливърънс, Ю. Глас, К. Адамс, М. Нумар