Църквите изповядват вината си

„Папата съди Църквата“. „Инквизицията и антисемитизмът — Църквата подготвя своята ‘меа кулпа’“a. „‘Меа кулпа’ за Холокоста“. „Методистите се извиняват на индианците от Далечния Запад“.

ДАЛИ си чел подобни заглавия? Изглежда все по–често църквите се признават за виновни и се извиняват за това, което са направили през вековете. Средствата за масова информация постоянно посочват нови ‘меа кулпа’, поднесени от папата.

Когато папата моли за извинение

В своята книга Quando il papa chiede perdono [„Когато папата моли за извинение“] говорителят на Ватикана Луиджи Акатоли казва, че между 1980 и 1996 г. Йоан Павел II ‘е признал историческите грешки на Църквата или е помолил за извинение’ най–малко 94 пъти. Според Акатоли „в католическата църква само папата може с основание да казва ‘меа кулпа’“. И той направи това относно най–спорните страници от католическата история — кръстоносните походи, войните, подкрепата на диктатури, разделението в църквите, антисемитизма, Инквизицията, мафията и расизма. В едно неофициално писмо (което се смята от някои за най–важния документ, издаден от папата), изпратено до кардиналите през 1994 г., Йоан Павел II предложи „едно всеобщо изповядване на хилядогодишните грехове“.

Доста прелати последваха примера на папата. През декември 1994 г. италианският вестник Il Giornale [„Ил джорнале“] съобщи: „Много американски епископи се появиха по телевизията и публично помолиха за извинение.“ За какво? За това, че са подценили проблема относно свещениците педофили в ущърб на много деца, станали техни жертви. През януари 1995 г. вестникът La Repubblica [„Ла република“] съобщи за „един небивал досега жест в историята на съвременния католицизъм“ — заговори се за проблема относно мълчанието на папа Пий XII във връзка с Холокоста. През януари 1995 г. същият вестник съобщи, че немските епископи помолили за извинение за ‘многото грешки’ на католиците, които подкрепяли престъпленията на нацистите. Различни протестантски църкви също се подложиха на самокритика.

Защо?

Библията ни насърчава да молим за извинение, когато грешим, и мнозина се възхищават на църквите, когато те се подлагат на самокритика. (Яков 5:16) Но защо църквите правят това? Как трябва това да повлияе на начина, по който гледаме на тях?

[Бележка под линия]