Радвайте се винаги в Йехова
ЕВРЕЙСКИТЕ и гръцките думи, използувани в Библията за радост, ликуване, веселие и удовлетворение, изразяват разнообразни отсенки в значението, различни стадии или степени на радост. Свързаните с тях глаголи изразяват вътрешното чувство и външната проява на радост и имат разнообразни значения — „радвам се; ликувам; викам от радост; скачам от радост“.
Йехова е наречен ‘щастливият Бог’. (1 Тимотей 1:11, NW) Той сътворява и работи, носейки радост на себе си и на своите създания. Това, което създава, го кара да се радва. (Псалм 104:31) Той иска и неговите създания да се радват по подобен начин на делата му и да се радват на собствената си работа. (Еклисиаст 5:19) Тъй като той е източникът на всяко добро (Яков 1:17), всички интелигентни създания — както хората, така и ангелите — могат да намерят своята най–голяма радост в това да го опознаят. (Йеремия 9:23, 24) Цар Давид казал: „Нека моите размишления за него да бъдат приятни. Аз от своя страна ще се радвам в Йехова.“ (Псалм 104:34, NW; 64:10) Апостол Павел подканил християните да се радват винаги на своето познание за Йехова и на Неговото отношение към тях, като им писал: „Радвайте се всякога в Господа [„Йехова“ в доста преводи]; пак ще кажа: Радвайте се.“ — Филипяни 4:4.
Исус Христос, който бил най–близо до Йехова, го познава най–добре (Матей 11:27) и може да го обясни на своите последователи. (Йоан 1:18) Затова Исус е радостен и е наречен ‘щастливият и единствен Властник’. (1 Тимотей 6:14, 15, NW) От любов към своя Баща той е готов винаги да прави нещата, които са угодни Нему. (Йоан 8:29) Затова, когато му била възложена задачата да дойде на земята, да страда и да умре, за да очисти името на Баща си от укор, ‘за радостта, която му предстояла, той издържал мъченически стълб, презирайки срама’. (Евреи 12:2, NW) Той изпитвал също така голяма любов към хората и им се радвал. Писанията, които в неговото предчовешко съществуване го персонифицират като мъдростта, посочват, че той казал: „Тогава аз бях при [Йехова] като майсторски работник. И всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него. Веселях се на обитаемата Му земя; и наслаждението ми бе с човешки чада.“ — Притчи 8:30, 31.
Исус искал неговите последователи да имат същата радост, като им казал: „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.“ Ангелите се радвали при създаването на земята. (Йоан 15:11; 17:13; Йов 38:4–7) Те също следят пътя на божиите хора, като се радват на тяхното вярно поведение и ликуват, особено когато някой човек се обърне от грешния си път към чистото поклонение и служба на Бога. — Лука 15:7, 10.
Тъй като Йехова е Източникът на радостта и иска неговите хора да бъдат радостни, радостта е плод на неговия свети дух. Радостта се посочва веднага след любовта в изброяването от Галатяни 5:22, 23. Апостолът писал на християните в Солун: „Вие станахте подражатели на нас и на Господа, като всред много скърби приехте словото с радост, която е от Светия Дух.“ — 1 Солунци 1:6.
Истинската радост е качество на сърцето и може да повлияе добре на цялото тяло. „Весело сърце прави засмяно лице“ и „веселото сърце е благотворно лекарство [или „е добро за тялото“ — NW, бел. под линия]“ — казва мъдрият писател на Притчи. — Притчи 15:13; 17:22.
Радост в божията служба
Това, което Йехова изисква от своите служители, не е тежко. (1 Йоан 5:3) Той иска те да се радват в службата за него. Хората от народа му Израил трябвало да се радват на свързаните със сезоните празници, които той организирал за тях, и те трябвало да се радват и на други области от своя живот и поклонение на Бога. (Левит 23:40; Второзаконие 12:7, 12, 18) Те трябвало да говорят радостно за Бога. (Псалм 20:5; 51:14; 59:16) Ако не служели със сърдечна радост, то тогава нещо не било наред със сърцата им, както и с признателността им за неговата любеща милост и доброта. Затова той предупредил какво ще стане, ако бъдат непослушни и не се радват на службата за него: „Всички тия проклетии ще дойдат върху тебе, . . . защото ти не послуша гласа на Господа [Йехова — NW], твоя Бог, за да пазиш заповедите Му и повеленията. . . . Това ще бъде . . . върху тебе и потомството ти. Понеже не си служил на Господа [Йехова — NW], твоя Бог, с веселие и със сърдечна радост поради изобилието на всичко.“ — Второзаконие 28:45–47.
Християните не по–малко трябва да се радват на службата си за Бога. Иначе нещо липсва в признателността на сърцето. (Псалм 100:2) „Радостта от Йехова е вашата крепост“ — казал един от божиите верни служители. (Неемия 8:10, NW) Добрата новина, която възвестяват християните, била съобщена от един ангел на Бога като „голяма радост, която ще бъде за всичките люде“. (Лука 2:10) Името на Йехова, което неговите свидетели носят, и истината, намираща се в Библията, трябва да бъдат радост за тях. — Йеремия 15:16.
Освен това справедливите и правилни съдебни решения на Йехова, приложени в християнския сбор и в живота на християните, са причина за радост, особено във време, когато светът е захвърлил справедливостта и праведността. (Псалм 48:11) Освен това прекрасната надежда пред тях несъмнено е силно основание за радост. („Радвайте се в надеждата“ — Римляни 12:12; Притчи 10:28.) Тяхното спасение е основание за радост. (Псалм 13:5) Съществува и радостта, която служителят на Бога има в онези, на които помага да придобият познание за Йехова и да започнат да му служат. (Филипяни 4:1; 1 Солунци 2:19) Да се събираме заедно и да работим заедно с хората на Бога е една от най–големите радости. — Псалм 106:4, 5; 122:1.
Йехова е осигурил много други неща, на които хората могат да се радват всеки ден. Някои от тях са бракът (Второзаконие 24:5; Притчи 5:18), това да бъдеш баща или майка на праведно и мъдро дете (Притчи 23:24, 25), храната (Еклисиаст 10:19; Деяния 14:17), виното (Псалм 104:14, 15; Еклисиаст 10:19) и множество други Негови творения (Яков 1:17; 1 Тимотей 6:17).
За християнина, който пази сърцето си, дори преследването, което макар само̀ по себе си да не е радостно, трябва да бъде приемано с радост, тъй като да го понесе, без да накърни моралната си безкомпромисност, е победа. Бог ще помогне на верния човек. (Колосяни 1:11) Освен това то е доказателство, че този човек е одобрен от Бога. Исус казал, че когато се появят укори и преследване, християнинът трябва да ‘скача от радост’. — Матей 5:11, 12, NW; Яков 1:2–4; 1 Петър 4:13, 14.
Фалшива или краткотрайна радост
Исус говори за хора, които ще чуят истината и ще я приемат с радост, но без в действителност да я разбират. Такива хора не полагат грижи за посаденото в сърцата им слово и впоследствие скоро изгубват радостта си, като биват спънати при появата на страдания или преследване поради словото. (Матей 13:20, 21) Радостта, основана на материализма, е фалшива радост, тя е погрешна и ще бъде краткотрайна. Също така човекът, който се радва на бедата на друг, дори на някой, който го мрази, ще отговаря за своя грях пред Йехова. (Йов 31:25–30; Притчи 17:5; 24:17, 18) Един млад човек ще е неразумен, ако мисли, че да се радваш на живота означава да се поддадеш на „младежките страсти“ и да ги следваш. (2 Тимотей 2:22; Еклисиаст 11:9, 10) По същия начин любовта към приятното прекарване ще доведе човека до лоша ситуация. (Притчи 21:17; Еклисиаст 7:4) Дори християнинът, който ликува, когато се сравнява с другите, греши. Вместо това той трябва да докаже каква е собствената му работа и причината за ликуването му да е само в него. — Галатяни 6:4.
Вечна радост
Пророчеството на Исаия (65:17) има по–голямо изпълнение в установяването на „ново небе и нова земя“ и в тази уредба цялото човечество ще намира вечна радост.
При днешните условия злото, болестите и смъртта пречат на пълната и неограничена радост. Но в съгласие с библейското правило — „мъдрият цар пресява нечестивите“ — Исус Христос като Цар ще унищожи всички врагове на Бога и на праведността. (Притчи 20:26; 1 Коринтяни 15:25, 26) Така ще бъдат премахнати всички пречки пред пълната радост, тъй като дори „смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка“. (Откровение 21:4) Мъката по онези, които са умрели, напълно ще изчезне, премахната от възкресението на мъртвите. Още днес това познание утешава християните и поради него те не ‘скърбят както другите, които нямат надежда’. — 1 Солунци 4:13, 14; Йоан 5:28, 29.