Дали всяко оплакване е погрешно?

„Дали има по–болезнени неприятности от онези, за които не можем да се оплачем?“ — Маркиз Дьо Кюстин (1790–1857г.)

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ на две години тя била подложена на сексуален тормоз от страна на един колега. Нейните възражения довели до словесно малтретиране и пренебрежение. Насъбралото се в нея напрежение започнало да влияе на здравето ѝ, но какво можела да направи тя? Подобно на това един ученик, който бил най–добрият в класа, бил изключен, защото неговата съвест не му позволявала да участвува в часовете по бойни изкуства, които били задължителни в училището. И двамата смятали, че към тях са се отнесли несправедливо, но дали трябвало да се оплачат? Биха ли могли да очакват някакво облекчение, ако се оплачат, или това само би влошило нещата?

Оплаквания като тези и други са често срещани днес, тъй като живеем сред несъвършени хора в един свят, който не може да бъде наречен идеален. Оплакването обхваща цялата гама от изразяване на пасивно недоволство, мъка, болка или неприязън относно някаква ситуация до официално изявление против дадена страна. Повечето хора предпочитат да избягват оплакването и конфликтите; но дали трябва човек винаги да си мълчи? Какъв е библейският възглед относно това?

Лошо въздействие върху оплакващия се и върху другите

Несъмнено постоянната оплакваща се нагласа е вредна и се осъжда в Библията. Този, който се оплаква, ще навреди физически и духовно на себе си и ще раздразни онези, които слушат оплакванията му. Като говори за една оплакваща се съпруга, библейската притча казва: „Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са.“ (Притчи 27:15, „Синодално издание“, 1993 г.) Особено погрешно е оплакване, насочено срещу Йехова или някоя от неговите уредби. Когато членовете на народа на Израил се оплаквали относно чудодейната манна, която получавали в продължение на четиридесетте години пътуване из пустинята, като я наричали „никакъв хляб“, Йехова изпратил отровни змии, за да накаже тези оплакващи се хора, на които липсвало уважение, и много от тях умрели. — Числа 21:5, 6.

Освен това Исус посъветвал своите последователи да не се оплакват относно „съчицата“ от грешки, която се забелязва в нашите ближни, но да обърнат внимание на по–голямата ‘греда’ от недостатъци, които ние самите имаме. (Матей 7:1–5) Подобно на това Павел порицал съденето (форма на оплакване) на друг човек като нещо, за което ‘няма извинение, понеже ти, който съдиш, вършиш същото’. Тези предупреждения относно оплакването трябва да ни подтикнат да избягваме да бъдем ненужно критични и да развиваме оплакваща се нагласа. — Римляни 2:1.

Дали всяко оплакване се осъжда?

Трябва ли тогава да си направим извода, че всички видове оплаквания трябва да бъдат осъдени? Не, не трябва. Библията посочва, че в несъвършения свят, в който живеем, има много несправедливи неща, които с право изискват да бъдат коригирани. В една притча Исус споменал за един неправеден съдия, който неохотно отсъдил справедливо в полза на една потискана вдовица, та да не ‘го измори тя с безкрайното си дохождане’. (Лука 18:1–8) В някои отношения ние също може да трябва да настояваме в оплакванията си, докато бъдат поправени грешките.

Нима като ни насърчава да се молим за идването на божието Царство, Исус не ни призовава да признаем недостатъците на сегашния свят и да се ‘молим’ на Бога за изцеление? (Матей 6:10) Когато „викът“ за злото на древните градове Содом и Гомор стигнал до ушите на Йехова, той изпратил свои пратеници, за да ‘видят дали е било сторено напълно според вика’ и да донесат изцеление. (Битие 18:20, 21) Донасяйки облекчение за онези, които му се били оплакали, впоследствие Йехова поправил положението, като унищожил двата града и техните неморални жители.

Християнският сбор

Трябва ли положението сред братята в християнския сбор да бъде по–различно? Макар че са несъвършени мъже и жени, християните искрено се стремят да служат на Бога в мир и единство. Въпреки това сред тях ще възникват ситуации, които са причина за известно оплакване и които изискват поправяне. През първи век, скоро след Петдесетница, в сбора от помазани християни възникнала една ситуация. Много нови във вярата християни останали в Йерусалим, за да получат допълнителни напътствия и насърчение. Наличните хранителни запаси се разпределяли между всички. Но ‘възникнал ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани’. Вместо да порицаят тези оплакващи се хора за това, че създават безпокойство, апостолите предприели действия, за да поправят положението. Да, справедливите оплаквания, направени с необходимото уважение и с подходящата нагласа, ще бъдат смирено изслушани от онези, които надзирават сбора, и те ще предприемат действия относно тях. — Деяния 6:1–6; 1 Петър 5:3.

Към подходящия авторитет

Дали забеляза от горните примери, че оплакванията трябва да се правят с правилна нагласа и към подходящия авторитет? Например, би било безсмислено да се оплачеш на полицията относно бремето на някакъв тежък данък, или на някой съдия относно физическото си заболяване. Така че би било неуместно да се оплачеш относно някаква ситуация — независимо дали тя е в сбора, или извън него — на човек, който няма авторитета или възможността да помогне.

В повечето страни днес има съдилища и други упълномощени власти, към които човек може да се обърне с надежда да получи някакво облекчение. Когато ученикът, споменат в началото на статията, отправил оплакването си към съда, съдиите решили случая в негова полза и той бил върнат в училището, като получил извинение. По същия начин и служителката, която била тормозена в сексуално отношение, намерила утеха посредством един съюз на работещите жени. Тя получила извинение от училищното ръководство. Нейните работодатели предприели стъпки за прекратяване на сексуалния тормоз.

Не бива да очакваме обаче, че всички оплаквания ще имат същия резултат. Мъдрият цар Соломон реалистично отбелязал: „Кривото не може да се изправи.“ (Еклисиаст 1:15) Добре е да осъзнаем, че някои проблеми ще трябва просто да почакат Бог да ги поправи в определеното от него време.

[Снимка на страница 31]

Старейшините изслушват основателните оплаквания и предприемат действия относно тях