Богати възнаграждения за свята служба

РАЗКАЗАНО ОТ ХАРИ БЛУР

Преди около сто години моят дядо бил верен член на методистката църква. Той бил и уважаван мирянин проповедник, който щедро дарявал средства, за да подпомага много от малките църкви в град Стоук он Трент, център на керамичното производство в Англия. След това преживял трудни във финансово отношение времена. За да помогне на дядо, баща ми уредил той да работи в един малък селски магазин. Магазинът имал разрешително за продажба на бира и когато методистите научили за това, веднага изключили дядо от църквата.

ТАТКО бил вбесен и се заклел, че никога вече няма да има нищо общо с религията — и удържа на думата си. Той беше полицай, но по–късно стана собственик на кръчма. Така че аз бях отгледан сред миризмите и цигарения дим на това място. Религията не играеше никаква роля в моя живот, но аз се научих да играя майсторски на табла, шах, дама и други такива игри! Поради първоначалното влияние на дядо обаче, запазих значително уважение към Библията, макар че знаех малко за нея.

Научавам библейската истина

През 1923 г., когато бях на 24 години, се преместих на изток, в Нотингам, и започнах да ухажвам Мари, която живееше на около 40 километра, в село Уетстоун, югозападно от Лестър. Преди, баща ѝ, Артър Рест, свиреше на орган в една местна църква, но по онова време беше пламенен Изследовател на Библията, както бяха известни тогава Свидетелите на Йехова. Артър винаги ми говореше за своята новооткрита вяра, но без успех. Интересът ми обаче беше разпален, когато го придружих до местната баптистка църква в неделя следобед, на 13 юли 1924 г., за да чуем доклад от един член на Камарата на общините, който беше известен баптист. Неговата тема — „Ученията на пастор Ръсел, изследвани в светлината на Писанието“ — ме заинтересува. Все още пазя бележките, които си водих тогава.

Баптистите отказаха на молбата, отправена от Изследователите на Библията, да отговорят на атаката срещу своите вярвания. Това ме ядоса и аз твърдо реших да намеря друго място за провеждането на такова събрание. Един хамбар, който се намираше наблизо, се оказа идеално място. Пометохме го, махнахме паяжините, преместихме вършачките настрани и бяхме готови с всичко. Събрахме 70 стола и напечатахме покани.

Когато Франк Фрир пристигна от Лестър, за да изнесе доклада, всички места бяха заети, а други 70 души стояха прави! Ясните разсъждения на Франк от Писанията ми харесаха, както и на много други от присъствуващите. Оттогава малкият сбор на Изследователите на Библията в Блейби, близо до Лестър, нарасна бързо. Това беше и повратният момент в моя живот, както и в живота на Мари. През 1925 г. и двамата се отдадохме на Йехова, бяхме покръстени и се оженихме.

Духовни благословии

През следващата година бях назначен за служебен директор на сбора в Блейби. Двамата със съпругата ми искахме да следваме стъпките на колпортьорите и да станем целодневни евангелизатори, но скоро стана ясно, че здравето на Мари нямаше да ѝ позволи да следва една толкова дейна програма. Макар че страдаше от недобро здраве чак до смъртта си през 1987 г., тя беше добра другарка и отлична проповедничка, много умела в неофициалното свидетелствуване и в започването на библейски изучавания. Всяка вечер бяхме на събрание, или споделяхме библейската истина със своите ближни.

Аз бях инженер и работех в една фирма, която произвеждаше дъскорезни машини. Работата ми включваше дълги пътувания из Великобритания, както и във Франция, и Мари обикновено ме придружаваше. Тези пътувания ни даваха възможности да свидетелствуваме на много места.

Основи за увеличение

През 1925 г. построихме хубава сграда за нашите събрания в Блейби и от там организирахме една резултатна програма за свидетелствуване. Всяка неделя сутрин наемахме автобус, който ни откарваше до разпръснатите села и по–малките градове. Вестителите слизаха по пътя, за да проповядват, и след това бяха прибирани от автобуса по обратния път. През топлите летни месеци имахме библейско изучаване в неделя привечер, като използувахме последния брой на списание „Стражева кула“. След това, в осем часа, се срещахме на пазара в Лестър за публичен доклад на открито. Една вечер имаше 200 слушатели. Тази дейност постави основите на многото сборове, които съществуват днес в Лестър и около него.

През 1926 г. в „Александра палас“ и в „Роял Албърт Хол“ едновременно се състоя един епохален конгрес. На този конгрес Джоузеф Ф. Ръдърфорд, тогавашен президент на Дружество „Стражева кула“, съобщи за издаването на новата книга Deliverance [„Избавление“]. На следващия ден целият текст на резолюцията „Свидетелство за управниците на света“ и на силния публичен доклад на брат Ръдърфорд „Защо световните сили се клатят — лекарството за това“ беше отпечатан в един водещ вестник. Над 10 000 души чуха публичния доклад и впоследствие 50 000 000 екземпляра от резолюцията бяха разпространени по целия свят. Този конгрес ускори темпото на проповедната дейност във Великобритания.

Голям конгрес по време на войната

Втората световна война избухна през септември 1939 г. и през 1941 г. вече беше в разгара си. Германските бомбардировачи нападаха денонощно и в цялата страна беше въведен режим на затъмнение. Храната беше оскъдна, а това, което имаше на разположение, беше строго разпределяно. Транспортът беше много ограничен, дори влаковете. Въпреки тези наглед непреодолими пречки, ние проведохме петдневен конгрес за цялата страна, от 3 до 7 септември 1941 г.

Залата „Де Мантфърт“ в Лестър беше избрана за място на конгреса, защото Лестър се намира в центъра на Англия. Тъй като работех в търговията с дървен материал, имах възможност да помогна с направата на рекламни табели. Освен това организирах местния транспорт за делегатите на конгреса. Като купихме предварително билети и като платихме повече от обикновената цена, трамваите в Лестър се движеха дори в неделя.

Тъй като имаше ограничения относно пътуването, ние се надявахме, че вероятно биха могли да дойдат 3000 Свидетели. Представете си колко вълнуващо беше, когато над 10 000 делегати казаха, че ще бъдат на конгреса! Но къде щяха да бъдат настанени те? Жителите на Лестър любезно поканиха мнозина да гостуват в техните домове. Освен това около хиляда души бяха настанени в палатки, разпънати на една ливада, намираща се на три километра от конгресното място. Лагерът Гедеон, както го наричахме, предизвика доста вълнения сред обществеността.

Големи бели палатки бяха наети, за да бъдат използувани за отделите на конгреса и за настаняване на огромния прилив от хора. Когато се разбра, че под ясната светлина на луната палатките могат да послужат за мишена на нацистките бомбардировачи, те бяха бързо замаскирани. Войната, и особено неучастието на Свидетелите в нея, беше въпрос, предизвикващ общественото внимание. По онова време стотици Свидетели бяха в затвора поради своята основана на Библията позиция на неутралност. — Исаия 2:4; Йоан 17:16.

Вестник Leicester Mercury [„Лестър Меркюри“] от 7 септември 1941 г. съобщи: „Поразително нещо е да намериш 10 000 души, най–вече младежи, които прекарват цяла седмица в разговори за религия, без да споменат войната, освен като страничен въпрос.

Попитах дали Свидетелите имат членове в Германия. Беше ми отговорено, че имат и че почти всички те, около 6000 души, са в концентрационните лагери.“

Репортерът добави: „О, да, разбира се, че нацистите са врагове, но всъщност Свидетелите не правят нищо против тях, освен да продават трактати и да слушат доклади.“

Като цяло изказванията на вестниците за нас бяха отрицателни и противниците прибегнаха дори до насилие, правейки няколко неуспешни опита да разтурят нашия конгрес. Но лондонският вестник Daily Mail [„Дейли мейл“] призна с известна завист: „Всичко беше организирано спокойно, дискретно и резултатно.“

Бяхме обвинени, че сме причина за недостига на цигари в града. Но вестник „Дейли мейл“ обясни: „Нито Лестър, нито тютюневият инспектор могат да се оплачат, че Свидетелите са изпушили цигарите в Лестър. Те не пушат.“ Освен това обвиненията, че Свидетелите са лишили от храна местните жители, бяха прекратени, когато беше обяснено, че Свидетелите са донесли голяма част от собствените си хранителни запаси. Всъщност в края на конгреса на Кралската болница в Лестър бяха подарени 150 самуна хляб от по 1,8 килограма всеки — значително дарение в онези времена на недостиг на храна.

Конгресът повдигна значително духа на около 11 000 Свидетели във Великобритания. Те бяха развълнувани, че присъствуваха около 12 000 души! Делегатите радостно участвуваха в едно небивало до момента улично свидетелствуване в Лестър и посетиха околните села, използувайки представяния с портативни грамофони.

Основните доклади на конгреса бяха записи, направени предишния месец на доклади, изнесени на петдневния конгрес на Свидетелите на Йехова в Сент Луис (Мисури, САЩ). Записът на доклада на брат Ръдърфорд „Деца на царя“ беше основен момент от конгреса. Тъй като не беше възможно да внесем в страната екземпляри от книгата Children [„Деца“], чието издаване беше съобщено в Сент Луис, по–късно във Великобритания беше произведено едно специално издание с меки корици. По един екземпляр от него беше изпратен на всички деца, които посетиха конгреса.

Уникалното годишно събрание в Лестър

След войната броят на вестителите на Царството във Великобритания нарасна по чудесен начин! До началото на 80–те години в Лестър вече имаше десет сбора. След това бяхме информирани, че Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова е решило през 1983 г. да проведе годишното събрание на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ в Лестър. Като надзорник на град Лестър скоро бях ангажиран в подготовките, включително и в повторното наемане на залата „Де Мантфърт“.

Тринадесет члена на Ръководното тяло дойдоха за случая от централата на Дружеството в Бруклин. Общо 3671 делегати — този път от целия свят и най–вече дългогодишни Свидетели — изпълниха залата. Други 1500 души слушаха програмата в една намираща се наблизо Конгресна зала.

Албърт Д. Шрьодър, който беше надзорник на офиса на клона на Дружество „Стражева кула“ в Лондон по време на конгреса в Лестър през войната, беше председателствуващ на това годишно събрание. Спомняйки си за конгреса през 1941 г., брат Шрьодър попита: „Колко от вас, които сте днес с нас, присъствувахте и тогава?“ Почти половината от присъствуващите вдигнаха ръцете си. „Каква нова среща за всички вас, верни, лоялни хора!“ — възкликна той. Наистина това беше едно незабравимо преживяване.

Сега съм на 98 години и все още служа като секретар в нашия сбор и продължавам да изнасям публични доклади, макар че сега правя това седнал. След смъртта на Мари, през 1987 г., се ожених за Бетина, една вдовица, която с Мари познавахме от много години. Благодарен съм, че получавам толкова добри грижи както във физическо, така и в духовно отношение. Въпреки ограниченията, наложени от лошото здраве на Мари, а сега и от напредналата ми възраст, разбрах, че това да си зает изцяло в святата служба, винаги носи богати възнаграждения. — 1 Коринтяни 15:58.

[Снимка на страница 26]

Готови за участие в службата през 20–те години на този век

[Снимка на страница 26]

Моменти от конгреса в Лестър