Пази се от „епикурейците“

„Той е толкова приятен! Живее според високи морални стандарти. Не пуши, не взема наркотици, не използува лош език. Всъщност, той е по–приятен от някои, които твърдят, че са християни!“

ДАЛИ си чувал някой да използува такава поредица от доводи, за да оправдае неуместните приятелства, които поддържа? Дали те ще устоят на един анализ въз основа на Библията? Един пример от ранен християнски сбор хвърля светлина върху въпроса.

През първи век апостол Павел предупредил коринтския сбор: „Не се мамете. ‘Лошите другари покваряват добрите нрави’.“ Вероятно някои християни поддържали близки отношения с хора, които били под влияние на гръцката философия, в която се включвали и епикурейците. Кои били епикурейците? Защо те представлявали заплаха за християните в Коринт? Дали има хора като тях днес, от които трябва да се пазим? — 1 Коринтяни 15:33.

Кои били епикурейците?

Епикурейците били последователи на гръцкия философ Епикур, който живял от 341 до 270 г. пр.н.е. Той поучавал, че удоволствието било единственото или главното добро в живота. Дали това означавало, че епикурейците живеели по скандален начин, без принципи, като вършели упадъчни дела, непрекъснато търсейки приятно прекарване на времето си? Колкото и да е чудно, Епикур не учел последователите си да живеят по този начин! Вместо това той поучавал, че удоволствието се постига най–добре, като се живее разумно, със смелост, със самоконтрол и справедливо. Той не пропагандирал стремеж към незабавно и моментно удоволствие, а към удоволствие, което трае цял живот. Следователно епикурейците може би изглеждали добродетелни, когато били сравнявани с хората, които вършели големи грехове. — Сравни Тит 1:12.

Сходно с християнството?

Ако беше член на ранния коринтски сбор, дали епикурейците щяха да ти направят силно впечатление? Някои хора тогава може би са разсъждавали, че привидно високата етика на епикурейците ги правела безопасни другари за християните. Като продължавали да разсъждават по този начин, коринтяните може би забелязвали привидни паралели между епикурейските стандарти и стандартите от божието Слово.

Например, епикурейците били умерени в своя стремеж към удоволствия. Те ценели умственото удоволствие повече от физическото. Онова, с което човек се хранел, не било толкова важно, колкото взаимоотношенията му с онзи, с когото се хранели заедно. Епикурейците дори се въздържали от участие в политиката и от тайно вършене на грях. Колко лесно би било да се направи изводът: „Те много приличат на нас!“

Но дали епикурейците наистина били като ранните християни? Съвсем не. Хората с правилно обучени различителни способности можели да открият значителни разлики. (Евреи 5:14) А ти можеш ли? Нека разгледаме по–отблизо ученията на Епикур.

Обратната страна на епикурейството

За да помогне на хората да преодолеят страха от божествата и от смъртта, Епикур поучавал, че боговете не се интересуват от човечеството и не се намесват в човешките дела. Според Епикур, боговете не били създали вселената и животът възникнал по случайност. Нима това не противоречало ясно на библейското учение, че има „един Бог“, Създателят, и че той е загрижен за своите човешки творения? — 1 Коринтяни 8:6; Ефесяни 4:6; 1 Петър 5:6, 7.

Епикур поучавал още, че не може да има живот след смъртта. Това, разбира се, противоречало на библейското учение за възкресението. Всъщност, когато апостол Павел говорил на Ареопага, вероятно епикурейците били сред онези, които спорели с Павел относно учението за възкресението. — Деяния 17:18, 31, 32; 1 Коринтяни 15:12–14.

Може би най–опасният елемент във философията на Епикур бил и най–прикрит. Това, че той отричал, че е възможен живот след смъртта, го довело до извода, че човекът трябва да живее колкото се може по–щастливо през краткото си време на земята. Както вече видяхме, идеята му не била да се живее непременно грешен живот, а човек да се наслаждава на настоящето, тъй като то е всичко, което имаме.

Затова Епикур бил против тайното вършене на грях, за да се избегне страхът от изобличението, който бил ясна заплаха за настоящото щастие. Той насърчавал умереността, за да се избегнат последиците от прекомерното консумиране на блага, което било друга пречка на настоящото щастие. Освен това той насърчавал добрите отношения с другите, защото би било полезно за нас, когато те ни връщат със същото. Разбира се, избягването на тайното вършене на грях, спазването на умереност и развиването на приятелства с другите са неща, хубави сами по себе си. Тогава защо философията на Епикур била опасна за един християнин? Защото неговите наставления били основани на лишената му от вяра нагласа: „Нека ядем и пием, защото утре ще умрем.“ — 1 Коринтяни 15:32.

Вярно е, че Библията показва на хората как да живеят щастливо днес. Но тя съветва: „Пазете себе си в Божията любов, ожидайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот.“ (Юда 21) Да, Библията набляга повече на вечното бъдеще, а не на мимолетното настояще. Един християнин е заинтересуван главно от това да служи на Бога и установява, че когато постави Бога на първо място, е щастлив и се чувствува пълноценен. Подобно на това, вместо да се занимава главно с личните си интереси, Исус изразходвал енергията си, като неегоистично служел на Йехова и помагал на хората. Той учел своите последователи да правят добро за другите, но не защото се надяват, че те ще им отвърнат със същото, а поради искрена любов към тях. Ясно е, че основните подбуди на епикурейството и на християнството са напълно различни. — Марко 12:28–31; Лука 6:32–36; Галатяни 5:14; Филипяни 2:2–4.

Коварна опасност

Каква ирония е това, че въпреки факта, че епикурейците наблягали толкова много на това да бъдат щастливи, тяхното щастие в най–добрия случай било ограничено. Тъй като му липсвала „радостта от Йехова“, Епикур нарекъл живота „горчив дар“. (Неемия 8:10, NW) Колко щастливи били първите християни в сравнение с него! Исус не препоръчвал някакъв нещастен живот на себелишения. Всъщност следването на неговата линия на поведение е пътят към най–голямото щастие. — Матей 5:3–12.

Ако някои от членовете на сбора в Коринт смятали, че могат да общуват с онези, които били под влиянието на епикурейското мислене, без да застрашат вярата си, то те грешали. По времето, когато Павел писал първото си писмо до Коринтяните, някои от тях вече били изгубили вярата си във възкресението. — 1 Коринтяни 15:12–19.

Епикурейство днес?

Макар че епикурейството изчезнало през четвърти век от н.е., днес има хора, които възприемат подобен възглед, че ‘настоящето е всичко, което имаме’. Тези хора не проявяват голяма вяра в божието обещание за вечен живот, или изобщо не вярват в него. Но някои от тях следват сравнително високи стандарти на поведение.

Един християнин може да бъде изкушен да влезе в близки взаимоотношения с такива хора, като вероятно разсъждава, че техните почтени качества оправдават приятелството им. Но макар че не се смятаме за нещо повече от другите, не бива и да забравяме, че всички ‘лоши другари’ — включително и онези, чието влияние е по–незабележимо, — „покваряват добрите нрави“.

Философията, че ‘настоящето е всичко, което имаме’, се появява и в някои бизнес семинари, книги за справяне с проблемите, романи, филми, телевизионни предавания и музикални произведения. Дали не е възможно, макар че не пропагандира пряко грешно поведение, този лишен от вяра възглед незабележимо да ни повлияе? Например, дали не бихме могли толкова да бъдем заети със собствената си самоизява, та да изпуснем из очи въпроса за върховенството на Йехова? Дали не бихме могли да бъдем отклонени към една щадяща себе си нагласа, вместо да ‘преизобилваме всякога в Господното дело’? И дали не бихме могли да бъдем подведени и да започнем да се съмняваме в правотата на стандартите на Йехова и в ползата от тях? Трябва да сме нащрек както относно влиянието на неприкритата неморалност, насилие и спиритизъм, така и спрямо онези, които са под въздействието на светски възгледи! — 1 Коринтяни 15:58; Колосяни 2:8.

Затова нека работим върху общуването най–вече с тези хора, които всеотдайно следват ръководството на Йехова. (Исаия 48:17) В резултат на това нашите полезни навици ще бъдат укрепени. Вярата ни ще бъде засилена. Ние ще живеем щастливо не само сега, но и в бъдеще, като ще имаме перспектива за вечен живот. — Псалм 26:4, 5; Притчи 13:20.

[Снимка на страница 24]

Епикур учел, че боговете не се интересуват от хората

[Източник]

С любезното разрешение на Британския музей