Видях „малкият“ да става „могъщ народ“

РАЗКАЗАНО ОТ УИЛЯМ ДИНГМАН

Годината беше 1936–а; мястото — град Салем (Орегон, САЩ). Присъствувах на събрание на Свидетелите на Йехова. Беше зададен следният въпрос: „Къде е голямото множество?“ (Откровение 7:9) Аз бях единственият нов в сбора, затова всички посочиха мен и казаха: „Ето го!“

В СРЕДАТА на 30–те години на нашия век Свидетелите на Йехова, които имаха надеждата за вечен живот в рай на земята, бяха сравнително малко. (Псалм 37:29; Лука 23:43) Оттогава насам нещата рязко се промениха. Но нека да разкажа за събитията, които доведоха до това да присъствувам на събранието в Салем (Орегон).

Татко беше абониран за The Golden Age [„Златният век“], едно по–ранно название на списание „Пробудете се! “. Когато бях юноша, обичах да го чета и се убедих, че то съдържа важна библейска истина. Затова един ден изпратих талона, който беше отпечатан на гърба на списанието „Златният век“. Той предлагаше на читателя 20 брошури, една книга и името на най–близкия сбор на Свидетелите на Йехова. След като получих литературата, тръгнах от къща на къща и раздадох всички брошури, а също и книгата.

По онова време никой не изучаваше Библията с мен. Всъщност никога не бях разговарял с някой Свидетел на Йехова. Но ето — държейки в ръка адреса на най–близката Зала на Царството, пропътувах около 40 километра до Салем (Орегон), за да присъствувам на събрание. Именно там, когато все още бях само на 18 години, бях посочен като ‘голямото множество’.

Въпреки че на практика нямах никаква подготовка за службата, започнах да проповядвам със сбора в Салем. Бях насърчен да включа в свидетелствуването си три основни точки. Първо, че Йехова е Бог; второ, че Исус Христос е назначеният от него Цар; и трето, че Царството е единствената надежда за света. Опитвах се да споделям това послание на всяка врата.

След като бях свързан вече две години със Свидетелите на Йехова в Салем, на 3 април 1938 г. бях покръстен. Приятелите в Салем се радваха да видят няколко от нас от ‘голямото множество’ да бъдат покръстени. През февруари 1939 г. станах пионер, или целодневен проповедник. През декември същата година приех една покана да се преместя в Аризона, където имаше по–голяма нужда от вестители на Царството.

Пионерска служба в Аризона

Работата на Свидетелите на Йехова беше нещо ново в Аризона и относно нас имаше много недоразумения, затова когато Съединените щати влязоха във Втората световна война, ние изпитахме силно преследване. Например, докато служех в град Стафорд (Аризона) през 1942 г., се говореше за събиране на тълпа против нас, водена от една група мормони. Случи се така, че заедно с партньорите ми в пионерската служба живеехме близо до къщата на един мормонски епископ, който ни уважаваше и каза: „Ако мисионерите на мормоните бяха толкова активни, колкото Свидетелите, то църквата на мормоните щеше да постигне много.“ Затова той се изказал в църквата със следните думи: „Чувам, че се говори за събиране на тълпа против момчетата Свидетели. Аз живея до тези момчета и ако има събиране на тълпа, на оградата ми ще има пушка. Тази пушка ще бъде използувана — но не срещу Свидетелите. Ще бъде използувана срещу хората от тълпата. Така че ако искате да събирате тълпа, знаете какво ви очаква.“ Тълпата никога не дойде.

През трите години, които прекарах в Аризона, бяхме арестувани и затваряни няколко пъти. Веднъж бях задържан за 30 дена. За да се преборим с тормоза на полицията в службата си, сформирахме ‘летящ отряд’. Свидетелят, който отговаряше за това, ни каза: „Каквото ни е името, такива сме и ние. Започваме в пет или шест часа сутринта, оставяме трактат или брошура пред всяка врата и след това отлитаме.“ Нашият ‘летящ отряд’ покри доста голяма част от щата Аризона. Но накрая беше разпуснат, защото тази форма на проповядване не ни позволяваше да окажем помощ на онези, които проявяваха интерес.

Училището Гилеад и специалната служба

През декември 1942 г. бях сред няколкото пионери от Аризона, които получиха писмо с покана за едно ново мисионерско училище, което беше установено от Свидетелите на Йехова. Първоначално училището беше наречено Библейски колеж Гилеад на „Стражева кула“. По–късно името беше променено на Библейско училище Гилеад на „Стражева кула“. Училището се намираше на около 4800 километра разстояние, близо до град Итака в северната част на щата Ню Йорк.

След едно кратко посещение в Орегон през януари 1943 г. няколко пионери оставихме жегата на Аризонската пустиня, пътувайки с автобус на фирмата Грейхаунд. След няколко дни пристигнахме на предназначението си и заварихме зимния сняг на северната част на щата Ню Йорк. Училището отвори врати на 1 февруари 1943 г., когато неговият президент Нейтан Х. Нор каза в уводните си думи към стоте ученика: „Целта на този колеж НЕ е да ви подготви да бъдете назначени проповедници. Вие вече сте проповедници и извършвате тази дейност вече години наред. . . . Курсът на обучение в колежа има изключителната цел да ви подготви да бъдете по–способни проповедници в районите, където отивате.“

Тъй като имах по–ниско светско образование, отначало не се чувствувах на мястото си в Гилеад. Но инструкторите бяха много добри към мен и започнах много да се радвам на обучението си. Нашият клас завърши след пет месеца интензивна подготовка. След това неколцина бяхме изпратени в световната централа на Свидетелите на Йехова в Бруклин (Ню Йорк), където получихме допълнително обучение, което ни подготви да работим в пътуващата служба като окръжни надзорници. Първото ми назначение беше в Северна и Южна Каролина.

През онези ранни дни окръжният надзорник беше почти постоянно в движение. Оставахме по един ден в малък сбор или два дни в голям. Повечето сборове по онова време бяха малки. Затова, след като прекарвах един пълен ден и често бях зает почти до полунощ с правене на посещения и отговаряне на въпроси, аз ставах към пет часа сутринта, за да пътувам до следващия сбор. Служих в пътуващата работа около година и след това бях пионер за известно време в Тенеси и Ню Йорк.

В Куба и в Пуерто Рико

През май 1945 г. заедно с няколко други братя бях изпратен на първото си чуждестранно мисионерско назначение — Куба! Вечерта при пристигането ни в Хавана, столицата на Куба, излязохме на служба със списания. Останахме в Хавана, докато имахме възможност да намерим една къща в Санта Клара. Месечната ни компенсация беше само по 25 долара на човек за всичко необходимо, включително и за храна и наем. Направихме си легла и мебели от материалите, които имахме на разположение, и използувахме щайги за ябълки като шкафчета за бельо.

Следващата година бях назначен на пътуваща работа. По онова време цяла Куба беше един окръг. Тъй като окръжният надзорник преди мен имал дълги крака и обичал да ходи, братята и сестрите буквално трябвало да тичат след него. Вероятно те си представяха, че и аз съм като него, затова бяха планирали всичко за моето пристигане. Не всички от тях отидоха на служба през този ден, но се бяха разделили на групи и се редуваха да работят с мен. На първия ден една група ме заведе в един отдалечен район; на следващия ден друга група ме заведе в друг подобен район и т.н. На края на посещението бях изтощен, но се радвах. Имам прекрасни спомени от този сбор.

През 1950 г. имахме над 7000 вестители на Царството в Куба, горе–долу колкото и в Мексико. През юли месец на същата година посетих Международния конгрес „Теокрацията расте“ на „Янки Стейдиъм“ в град Ню Йорк. След това получих ново мисионерско назначение в Пуерто Рико. Сред новите мисионери от 12–ия клас на Гилеад бяха Естел и Телма Уикли, които ме придружиха по време на полета до Пуерто Рико.

След осем години ние с Естел се оженихме в Баямон (Пуерто Рико), където нашата проста сватбена церемония се състоя на платформата по време на почивката на окръжния конгрес. Както преди сватбата ни, така и след това служих като окръжен надзорник. По време на повече от десетте години, които прекарахме в Пуерто Рико, Естел и аз видяхме голям растеж — от по–малко от 500 вестители до над 2000. Имахме възможността да помогнем на мнозина да стигнат до отдаване и покръстване, и участвувахме в сформирането на няколко нови сбора.

През декември 1960 г. Милтън Хеншел от световната централа на Свидетелите на Йехова в Бруклин (Ню Йорк) посети Пуерто Рико и разговаря с мисионерите. Той попита дали някой би се предоставил на разположение за друго назначение. Между онези, които проявиха желание, бяхме ние с Естел.

Нашият дом в Доминиканската република

Новото ни назначение беше Доминиканската република и за дата на преместването си определихме 1 юни 1961 г. На 30 май доминиканският диктатор Рафаел Трухильо беше убит и полетите до страната бяха прекратени. Скоро обаче полетите бяха възстановени и можахме да отлетим за Доминиканската република на 1 юни, както беше запланувано.

Когато пристигнахме, страната беше в състояние на големи промени, и военните бяха доста активни. Имаше опасност от революция и войниците претърсваха всеки човек по магистралите. Бяхме спирани на доста пунктове за проверка и на всеки един от тях багажът ни беше проверяван. Изваждаха всичко от куфарите ни, дори и най–малките неща. Това беше запознаването ни с Доминиканската република.

Няколко седмици останахме в столицата Санто Доминго, преди да отидем на първото си назначение в Ла Романа. По време на диктатурата на Трухильо на обществеността било казвано, че Свидетелите на Йехова са комунисти и са най–лошите хора. В резултат на това Свидетелите били зле преследвани. Малко по малко обаче успяхме да преодолеем предразсъдъците.

След като работихме малко в Ла Романа, отново започнахме да служим на окръга. След това през 1964 г. бяхме назначени като мисионери в град Сантяго. През следващата година в Доминиканската република имаше революция и страната отново беше в смут. По време на този конфликт бяхме преместени в Сан Франсиско де Макорис, град, известен с политическата си активност. Въпреки всичко проповядвахме свободно без пречки. Независимо от политическите вълнения дори основахме нов сбор. През годините, които последваха, назначенията ни продължаваха да се променят, докато отново бяхме назначени в настоящия си дом в Сантяго.

Ние несъмнено видяхме благословията на Йехова върху работата тук в Доминиканската република. Когато пристигнахме през 1961 г., тук имаше около 600 Свидетели и 20 сбора. Днес има почти 20 000 вестители, проповядващи добрата новина на божието Царство в над 300 сбора. Перспективите за допълнителен растеж са огромни, както се вижда от 69 908 присъствуващи на Възпоменанието на Христовата смърт през 1996 г. Тази цифра е около три пъти и половина по–голяма от броя на вестителите!

Днес могъщ народ

Въпреки че световната сцена продължава да се променя, библейското послание, което проповядват Свидетелите на Йехова, остава същото. (1 Коринтяни 7:31) Йехова все още е Бог, Христос все още е Цар и Царството още по–явно от когато и да било е единствената надежда за света.

В същото време сред народа на Йехова стана една чудесна промяна, откакто присъствувах на събранието в Салем (Орегон) преди около 60 години. Голямото множество наистина стана голямо, наброяващо над пет милиона души. Стана точно така, както Йехова предсказал за своя народ: „Малкият ще стане хиляда, и незначителният могъщ народ. Аз, Йехова, ще ускоря това в определеното му време.“ — Исаия 60:22, NW.

След почти 60 години в целодневната служба аз съм щастлив, че имам радостта да продължавам да проповядвам и да поучавам на своето мисионерско назначение. Каква голяма привилегия е това да участвуваме в тази работа и да видим „малкият“ да става „могъщ народ“!

[Снимка на страница 21]

Със съпругата ми в Доминиканската република