Обединеният свят — дали той ще бъде реалност някога?

„АКО през следващите няколко поколения искаме да успеем да преобразим този свят на независими държави, в който живеем, в някакъв вид истинско международно общество, . . . то тогава действително ще сме премахнали и древната институция на войната . . . Ако се провалим обаче, тогава вероятно няма да има . . . цивилизация.“ Това са думи на военния историк Гуин Дайър от книгата му, носеща заглавието War [„Война“].

Дайър казва, че страниците на историята са изпълнени с разкази за народи и други силни групи, които прибягвали до война, за да разрешат различията помежду си. Тяхната разединеност унищожила живота на милиони жертви. Описанието на цар Соломон относно начина, по който това засягало хората по негово време, е уместно и днес. Той писал: „Изново размишлявах всичките угнетения, които стават под слънцето, и видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител.“ — Еклисиаст 4:1.

В днешно време, както посочва гореспоменатият историк, освен „сълзите на угнетяваните“ има и допълнителна причина за намирането на начин да се преобрази този свят на независими държави в някакъв вид истинско международно общество: Застрашено е самото оцеляване на цивилизацията! Една модерна война заплашва да унищожи всеки народ, който прибегне до нея, и след нея няма да останат победители.

Близо ли е обединеният свят?

Какви са перспективите за един обединен свят? Може ли човешкото общество да преодолее разделящите сили, които заплашват оцеляването на земята? Някои смятат така. Редакторът от британското издание „Дейли Телеграф“, Джон Киган, който се занимава с въпроси на отбраната, пише: „Въпреки объркването и несигурността, изглежда възможно да се забележат все по–видимите очертания на един свят без война.“

Какви са основанията му за този оптимистичен възглед? Защо много хора изглежда са изпълнени с надежда, въпреки дългата военна история на човечеството и явната неспособност на човека да управлява успешно делата си? (Йеремия 10:23) ‘Човечеството се движи напред. Историята показва една линия на непрекъснат напредък’ — се твърдеше някога. Дори днес мнозина смятат, че по някакъв начин присъщата на човека доброта ще триумфира над злото. Дали това е реалистична надежда? Или е просто една илюзия, която ще доведе до по–голямо разочарование? В своята книга Shorter History of the World [„По–кратка история на света“] историкът Дж. М. Робъртс реалистично пише: „Трудно е да се каже, че бъдещето на света е сигурно. Нито е близо краят на човешкото страдание, нито има някакво основание да вярваме, че изобщо ще дойде.“

Дали съществуват истински причини да вярваме, че хората и народите наистина ще преодолеят взаимното си недоверие и разделящите различия? Или се изисква нещо повече от човешките усилия? Следващата статия ще разгледа тези въпроси.

[Информация за източника на снимката на страница 2]

Фон на корицата: Земното кълбо: Mountain High Maps® Copyright © 1995 Digital Wisdom, Inc.