Край на всички войни — може ли да се осъществи?

„ХАРМАГЕДОН“ — какво означава това библейско определение? „Стражева Кула отрежда серия от четири статии на тази тема. Надяваме се, че ти ще намериш утеха в библейските обяснения, които са представени тук и ще познаеш какво наистина значи ХАРМАГЕДОН.

„ДОЙДЕТЕ та вижте делата на Йехова, какви изумителни неща е направил на земята. Прави да престанат войните до най–отдалечения край на земята. Строшава лък и сломява копие, изгаря с огън колесници“ /Псалм 46:8,9/.

По–горните вдъхновени думи на псалмиста добре хармонизират с вековния копнеж на всички хора. Кой не копнее за деня, когато вече не ще има войни? Но колкото силно и да желаеме края на войните, той винаги се е изплъзвал пред усилията на човека. Войната не само непрестанно ни съпътствува, но е приела разрушителен и смъртоносен характер до такава степен, че за пръв път в историята е застрашено по–нататъшното съществуване на цивилизацията и дори на самия живот.

При вида на толкова голяма опасност не можем да не се запитаме: Защо човешките усилия да предотвратят войните дават нищожни резултати? Дали войните наистина са неизбежни? Нещо повече, защо въобще има войни?

Защо неуспяват човешките усилия

„Ако в някаква местност няма полиция и всеки би носил оръжие и би живял в непрекъснат страх от нападение, сигурно там често би имало стълкновения“ — пише военният журналист и историк Гвайн Дайър. След това допълва: „В подобна ситуация се намират всички страни в света. Няма международна полиция и за това всяка от тях е въоръжена и готова за употреба на насилие; но за този род насилие се употребява специално определение. Наричаме го война.“

Макар и това обяснение да представлява известно опростяване, насочва вниманието ни към няколко основни фактори обуславящи войната. Към тях принадлежат средствата за водене на войната и войнствените наклонности. Става дума също и за липсата на закон и ред в дадената „местност“ — в този случай в света.

Бележитите историци Уил и Ариел Дюрант в книгата „Уроци по историята“ подчертават същите основни фактори; там четем: „При сегашните недостатъци в международното право и взаимно разбирателство трябва държавата постоянно да бъде готова за защита и когато става дума за нейните жизнени интереси, допустимо е да употреби всякакви средства, които счете за необходими за своето просъществуване. Десетте заповеди отстъпват, когато става въпрос за самозащита.“

Следователно успехът или неуспехът на усилията за слагане на край на войните до голяма степен зависи от преодоляването на споменатите фактори. Дали някакви човешки планове в това отношение — независимо колко благородни са били отначало — са се увенчали с успех? Нека отсъдим според фактите.

Липса на международен порядък

Нееднократно вече хората са се опитвали да създадат някаква световна институция, която би била в състояние да контролира народите и да поддържа между тях закон и порядък. Например в края на Първата световна война било основано Обществото на народите, за да се предотврати в бъдеще всякакъв военен конфликт. Ефектът е бил такъв, че с избухването на Втората световна война хората забравили за Обществото на народите. След това през 1945 година се появила Организацията на обединените нации с похвалата на клира на християнския свят, като единствена надежда на човечеството за мир. Какво успя да постигне тази организация? И този път отговор дава историята. „Понастоящем в 42 войни, бунтове и въстания участввуват повече от четири милиона души. ... Тези конфликти са взели до сега от 1 до 5 милиона жертви“ — докладва през 1984 година вестникът Ню Йорк Таймс. Днес само единици са на мнение, че ООН успява да предотврати войните и военните конфликти. Със своето съществуване тя едва ли подпомага за разсейване на страховете от Трета световна война или ядрено унищожение.

Растяща заплаха и напрежение

Измежду причините, поради които такива организации като ООН, не могат да предотвратят войните, излиза начело дълбоката привързаност на народите към техния суверенитет и права. Отделните държави ни най–малко се интересуват за тяхната международна отговорност и от нормите за поведение към другите страни. Някои от тях се чувствуват напълно оправдани за реализирането на целите да употребят всякакви /според тях необходими/ методи, като не изключват кланета, убийства, отвличания, бомбардиране и други, жертва на което обикновено стават невинни хора. Дори великите сили в името на самозащитата и собствените интереси понякога ктигат до крайности. Колко дълго още народите ще се понасят в безсмисленото и безотговорно изостряне на взаимоотношенията? Колко пъти могат да се повтарят конфликти като тези в Фолкланд, Авганистан, Гренада или инциденти като този с корейския самолет 007, без да се разпалят в света конфликти с голям размах? Не е трудно да се разбере как национализмът и „правото за самоопределение на народите“ представляват сериозни пречки за слагане край на войните.

Въоръжени и готови

Общоизвестно е, че арсеналите на свърхдържавите съдържат достатъчно ядрени оръжия за многократното унищожение на всякакъв човешки живот на земята. А какво да се каже за другите държави? Според рапорта на правителството на САЩ развиващите се страни въпреки много трудното икономическо положение са надминали през последното десетилетие сумата от 230 милиарда долара за покупката на най–съвременни самолети, ракети и танкове. С какъв резултат?“ Стигна се до там, че много от купувачите имат трудности с обслужването на новото оръжие. Образно казано, тези страни са се въоръжили до зъби и понеже разполагат само с така нареченото конвенционално оръжие, те са толкова по–съгласни и готови да го употребят.

Някакво основание за надежда?

Неуспехът на човешките усилия, да се сложи край на войните, потвърждава библейската истина, че „не е дадено на човека, който ходи, да управлява стъпките си“ /Йеремия 10:23/. Макар мнозина силно да желаят войните да престанат, никой не знае, как да се постигне това. Какво ще стане с обещанието, че ‘ще престанат войните до най–отдалечените краища на земята’? Дали е дадено само за да ни даде фалшива надежда или просто да ни измами? Сигурно не! Понеже за всяко слово, което излиза от неговата уста Йехова казва: „Не ще се върне при мене без резултат“ /Исаия 55:11/. Следователно как ще се изпълни това обещание? Какво логично основание имаме за да вярваме, че Бог ще извърши това, което не е успял да постигне човека?