Щастието, толкова убягващо

ГНЕВЪТ, безпокойството и депресията отдавна са обект на научни изследвания. През последните години обаче изтъкнати учени насочват своето изследване върху едно положително и желано човешко преживяване — щастието.

Какво би могло да направи хората по–щастливи? Дали това да са по–млади, по–богати, по–здрави, по–високи или по–слаби? Какъв е ключът към истинското щастие? Повечето хора смятат за трудно — ако не и невъзможно — да отговорят на този въпрос. Като се има предвид често срещаният неуспех в намирането на щастие, може би някои ще решат, че е много по–лесно да отговорят какво не е ключът към щастието.

Дълго време изтъкнати психолози препоръчваха като ключ към щастието една насочена към собствената личност философия. Те насърчаваха нещастните хора да се съсредоточат изцяло върху удовлетворяването на своите лични нужди. При психотерапията бяха използувани примамливи фрази, като например „бъди какъвто си“, „намери себе си“ и „открий себе си“. Но някои от специалистите, които насърчаваха този начин на мислене, днес се съгласяват с това, че тази егоистична нагласа не донася трайно щастие. Егоизмът неизбежно ще донесе болка и нещастие. Себелюбието не е ключът към щастието.

Ключът към нещастието

Онези, които се надяват да намерят щастие в търсенето на удоволствия, търсят на погрешно място. Нека да разгледаме примера на мъдрия цар Соломон в древния Израил. В библейската книга Еклисиаст той обяснява: „И от всичко, което пожелаха очите ми, нищо не им отрекох; не спрях сърцето си от никаква веселба; защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, и това беше делът ми от всичкия ми труд.“ (Еклисиаст 2:10) Соломон си построил къщи, засадил си лозя и си направил градини, паркове и водоеми. (Еклисиаст 2:4–6) Веднъж той попитал: „Кой яде и кой пие по–добре от мен?“ (Еклисиаст 2:25, NW) Той бил забавляван от най–добрите певци и музиканти и се радвал на компанията на най–красивите жени в страната. — Еклисиаст 2:8.

Тук става дума за това, че Соломон не се въздържал, когато ставало въпрос за дейности, доставящи удоволствие. До какво заключение стигнал той, след като имал изобилни удоволствия в живота? Той казал: „Разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който бях се трудил; и ето, всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето.“ — Еклисиаст 2:11.

Заключението на мъдрия цар е вярно и до днес. Да вземем за пример една богата страна като Съединените щати. През последните тридесет години американците почти са удвоили броя на своите материални притежания, като например автомобили и телевизори. Но според специалисти психиатри американците никак не са по–щастливи. Според един източник „през същия период процентът на болните от депресия се е повишил. Броят на самоубийствата на юноши се е утроил. Процентът на разводите се е удвоил“. Неотдавна изследователи стигнаха до същите заключения, след като проучиха зависимостта между парите и щастието сред населението на 50 различни страни. Просто казано, човек не може да си купи щастие.

Точно обратното — стремежът към забогатяване с право би могъл да се нарече ключът към нещастието. Апостол Павел предупредил: „Които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби.“ — 1 Тимотей 6:9, 10.

Нито богатството, здравето, младостта, красотата, силата, нито каквото и да било съчетание от тези неща, може да гарантира трайно щастие. Защо не може? Защото ние не притежаваме силата да предотвратяваме лошите неща. Цар Соломон уместно отбелязал: „Човек не знае времето си както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките чада в лошо време, когато то внезапно ги връхлети.“ — Еклисиаст 9:12.

Една убягваща цел

Никое научно изследване не може да изнамери създадена от човека формула или стратегия за щастие. Соломон също казал: „Обърнах се, и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; но на всичките се случва според времето и случая.“ — Еклисиаст 9:11.

Много хора, които се съгласяват с горните думи, са стигнали до заключението, че е нереалистично да се очаква истински щастлив живот. Един известен педагог казва, че „щастието е едно въображаемо състояние“. Други смятат, че ключът към щастието е една мистериозна тайна, че способността да се разгадае тайната може да бъде поверена само на малцина интелектуално надарени мистици.

И все пак в своето търсене на щастие хората продължават да изпробват различни начини на живот. Въпреки неуспеха на предшествениците си мнозина днес продължават да търсят богатството, силата, здравето или удоволствието като лек за своето нещастие. Търсенето продължава, тъй като дълбоко в себе си повечето хора вярват, че трайното щастие не е само едно въображаемо състояние. Те се надяват, че щастието не е убягваща мечта. Тогава може да попиташ: ‘Как мога да го намеря?’