Сунам — отличаващ се с любов и насилие

В ЮЖНА Галилея, на източния край на низината Йезраел, се намира град Сунам. Този малък град е свидетел на две от най–значимите битки в библейската история, но освен това е и известен като родното място на две жени, които са пример за лоялна любов.

Зад Сунам се издигал т.нар. хълм Море, докато отвъд низината, на разстояние от около осем километра, се намирал хълмът Гелвуе. Между тези два хълма имало добре напоявана, плодородна земя — една от най–плодоносните области на Израил.

Тази богата природа около Сунам е мястото, където се развива една от най–пленителните любовни истории, разказвани някога — Песен на песните. В тази песен се разказва за една прекрасна селска девойка, която предпочела да се омъжи за своя другар пастир, вместо да приеме предложението на цар Соломон да стане една от неговите съпруги. Соломон използувал цялата си мъдрост и всичкото си богатство, за да спечели сърцето ѝ. Той непрестанно я възхвалявал: „Коя е тая, която поглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето?“ И той обещал да ѝ угажда с всички накити, които тя би могла да си представи. — Песен на песните 1:11; 6:10.

За да опита царския живот, Соломон я накарал да отиде с него в Йерусалим като част от неговата свита, придружавана от 60 от неговите най–добри войници. (Песен на песните 3:6–11) Той я настанил в царския си дворец, дворец толкова красив, че когато Савската царица го видяла, ‘не останал дух в нея’. — 3 Царе 10:4, 5.

Но девойката от Сунам била лоялна спрямо своя пастир. „Както ябълката между дърветата на сада — казала тя, — така е възлюбеният ми.“ (Песен на песните 2:3) Нека Соломон се радва на хилядите си лозя. На нея ѝ стигало и едно лозе — заедно с нейния любим. Не било възможно любовта ѝ да бъде разклатена. — Песен на песните 8:11, 12.

В Сунам живеела и една друга прекрасна жена. Не знаем нищо за нейния външен вид, но тя несъмнено имала прекрасно сърце. Библията казва, че тя ‘положила грижи’ — или се потрудила усърдно — да осигури редовна храна и подслон за пророк Елисей. — 4 Царе 4:8–13.

Можем да си представим как, изпълнен с признателност, Елисей се прибирал след дълго, изморително пътуване в малката стая на покрива, която сунамката и съпругът ѝ подготвили за него. Вероятно той често посещавал дома им, тъй като службата му продължила 60 години. Защо тази сунамка настоявала Елисей да остава в дома им всеки път, когато минава оттам? Защото ценяла работата на Елисей. Този смирен, готов на жертви пророк служел като съвест на народа, напомняйки на царете, на свещениците и на обикновените граждани за тяхното задължение да служат на Йехова.

Несъмнено сунамката била една от тези, които Исус имал предвид, когато казал: „Който приема пророк, защото този е пророк, ще получи награда на пророк.“ (Матей 10:41, NW ) Йехова възнаградил по специален начин тази богобоязлива жена. Въпреки че в продължение на много години не можела да има деца, тя родила син. След години тя получила подкрепа от Бога по време на седемгодишния глад, който опустошил земята. Този вълнуващ разказ ни напомня за това, че нашите добри дела спрямо божиите служители никога не остават незабелязани от нашия небесен Баща. — 4 Царе 4:13–37; 8:1–6; Евреи 6:10.

Две решаващи битки

Въпреки че Сунам е известен като дом на тези две лоялни жени, той бил свидетел и на две битки, променили посоката на израилската история. Близо до града имало едно идеално място за сражения — долината между хълмовете Море и Гелвуе. Военачалниците в библейски времена винаги разполагали стана си на места, където имало изобилно количество вода, възвишения за защита и — ако било възможно — позиция, възвишаваща се над една безводна долина, с достатъчно място за придвижването на голям брой воини, коне и колесници. Сунам и Гелвуе давали тези предимства.

По времето на съдиите една армия, състояща се от 135 000 мадиамци, амаличани и други, разположила стана си в долината пред Море. Камилите им били „безбройни, като пясъка край морето“. (Съдии 7:12) Срещу тях, от другата страна на долината, при извора Арод в подножието на хълма Гелвуе били израилтяните под водачеството на съдията Гедеон, който имал само 32 000 войници.

В деня преди битката всяка от страните се опитвала да обезсърчи другата. Армията от подиграващи се войници, камилите, обучени за битка, колесниците и конете можели да събудят страх в пешаците на Израил. Несъмнено мадиамците — които вече били заели позиция, докато израилтяните все още се събирали, — представлявали вдъхваща ужас гледка. Когато Гедеон попитал: ‘Кой се страхува и трепери?’, две трети от воините му откликнали, като напуснали бойното поле. — Съдии 7:1–3.

И ето, само 10 000 израилски войници отправяли взор през долината към 135 000 противникови войници, и скоро Йехова намалил още повече броя на израилските войници, докато те останали само 300 души. Според израилския обичай тази малка група била разделена на три отряда. Под прикритието на нощта те се разпръснали и заели позиции от трите страни на противниковия лагер. Тогава, при командата на Гедеон тристата мъже строшили глинените съдове за вода, в които били скрили факлите си, вдигнали високо факлите и извикали: „Меча на Йехова и на Гедеон!“ (NW ). Те надули роговете си и продължавали да свирят. В тъмнината изплашените и объркани многобройни войници си помислили, че ги нападат 300 отряда. Йехова ги обърнал един срещу друг и войниците от ‘целия стан се разтичали, като викали и бягали’. — Съдии 7:15–22; 8:10.

Още една битка се състояла близо до Сунам по времето на цар Саул. Библията казва, че ‘филистимците дошли и разположили стана си в Сунам; също и Саул събрал целия Израил, и разположили стана си в Гелвуе’, точно както воините на Гедеон били направили преди години. Но Саул, за разлика от Гедеон, нямал голямо доверие в Йехова и предпочел да се консултира със спиритически медиум в Ендор. Когато видял лагера на филистимците, той ‘се уплашил и сърцето му се разтреперило твърде много’. В последвалата битка израилтяните се разбягали и били тежко поразени. И Саул, и Йонатан изгубили живота си. — 1 Царе 28:4–7; 31:1–6.

Ето как историята на Сунам се отличавала с любов и насилие, с доверие в Йехова и упование на демоните. В тази долина две жени проявили постоянство в любовта и гостоприемството, и двама предводители на израилтяните водили решаващи битки. И четирите примера показват колко е важно упованието в Йехова, който никога не забравя да възнагради онези, които му служат.

[Снимка на страница 31]

Днешното селище Сулам, намиращо се на мястото на древния Сунам, на фона на хълма Море

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.