Да проявяваме любов към онези, които са в нужда
ХРИСТИЯНИТЕ имат както задължението, така и привилегията да проявяват любов към своите братя и сестри, които са в нужда. (1 Йоан 3:17, 18) Апостол Павел писал: „Нека струваме добро на всички, а най–вече на своите по вяра.“ (Галатяни 6:10) Един брат, който служи на Йехова вече почти четири десетилетия, неотдавна изпита любовта на християнското братство, когато съпругата му беше болна и почина. Той пише:
„Тъй като се грижех за съпругата си у дома по време на болестта ѝ, не можех да работя на светска служба в продължение на два месеца. Колко ми олекна, когато приятелите в сбора охотно ни се притекоха на помощ! Получихме много подаръци във формата на пари — ‘като помощ за допълнителните разходи’, пишеше в картичките — за плащане на месечните вноски за къщата, на домакинските сметки и други разходи.
Две седмици преди смъртта на съпругата ми окръжният надзорник ни направи едно насърчително посещение. Той дори ни показа диапозитивите, които щяха да бъдат гледани в сбора в края на седмицата. Имахме възможност да слушаме събранията по телефона — включително и сбирките преди проповедна служба, водени от окръжния надзорник. На една от тях той помоли всички, които присъствуваха за служба, да кажат едновременно ‘здравей’ на съпругата ми. Затова, въпреки че беше изолирана във физическо отношение, тя никога не се чувствуваше сама.
Един час след смъртта ѝ почти всички старейшини бяха в дома ми. Над сто братя и сестри ме посетиха само през този ден. ‘По чудодеен начин’ на масата се появи храна за всички присъствуващи. Не мога да изброя всичките подаръци, изрази на съчувствие, утешителни думи и молитви, които бяха направени за мен. Те бяха много укрепващи! Накрая трябваше да помоля братята да спрат да ми носят храна и да ми помагат в почистването на къщата!
Къде, освен в организацията на Йехова, може да се намерят такива щедри изрази на съчувствие, загриженост и любов? Повечето хора днес могат да изброят на пръстите на ръката си броя на истинските приятели, които имат. Йехова ни е благословил с едно голямо семейство от духовни братя и сестри!“ — Марко 10:29, 30.