Те извършили волята на Йехова

Един баща, готов да прощава

НАРИЧАТ го най–великия разказ, написан някога, и с право. Исусовата притча за любовта на един баща към изгубения му син е като един прозорец, чрез който получаваме чудесна представа за божията милост спрямо разкайващите се грешници.

Изгубен и намерен

Един човек имал двама сина. По–младият му казал: ‘Искам наследството си сега, вместо да чакам, докато умреш.’ Бащата се съгласил, като вероятно му дал една трета от всичко, което притежавал — законния дял на по–младия от двама сина. (Второзаконие 21:17) Младежът бързо събрал имуществото си и заминал за една далечна страна, където похарчил всичките си пари, водейки разпуснат начин на живот. — Лука 15:11–13.

Тогава настъпил жесток глад. Отчаян, младият човек се съгласил да работи като свинар — презряно занимание за един юдеин. (Левит 11:7, 8) Храната била толкова оскъдна, че той започнал да копнее за рожковите, които служели за храна на свинете! Накрая младият човек се осъзнал. ‘Слугите на баща ми са по–добре нахранени от мен! — помислил си той. — Ще се върна у дома, ще изповядам греховете си и ще помоля да стана наемник на баща си.’a — Лука 15:14–19.

Младият мъж вървял пеша до дома си. Без съмнение видът му бил значително променен. Въпреки това баща му го познал, ‘когато бил още далеч’. Подбуден от милост, той изтичал при сина си, прегърнал го и ‘го целувал’. — Лука 15:20.

Това топло посрещане помогнало на младия човек да се изповяда. „Тате — казал той, — съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.“ Бащата повикал слугите си. Той наредил: „Скоро изнесете най–хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му; докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.“ — Лука 15:21–24.

Било приготвено голямо угощение, съпроводено с музика и танци. Когато по–възрастният син се прибирал от полето, чул звуците от това оживление. Когато разбрал, че брат му се е върнал у дома и че това била причината за гощавката, той се обидил. ‘Служих ти много години и винаги те слушах, но ти никога не си ми давал яре, за да се веселя с приятелите си — оплакал се той на баща си. — Но сега, щом синът ти, който разпиля имота ти, се връща, правиш пир заради него.’ ‘Дете — отговорил нежно баща му, — ти винаги си бил с мен и всичко, което е мое, е и твое. Но ние трябва да се радваме, защото брат ти беше мъртъв и оживя. Беше изгубен и се намери.’ — Лука 15:25–32.

Поуката за нас

Бащата в притчата на Исус изобразява нашия милостив Бог, Йехова. Както изгубения син, някои хора за известно време напускат сигурността на божието домочадие, но по–късно се връщат. Как гледа Йехова на тези хора? Онези, които се връщат при Йехова с искрено разкаяние, могат да бъдат уверени, че той „не ще изобличава винаги, нито ще държи гняв довека“. (Псалм 103:9) В притчата бащата изтичал, за да посрещне сина си. По подобен начин Йехова не само иска, но дори с голямо желание е готов да прости на разкайващите се грешници. Той е ‘готов да прощава’ и прави това „щедро“. — Псалм 86:5; Исаия 55:7; Захария 1:3.

В Исусовата притча искрената любов на бащата помогнала на сина да събере смелост да се върне. Но обърни внимание на следното: Какво щеше да се случи, ако бащата се беше отказал от момчето, или ако в изблик на гняв му беше казал да не се връща никога? Подобна нагласа вероятно би отчуждила младежа завинаги. — Сравни 2 Коринтяни 2:6, 7.

Следователно, в известен смисъл бащата поставил основите за завръщането на сина си още при неговото заминаване. Понякога християнските старейшини днес трябва да изключват неразкайващите се грешници от сбора. (1 Коринтяни 5:11, 13) Правейки това, те могат да подготвят пътя за завръщането на грешника, като любещо посочат стъпките, които той може да предприеме за едно бъдещо възстановяване. Споменът за такова искрено настояване от страна на старейшините е подтикнал по–късно мнозина изгубени в духовен смисъл хора да се разкаят и ги е накарал да се върнат в божието домочадие. — 2 Тимотей 4:2.

Освен това бащата проявил и състрадание, когато синът му се върнал. Не му трябвало много време, за да усети искреното разкаяние на момчето. Тогава вместо да настоява да изтръгне всяка подробност относно прегрешенията на своя син, той се заел с неговото посрещане — и проявил голяма радост в това. Християните могат да подражават на този пример. Те трябва да се радват, че някой, който е бил изгубен, е намерен. — Лука 15:10.

Поведението на бащата показва ясно, че той дълго е очаквал завръщането на своя непокорен син. Разбира се, това е само сянка на нежните чувства, които Йехова изпитва към всички, които са напуснали неговото домочадие. Той „не желае някой да бъде унищожен, а иска всички да стигнат до разкаяние“. (2 Петър 3:9, NW) Затова онези, които се разкайват за греховете си, могат да бъдат уверени, че ще бъдат благословени с „освежителни времена от лицето на Господа“. — Деяния 3:19.

[Бележка под линия]