Как да обучаваш своята съвест

„ЧИСТАТА съвест е най–добрата възглавница.“ Тази стара поговорка изтъква един важен факт: Когато се вслушваме в съвестта си, ние се радваме на вътрешен мир и хармония.

Но не всички решават да правят така. Адолф Хитлер заявил, че има мисията да освободи човека от унизителната химера, или илюзия, наречена съвест. Неговото управление на ужаса дава един смразяващ поглед върху това колко жестоки могат да бъдат хората, когато отхвърлят съвестта си. Не по–малко безскрупулни са обаче и мнозина от днешните жестоки престъпници — онези, които безмилостно изнасилват и убиват. Нарастващ брой измежду извършителите на тези неща са в млада възраст. Затова една книга, която изследва това явление, носи подзаглавието „Деца без съвест“.

Макар че повечето хора никога не биха си и помислили да извършат някакво престъпно насилие, мнозина не изпитват никакви угризения относно поведение на сексуална неморалност, лъжа или измама. Моралът претърпява световен упадък. Имайки предвид голямото отстъпничество от чистото поклонение, апостол Павел писал, че някои християни ще се поддадат на влиянието на света и затова ‘съвестта им ще бъде като белязана с нагорещено желязо’. (1 Тимотей 4:2, NW) Заплахата от корупция е дори още по–голяма в днешните ‘последни дни’. (2 Тимотей 3:1) Затова християните трябва да полагат големи усилия да запазят съвестта си. Ние можем да направим това, като я обучаваме и развиваме.

Умът, сърцето и твоята съвест

Апостол Павел казал: „Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух.“ (Римляни 9:1) Следователно съвестта може да дава свидетелство. Тя може да изследва една линия на поведение и да я одобри или да я осъди. Голяма част от нашето чувство за правилно и погрешно е била поставена в нас от нашия Създател. Но въпреки това съвестта ни може да бъде оформена и обучена. Как? Като приемаме точно познание от божието Слово. „Бъдете преобразени, като променяте ума си, така че да можете да докажете на себе си добрата и приемлива, и съвършена воля на Бога“ — казва апостол Павел. (Римляни 12:2, NW) Като насаждаш божиите мисли и воля в ума си, съвестта ти ще започне да действува по по–богоугоден начин.

Свидетелите на Йехова са помогнали на милиони хора по целия свят да ‘поемат познание за Йехова Бог и Исус Христос’. (Йоан 17:3, NW) Посредством своята уредба за безплатни домашни изучавания на Библията, те учат хората с честни сърца на стандартите на Йехова Бог относно сексуалните отношения, алкохолните напитки, брака, бизнес отношенията и много други въпроси.a (Притчи 11:1; Марко 10:6–12; 1 Коринтяни 6:9, 10; Ефесяни 5:28–33) Поемането на това „точно познание“ е важна стъпка в развиването на богоугодна съвест. (Филипяни 1:9, NW) Разбира се, дори след като един християнин придобие зряло разбиране на Библията, той трябва да продължава редовно да храни ума си от божието Слово, ако иска съвестта му да остане здрава. — Псалм 1:1–3.

Библията свързва съвестта и с фигуративното сърце, което обхваща нашите чувства и емоции. (Римляни 2:15) Ако искаме съвестта да функционира правилно, умът и сърцето трябва да работят заедно в хармония. Това означава, че не е достатъчно само да пълниш ума си с информация. Трябва също да оформяш и сърцето си — своите вътрешни чувства, желания и стремежи. Затова книгата Притчи използува изрази като ‘насочи сърцето си’, „установи сърцето си“ и „води сърцето си“. (Притчи 2:2, NW; 23:19, NW; 27:23, NW) Един от начините да правиш това е да размишляваш и разсъждаваш върху Писанията. „Ще размишлявам върху всичко, що си сторил, и деянията Ти ще преговарям“ — се казва в Псалм 77:12. Размисълът ни помага да стигнем до своите най–дълбоки чувства и подбуди.

Да предположим, например, че имаш един нечист навик, например пристрастяването към тютюна. Както повечето хора, без съмнение ти си добре запознат с рисковете, които той носи за здравето. И въпреки подканите от страна на приятели и на семейството за теб е трудно да се откажеш от това. Как размисълът върху библейското послание би могъл да укрепи съвестта ти в това отношение?

Например, опитай се да помислиш върху думите на апостол Павел, които се намират във 2 Коринтяни 7:1: „И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в святост със страх от Бога.“ Разбери смисъла на тези думи. Запитай се: ‘Какви са „тия обещания“, за които говори Павел?’ Като прочетеш контекста, ще видиш, че предходните стихове гласят: „‘Излезте изсред тях и отделете се’, казва Господ, ‘И не се допирайте до нечисто’; и ‘Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери’, казва всемогъщият Господ.“ — 2 Коринтяни 6:17, 18.

Сега заповедта на Павел да ‘се очистим от нечистота’ има още по–голяма сила! Като силен подтик да направим това, Бог ни обещава да ‘ни приеме’, тоест, да ни постави под своята защитна грижа. Може би се питаш: ‘Дали бих могъл да се радвам на близки взаимоотношения с него — както взаимоотношенията, които един син или една дъщеря имат със своя баща?’ Мисълта да бъдеш ‘приет’, или обичан, от един мъдър, любещ Бог нима не е много привлекателна? Ако тази мисъл ти изглежда чужда, обърни внимание на начина, по който любещите бащи изразяват любов и обич към своите деца. Сега си представи такава връзка да съществува между теб и Йехова! Колкото повече размишляваш за нея, толкова по–голямо желание ще имаш да развиеш такова приятелство.

Но обърни внимание на следното: Близостта с Бога е възможна само ако престанеш да ‘се допираш до нечисто’. Запитай се: ‘Нима пристрастеността към тютюна не е сред ‘нечистите’ неща, които Бог осъжда? Дали използуването му не е ‘плътска нечистота’, излагаща здравето ми на най–различни опасности? Тъй като Йехова е чист, или „свят“, Бог, дали той би могъл да одобрява това, че съзнателно омърсявам себе си по този начин?’ (1 Петър 1:15, 16) Забележи, че Павел също предупреждавал относно ‘духовната нечистота’, или умствените склонности. Запитай се: ‘Дали това пристрастяване владее мисленето ми? Дали съм готов на всичко, за да задоволя желанието си, може би с цената на своето здраве, семейство или дори на своята позиция пред Бога? До каква степен съм позволил пристрастяването към тютюна да навреди на моя живот?’ Сблъсъкът с тези мъчителни въпроси може наистина да ти даде смелостта да прекратиш този навик!

Разбира се, може би ще ти е нужна помощ и подкрепа от страна на другите, за да преодолееш пристрастеността си към тютюна. Но все пак размисълът върху Библията може да допринесе много за обучаването и укрепването на съвестта ти, за да можеш да се освободиш от пристрастяването.

Когато сгрешим

Въпреки всички усилия, които полагаме, за да вършим това, което е правилно, понякога нашето несъвършенство ни превъзмогва и ние грешим. Тогава съвестта ни ще ни измъчва и е много изкушаващо да я пренебрегнем. Или може до такава степен да се обезсърчим, че да искаме да се откажем от всички усилия да служим на Бога. Спомни си обаче случая на цар Давид. След като извършил прелюбодейство с Витсавее, съвестта му започнала да го гризе. Той описва мъката, която изпитвал: „Денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, влагата ми се обърна на лятна суша.“ (Псалм 32:4) Дали било мъчително? Несъмнено! Но тази богоугодна мъка подтикнала Давид да се разкае и да се помири с Бога. (Сравни 2 Коринтяни 7:10.) Страдалческата молба на Давид за прошка е ярко доказателство за неговото искрено разкаяние. Тъй като откликнал на гласа на съвестта си, Давид получил помощ, за да се промени и в крайна сметка да възстанови радостта си. — Псалм 51.

Същото може да се случи и днес. Преди време някои хора са изучавали Библията със Свидетелите на Йехова, но са спрели, когато са научили, че животът им не е в хармония с божиите високи стандарти. Може би са живели с член на другия пол, без да имат благословията на брака, или са били роби на нечисти навици. Съвестта им ги е измъчвала!

Ако ти си в подобна ситуация, разгледай думите на апостол Петър, които той казал в деня на Петдесетница. Когато изобличил греховете на юдейските жители, те били „ужилени в сърцата си“. Вместо да се откажат, те послушали съвета на Петър да се разкаят и получили божията милост. (Деяния 2:37–41) Ти можеш да направиш същото! Вместо да напуснеш истината заради това, че съвестта ти те измъчва, нека съвестта те подтикне да ‘се покаеш и да се обърнеш’. (Деяния 3:19) С решителност и усилие ти можеш да направиш промените, необходими, за да получиш божията милост.

„Имайте чиста съвест“

Независимо от това дали сега започваш да учиш за пътищата на Йехова, или имаш дългогодишен опит като зрял християнин, подканата на Петър е уместна: „Имайте чиста съвест.“ (1 Петър 3:16) Тя е ценно притежание, а не бреме. Обучавай я, като храниш ума и сърцето си с мъдростта, съдържаща се в божието Слово, Библията. Слушай съвестта си, когато те предупреждава. Радвай се на вътрешното спокойствие, което може да ти донесе послушанието спрямо съвестта.

Разбира се, обучаването и оформянето на съвестта ти не е лесна задача. Ти обаче можеш да се молиш на Йехова Бог да ти помогне. С неговата помощ ще можеш да служиш на Бога „от добра съвест и нелицемерна вяра“. — 1 Тимотей 1:5.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 6]

Четенето на божието Слово и размишляването върху него ни помагат да обучаваме съвестта си