Съвестта — бреме или ценно притежание?

‘СЪВЕСТТА ме измъчва!’ Отвреме–навреме всички ние изпитваме угризения на съвестта. Тези чувства може да варират от обикновено безпокойство до мъчителна болка. Неспокойната съвест може дори да причини депресия или силно чувство на неуспех.

Тогава нима, погледната от тази страна, съвестта не е бреме? Някои може да смятат, че е. Предишните поколения мислители често гледали на съвестта като на една присъща на човека, вродена способност. Мнозина смятали, че тя е едно морално ръководство, дадено направо от самия Бог. Затова съвестта бива наричана „божието присъствие в човека“, „нашата първоначална същност“ и дори „гласа на Бога“.

През последните години обаче се разпространи твърдението, че съвестта е главно придобита способност — резултат от родителското и общественото възпитание. Например, някои психолози твърдят, че едно дете се учи да се въздържа от нежелателно поведение главно поради страх от наказание, като смятат, че това, което наричаме съвест, е просто приемане на личните ценности и вярвания на нашите родители. Други посочват ролята, която обществото като цяло играе в предаването на ценности и стандарти. Някои гледат на угризенията на съвестта като на обикновен конфликт между това, което бихме искали да правим, и това, което едно потисническо общество изисква от нас да правим!

Въпреки различните теории, често хората са се противопоставяли на родители, семейства и цели общества, тъй като съвестта им ги е карала да правят това. Някои дори са били готови да жертвуват живота си заради съвестта! И въпреки огромните различия сред културите в света, действия като убийството, кражбата, прелюбодейството, лъжата и кръвосмешението са смятани почти повсеместно за погрешни. Нима това не доказва, че съвестта е нещо присъщо на човека, вродено?

Съвестта — библейският възглед

Истинският авторитет по този въпрос е Йехова Бог. Та нали „именно той [Бог] ни е направил, а не ние самите“. (Псалм 100:3, NW) Той напълно разбира нашето устройство. Божието Слово, Библията, обяснява, че човекът бил направен по божия „образ“. (Битие 1:26) Човекът бил създаден с чувство за това какво е правилно и какво е погрешно; още от началото съвестта била присъща на човешката природа. — Сравни Битие 2:16, 17.

Апостол Павел потвърждава това в своето писмо до Римляните, като пише: „Понеже, когато езичниците, които нямат [божия] закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, за което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават.“ (Римляни 2:14, 15) Забележи, че много хора, които не били възпитани според божия Закон, даден на юдеите, въпреки всичко следвали някои от принципите на божия закон, не поради натиск от страна на обществото, но „по природа“!

Следователно, далеч от това да е бреме, съвестта е божествен дар, ценно притежание. Вярно е, че тя може да ни причини болка. Но когато се вслушваме внимателно в нея, тя може също така да ни възнагради с чувство на дълбоко удовлетворение и вътрешен мир. Тя може да ни ръководи, да ни защищава и да ни подбужда. В изданието The Interpreter’s Bible [„Библия на тълкувателя“] се казва: „Умственото и емоционалното здраве може да бъде запазено само ако дадената личност се опита да премахне пропастта между това, каквото прави, и това, каквото смята, че трябва да прави.“ Как може човек да премахне тази пропаст? Дали е възможно да оформим и обучим съвестта си? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.