Когато няма да има грях

„ДАЛИ сме грешни по рождение?“ Този въпрос вълнувал един студент в Съединените щати, скоро след като започнал да изучава Библията. Поради неговия индуски произход, представата за наследен грях му била непозната. Но ако грехът наистина е наследен — разсъждавал той, — ще бъде безсмислено да се отрича или пренебрегва фактът, че той съществува. Как може човек да намери отговора на този въпрос?

Ако е наследен, грехът трябва да е имал начало. Дали първият човек бил създаден порочен, така че той предал лоши черти на своите деца? Или този недостатък се развил по–късно? Точно кога започнал грехът? От друга страна, ако грехът е само някаква външна, зла същност или принцип, можем ли изобщо да се надяваме да се освободим от него?

Според вярванията на индусите страданието и злото са съпътствували сътворението. „Страданието [или злото] — отбелязва един индуски книжник — подобно на хроничния ревматизъм, само се мести от едно място на друго, но не може да бъде изкоренено напълно.“ Несъмнено злото е част от света на човечеството през цялата му записана история. И ако то предшествува човешките исторически хроники, тогава по необходимост достоверните отговори относно неговия произход трябва да са от източник, който е по–висш от човека. Отговорите трябва да идват от Бога. — Псалм 36:9.

Човекът — създаден без грях

Описанията на сътворението на човека, съдържащи се във Ведите, са символични, според индуския философ Никилананда. Подобно на това повечето източни религии дават само митологични обяснения за сътворението. Въпреки това съществуват както логични, така и научни основания за това да вярваме на разказа на Библията относно създаването на първия човек.a Още в първата ѝ глава се казва: „Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“ — Битие 1:27.

Какво означава, че човекът е създаден „по Божия образ“? Просто това, че човекът е бил създаден по подобие на Бога, притежаващ божествени качества — като справедливост, мъдрост и любов, — които го отличават от животните. (Сравни Колосяни 3:9, 10.) Тези качества му дали способността да избира дали да върши добро, или зло, която го правела личност със свободна воля. Когато първият човек бил създаден, в него нямало грях, а в живота му нямало злини или страдания.

Йехова Бог дал на човека Адам следната заповед: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:16, 17) Ако изберели да се подчинят, Адам и неговата съпруга Ева можели да отдадат възхвала и почит на своя Създател и да останат безгрешни. От друга страна, един акт на неподчинение щял да означава, че те не могат да отговорят на съвършените стандарти на Бога, и щял да ги направи несъвършени — грешни.

Адам и Ева не били създадени с божествена същност. Но те притежавали божествени качества в известна степен, както и способността да вземат решения в морално отношение. Тъй като били божии създания, те били безгрешни, или съвършени. (Битие 1:31; Второзаконие 32:4) Тяхното създаване не нарушило хармонията, която царяла между Бога и вселената епохи наред. Кое тогава сложило началото на греха?

Произходът на греха

Грехът се появил първо в духовната област. Преди да създаде земята и човека, Бог бил създал интелигентни духовни създания — ангелите. (Йов 1:6; 2:1; 38:4–7; Колосяни 1:15–17) Един от тези ангели имал прекалено високо мнение за своята собствена красота и интелигентност. (Сравни Езекиил 28:13–15.) От напътствието, което Бог дал на Адам и Ева — да имат деца, този ангел могъл да разбере, че скоро цялата земя ще бъде изпълнена с праведни хора и всички те щели да се покланят на Бога. (Битие 1:27, 28) Това духовно създание пожелало тяхното поклонение за себе си. (Матей 4:9, 10) Подхранването на това желание го довело до там да поеме погрешна линия на поведение. — Яков 1:14, 15.

Говорейки на Ева чрез една змия, бунтовният ангел казал, че като забранил да ядат от плода на дървото за познаването на доброто и злото, Бог спирал достъпа до познание, което тя трябвало да притежава. (Битие 3:1–5) Изричането на тези думи било омразна лъжа — грях. Заявявайки тази лъжа, ангелът направил себе си грешник. Вследствие на това той започнал да бъде наричан Дявол — клеветник, и Сатан — противник на Бога. — Откровение 12:9.

Убедителните доводи на Сатан имали неблагоприятно въздействие върху Ева. Доверявайки се на думите на Изкусителя, тя допуснала да бъде съблазнена и да яде от плода на забраненото дърво. Съпругът ѝ Адам се присъединил към нея и също ял от плода, и чрез това и двамата станали грешници. (Битие 3:6; 1 Тимотей 2:14) Ясно е, че като избрали да не се подчинят на Бога, първите ни родители вече не достигали стандарта на съвършенството и направили себе си грешници.

А потомството на Адам и Ева? Библията обяснява: „Чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Законът за наследствеността вече бил влязъл в сила. Адам не можел да предаде на своите деца нещо, което не притежавал. (Йов 14:4) Когато създали своите деца, двамата били грешници, тъй като вече били загубили съвършенството. В резултат на това всички ние — без изключение — сме наследили греха. (Псалм 51:5; Римляни 3:23) На свой ред грехът не е донесъл нищо освен зло и страдания. Нещо повече — поради него всички ние остаряваме и умираме, „защото заплатата на греха е смърт“. — Римляни 6:23.

Съвестта ‘осъжда’ или ‘оправдава’

Да разгледаме последствията от греха върху поведението на двамата от първата човешка двойка. Те покрили някои части от своите тела и се опитали да се скрият от Бога. (Битие 3:7, 8) Следователно грехът ги накарал да изпитват чувства на вина, тревога и срам. Човечеството днес познава тези чувства доста добре.

Кой не е изпитвал неудобни чувства, защото се е въздържал да направи добро на човек, изпаднал в нужда, кой не е съжалявал за това, че е казал думи, които никога не е трябвало да бъдат изричани? (Яков 4:17) Защо изпитваме такива неспокойни чувства? Апостол Павел обяснява, че ‘законът е записан в сърцата ни’. Ако съвестта ни не е загрубяла, всяко нарушаване на този закон води до вътрешен смут. Следователно онова, което ни ‘осъжда’ или ни ‘оправдава’, е гласът на съвестта. (Римляни 2:15; 1 Тимотей 4:2; Тит 1:15) Независимо дали го осъзнаваме, или не, ние притежаваме вътрешно чувство за това какво е погрешно, за грях!

Павел добре осъзнавал своите грешни склонности. „При мене, който желая да върша доброто, злото е близо — признал той. — Колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.“ Затова Павел попитал: „Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ — Римляни 7:21–24.

Свобода от греха — как?

„Освобождението в индуската традиция — казва един изследовател — е освобождение от повтарящите се раждания и умирания.“ Подобно на това будизмът посочва като разрешение нирвана — състояние на безразличие спрямо външната действителност. Тъй като схващането за наследения грях е непонятно за индуизма, той обещава само бягство от битието.

От друга страна, библейското средство за освобождение води до действително премахване на греховното състояние. След като пита как може да бъде избавен от греха, апостол Павел отговаря: „Благодарение Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ.“ (Римляни 7:25) Да, спасението е от Бога чрез Исус Христос.

Според евангелието на Матей, „Човешкият Син“, Исус Христос, дошъл, за „да даде живота Си откуп за мнозина“. (Матей 20:28) Както е записано в 1 Тимотей 2:6 (NW), Павел казва, че Исус ‘дал себе си като съответствуващ откуп за всички’. Думата „откуп“ означава плащане на цената за откупването на пленници. Фактът, че това е съответствуващ откуп, набляга на това колко е резултатна цената за уравновесяване на везните на справедливостта според закона. Но как може смъртта на един човек да се смята за „съответствуващ откуп за всички“?

Адам продал цялото човечество, включително и нас, на греха и смъртта. Цената, или наказанието, с която заплатил, бил неговият съвършен човешки живот. За да се плати това, друг съвършен човешки живот — съответствуващ откуп — трябвало да бъде даден. (Изход 21:23; Второзаконие 19:21; Римляни 5:18, 19) Тъй като никой несъвършен човек не би могъл да осигури този откуп, Бог в своята безкрайна мъдрост осигурил изход от това мъчително състояние. (Псалм 49:6, 7) Той пренесъл съвършения живот на своя единороден Син от небето в утробата на една девица на земята, осигурявайки по този начин възможност той да бъде роден като съвършен човек. — Лука 1:30–38; Йоан 3:16–18.

За да извърши делото за откупването на човечеството, през цялото време докато бил на земята, Исус трябвало да поддържа своята морална безкомпромисност. Той направил това. И тогава умрял, и неговата смърт била жертвена. По този начин Исус осигурил стойността на един съвършен човешки живот — на своя собствен живот, — за да бъде платена като откуп за избавление на човечеството. — 2 Коринтяни 5:14; 1 Петър 1:18, 19.

Какво може да направи откупът на Христос за нас

Изкупителната жертва на Исус може да ни е от полза още сега. Като проявяваме вяра в нея, ние можем да се радваме на чиста позиция пред Бога и върху нас може да се простре любещата и нежна грижа на Йехова. (Деяния 10:43; Римляни 3:21–24) Вместо да бъдем погълнати от чувството на вина за греховете, които може да сме извършили, ние можем свободно да търсим прошка от Бога въз основа на откупа. — Исаия 1:18; Ефесяни 1:7; 1 Йоан 2:1, 2.

В бъдеще чрез откупа ще бъде възможно пълното изцеление на болното състояние на човечеството, причинено от греха. Последната книга на Библията описва една „река с вода на живот“, извираща от престола на Бога. Покрай бреговете на реката има дървета с изобилен плод, чиито листа са „за изцеление на народите“. (Откровение 22:1, 2) Със символичен език Библията тук говори за чудесната мярка, която е предвидил Създателят, за да освободи човечеството от греха и смъртта завинаги въз основа на изкупителната жертва на Исус.

Пророческите видения от книгата Откровение скоро ще бъдат изпълнени. (Откровение 22:6, 7) Тогава всички хора, които са с правилна нагласа на сърцето, ще станат съвършени, като бъдат ‘освободени от робството на тлението’. (Римляни 8:20, 21) Нима не трябва това да ни подтикне да научим повече за Йехова Бог и за неговия лоялен Син, Исус Христос, който станал откупа? — Йоан 17:3.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 6]

Адам донесъл върху човечеството греха и смъртта

[Снимка на страница 7]

Исусовата изкупителна жертва донася освобождение от греха и смъртта