Как гледаш ти на греха?
„НЯМА грях в теб, няма нещастие в теб; ти си извор на всемогъща сила.“ Известният индуски философ Вивекананда направил това изказване, когато обяснявал откъс от една свещена индуска книга — „Бхагавад Гита“. Позовавайки се на веданта, той твърди следното: „Най–голямата грешка е да кажеш, че си слаб, че си грешник.“a
Но дали е вярно, че човекът няма грях? И ако човек наследява нещо по рождение, тогава какво е то? Индуският мислител Никилананда казва, че само „физическите белези се определят от наследствеността“. Другите характерни черти биват определяни от „постъпките [на човека] в предишни съществувания“. Според Вивекананда „ти си създателят на своята съдба“. Индуизмът не учи нищо за наследен грях.
Схващането за наследен грях липсва също и у привържениците на зороастризма, у шинтоистите, конфуцианистите и будистите. Дори и при юдейско–християнските религии, които по традиция учат доктрината за наследения грях, нагласата на хората спрямо греха се променя. Все повече хора днес не смятат себе си за грешни.
„Съвременното съзнание не насърчава моралното осъждане; по–специално, то не насърчава самоосъждането“ — казва теологът Корнилиъс Плантинга, Младши. Църквите на християнството носят известна вина за омаловажаването на греха. „Ако искаш да чуеш нещо за греха, не отивай в църква“ — казва един свещеник от Дюкския университет. И според Плантинга някои църкви по правило говорят за грях само във връзка със социални въпроси.
Наистина, проблемите в обществото днес са много. Насилието, престъпността, войните, етническите борби, злоупотребата с наркотици, нечестността, потисничеството и насилието срещу деца са широко разпространени. Всъщност 20–и век е наречен едно от най–кървавите столетия, които човечеството някога е видяло. Към всичко това се прибавят и болката и страданието, които са последица от болестите, напредналата възраст и смъртта. Кой не копнее за освобождение от огромните проблеми, които съществуват днес в света?
Тогава как гледаш ти на греха? Дали грехът е наследен? Дали някога ще бъдем свободни от болки и страдания? Тези въпроси ще бъдат обсъдени в следващата статия.
[Бележка под линия]
a Философията веданта е основана на Упанишадите, които се намират в края на индуските писания, Ведите.