Дали ти си приятел на Бога? — какво разкриват молитвите ти

СЛУЧВАЛО ли ти се е неволно да чуеш разговора на двама души? Сигурно не ти е отнело много време да определиш какви са им взаимоотношенията — дали са близки или непознати, дали са просто познати или са добри, доверени приятели. По същия начин нашите молитви могат да разкрият взаимоотношенията ни с Бога.

Библията ни уверява, че Бог „не е далеч от всеки един от нас“. (Деяния 17:27) Наистина, той ни кани да го опознаем. Можем дори да му бъдем приятели. (Псалм 34:8; Яков 2:23) Можем да се радваме на истинска близост с него! (Псалм 25:14, NW) Ясно е, че нашите взаимоотношения с Бога са най–скъпоценното нещо, което ние, несъвършените хора, бихме могли да притежаваме. И Йехова цени нашето приятелство. Това се вижда, тъй като нашето приятелство с него е основано на вярата ни в неговия единороден Син, който е дал живота си за нас. — Колосяни 1:19, 20.

Затова нашите молитви трябва да отразяват дълбока любов и признателност към Йехова. Но дали някога си чувствувал, че, макар и изпълнени с уважение, на молитвите ти сякаш им липсва истинска дълбочина на чувствата? Това не е необичайно. Какъв е ключът за подобряване на нещата? Да подхранваш своето приятелство с Йехова Бог.

Да намираме време за молитва

Преди всичко подхранването и създаването на едно приятелство изисква време. Ежедневно може да поздравяваш много хора или дори да разговаряш с тях — съседи, колеги, шофьори на автобуси, продавачи. Въпреки всичко, това едва ли означава, че сте истински приятели с тези хора. Приятелството расте, когато разговаряш дълго с някого, като от повърхностния разговор преминеш към изразяването на личните си чувства и мисли.

По подобен начин молитвата ни помага да се приближаваме до Йехова. Но трябва да ѝ се отдава достатъчно време — необходимо е повече от едно набързо изречено ‘благодаря’ преди хранене. Колкото повече разговаряш с Йехова, толкова по–добре ще можеш да подредиш своите чувства, подбуди и действия. Разрешенията на трудни проблеми започват да се появяват сами, когато духът на Бога ни напомня принципите от Неговото Слово. (Псалм 143:10; Йоан 14:26) Освен това, когато се молиш, Йехова става по–реален за теб и чувствуваш по–добре любещото му внимание и загриженост за теб.

Това е особено вярно, когато получиш отговор на своите молитви. Да, Йехова може „да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим“! (Ефесяни 3:20) Това не означава, че Бог прави чудеса в твоя полза. Но чрез своето писано Слово, публикациите на класа на верния слуга или устата на любещи братя и сестри той може да ти даде необходимия съвет или напътствие. Или може да ти даде силата, необходима, за да издържиш или да устоиш на някакво изкушение. (Матей 24:45; 2 Тимотей 4:17) Подобни преживявания изпълват сърцата ни с признателност към нашия небесен Баща!

Следователно човек трябва да отделя време за молитва. Истина е, че времето не достига в тези изпълнени с напрежение дни. Но ако наистина си загрижен за някой, обикновено намираш време, което да прекараш с него. Забележи начина, по който се изразява псалмистът: „Както сърната копнее за водните потоци, така душата ми копнее за тебе, о, Боже. Душата ми наистина жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“ (Псалм 42:1, 2, NW) Дали и ти изпитваш такъв копнеж да разговаряш с Бога? Тогава си купи времето за това! — Сравни Ефесяни 5:16.

Например, може да опиташ да ставаш рано сутринта, за да имаш малко лично време за молитва. (Псалм 119:147) Дали понякога имаш безсънни нощи? Тогава можеш, както псалмиста, да гледаш на такива тревожни моменти като на възможност да изкажеш грижите си на Бога. (Псалм 63:6) Или може би е възможно да отправяш няколко кратки молитви през деня. Псалмистът казал на Бога: „Към Тебе викам цял ден.“ — Псалм 86:3.

Да подобрим качеството на молитвите си

Понякога ще разбереш също, че е от полза да удължиш молитвите си. В една кратка молитва може да си склонен да говориш за повърхностни въпроси. Но когато казваш по–дълги и по–дълбоки молитви, тогава изразяваш по–охотно мислите си и дълбоките си чувства. Най–малкото веднъж Исус прекарал цяла нощ в молитва. (Лука 6:12) Без съмнение ще разбереш, че твоите молитви стават по–близки и изпълнени със смисъл, ако избягваш да ги казваш набързо.

Това не означава да изричаш дълги и усукани мисли, когато нямаш какво да кажеш, нито пък означава да прибягваш до безсмислени повторения. Исус предупредил: „Когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене. И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете, преди вие да Му искате.“ — Матей 6:7, 8.

Молитвата е по–смислена, когато предварително помислиш за нещата, които искаш да обсъдиш. Възможностите са безкрайни — радостта ни в службата, нашите слабости и несъвършенство, нашите разочарования, нашите материални затруднения, натиска на местоработата или в училище, семейното благополучие и духовното състояние на местния сбор.

Дали понякога умът ти има склонност да се разсейва, докато се молиш? Тогава положи още по–големи усилия, за да се съсредоточиш. Та нали Йехова е готов да ‘обърне внимание на нашите настойчиви молби’. (Псалм 17:1, NW) Нима ние не трябва да сме готови да положим искрени усилия да обърнем внимание на собствените си молитви? Да, ‘насочи ума си към нещата на духа’ и не позволявай той да се разсейва. — Римляни 8:5, NW.

Начинът, по който се обръщаме към Йехова, също е важен. Въпреки че той иска да го смятаме за приятел, никога не бива да забравяме, че разговаряме с върховния Владетел на вселената. Прочети вдъхващата страхопочитание сцена, описана в Откровение, глави 4 и 5, и размисли върху нея. Там Йоан видял в едно видение величието на Този, към когото се обръщаме в молитва. Каква привилегия е да можем да се обръщаме към „седящия на престола“ и да имаме достъп до него! Никога не бихме искали езикът ни да стане прекалено фамилиарен или изпълнен с неуважение. Вместо това трябва да концентрираме усилията си да направим ‘думите на устата си и размишленията на сърцето си угодни пред Него’. — Псалм 19:14.

Трябва обаче да осъзнаем, че не можем да впечатлим Йехова с красноречие. Нашите изпълнени с уважение, идващи от сърцето изрази са му угодни, независимо от това колко просто са казани. — Псалм 62:8.

Утеха и разбиране във време на нужда

Когато се нуждаем от помощ и утеха, ние често се обръщаме към близък приятел за подкрепа и съчувствие. А никой приятел не е толкова достъпен, колкото Йехова. Той е „изпитана помощ в напасти“. (Псалм 46:1) Като „Бог на всяка утеха“ той по–добре от всеки друг знае през какви неща минаваме. (2 Коринтяни 1:3, 4; Псалм 5:1; 31:7) И той изпитва истинско съчувствие и състрадание към онези, които са в беда. (Исаия 63:9; Лука 1:77, 78) Като възприемаме Йехова като един проявяващ разбиране приятел, ние не се притесняваме да говорим с него пламенно, прочувствено. Подтикнати сме да изразим своите най–дълбоки страхове и тревоги. Така от опит разбираме как утешенията на Йехова ‘веселят душата ни’. — Псалм 94:18, 19.

Понякога може да се чувствуваме недостойни да се обърнем към Йехова поради своите грешки. Но какво ако твой близък приятел е сгрешил против теб и те моли за прошка? Нима няма да си подтикнат да утешиш и успокоиш този човек? Тогава защо да не очакваш същото от Йехова? Той щедро прощава на своите приятели, които съгрешават вследствие на човешкото несъвършенство. (Псалм 86:5; 103:3, 8–11) Като знаем това, няма да се въздържаме да споделяме свободно своите грешки с него; ние можем да бъдем уверени в неговата любов и милост. (Псалм 51:17) Ако сме потиснати поради своите грешки, можем да намерим утеха в думите от 1 Йоан 3:19, 20: „От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него, относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по–голям от сърцето ни и знае всичко.“

Не е необходимо обаче да бъдем в беда, за да се радваме на любещата загриженост на Бога. Йехова се интересува от всичко, което може да засяга нашето духовно и емоционално благополучие. Да, никога не бива да мислим, че нашите чувства, мисли и грижи са прекалено маловажни, за да бъдат споменати в молитва. (Филипяни 4:6) Дали когато си с близък приятел, разговаряш с него само за големите събития в своя живот? Нима не споделяш и сравнително по–малките грижи? По подобен начин ти можеш да не се притесняваш да говориш с Йехова за всеки аспект на живота си, като знаеш, че ‘Той се грижи за теб’. — 1 Петър 5:7.

Разбира се, едно приятелство сигурно не би продължило дълго време, ако говориш само за себе си. По същия начин молитвите ни не бива да се съсредоточават само върху нас самите. Ние трябва също да изразяваме и своята любов и загриженост към Йехова и неговите интереси. (Матей 6:9, 10) Молитвата не е само възможност да се поиска помощ от Бога, но също така е и възможност да изкажем благодарност и възхвала. (Псалм 34:1; 95:2) ‘Приемането на познание’ чрез редовно лично изучаване ще ни съдействува в това отношение, тъй като ни помага да бъдем по–добре запознати и с Йехова и неговите пътища. (Йоан 17:3, NW) Ще установиш, че е от голяма полза да прочетеш книгата на Псалмите и да обърнеш внимание на това как други верни служители са говорили с Йехова.

Приятелството на Йехова наистина е ценен дар. Нека показваме, че го ценим, като направим молитвите си още по–близки, идващи от сърцето и лични. Тогава ще се радваме на щастието, описано от псалмиста, който казал: „Щастлив е човекът, когото избираш и караш да се приближи.“ — Псалм 65:4, NW.

[Снимки на страница 28]

Можем да се молим на Бога през целия ден, когато се появи възможност за това