Посещавайки нашия местен мисионерски район

ГРУПАТА от християнски сборове, които посещавам, ме отвежда от Португалия до Китай — или поне така изглежда. Но със съпругата ми, Олив, никога не напускаме Великобритания.

Ние посещаваме растящия брой чуждоезикови сборове на Свидетелите на Йехова, разпръснати из страната. От остров Джързи, на около 20 километра от нормандския бряг на Франция, където има една португалска група, чак до град Съндърланд в северна Англия, където посещаваме заинтересувани хора, говорещи китайски език, ние участвуваме в една процъфтяваща, духовно преуспяваща, многоезикова служба. Как получихме това необикновено назначение? И какво става в нашия местен мисионерски район? Нека да ви обясня.

Заедно с Олив служим около 20 години в работата на пътуващия надзорник, като всяка седмица посещаваме различен сбор. Нашите пътувания ни водят от север на юг, от изток на запад из цяла Великобритания, и в последно време и при християнските ни братя на средиземноморския остров Малта, където ни беше оказано забележително християнско гостоприемство. (Сравни Деяния 28:1, 2.) След като прекарахме три години в Малта, започнахме да се питаме къде ще бъде следващото ни назначение. Представяхме си, че вероятно ще посещаваме някой земеделски район на Англия и започнахме да си изработваме нагласа за тази възможност. Колко бяхме изненадани, когато получихме своето назначение да служим в този нов окръг, съставен от групи и сборове, говорещи 23 различни езика!

Чудехме се как ще се справим. Освен опита, който имахме от Малта, никога преди не бяхме имали връзка с хора с различен произход и култура. Дали наистина ще можем да насърчаваме онези, които не разбират много добре английски? Как ще общуваме, след като не знаем други езици? А храната и различните обичаи на другите хора? Дали ще можем да се приспособим достатъчно? Подобни въпроси минаваха през умовете ни, докато молитвено обмисляхме какъв отговор да дадем на това ‘повикване от Македония’. — Деяния 16:9, 10, NW; 1 Коринтяни 9:19–22.

Преодолявайки езиковата бариера

„Отначало се чувствувах неподготвена, тъй като не знаех езици — обяснява Олив. — Не разбирах как бих могла да помагам на сестрите. Тогава си спомних как двамата от онова семейство, с което в началото изучавахме Библията, ни насърчаваха никога да не отказваме някакво назначение. Те ни учеха, че Йехова никога не иска от нас да направим нещо, което не можем.“ Затова двамата охотно приехме назначението.

Когато размислим, разбираме, че това, че не знаем друг език, ни помага да се отнасяме към другите точно по един и същ начин. Например, посещаването на събрания, които всяка седмица се провеждат на различен език, ни накара да оценим как се чувствуват братята, когато трябва да присъствуват на събрания, провеждани на английски език, като разбират само малка част от това, което се казва там. Ние наистина трябва да се подготвяме добре за събранията, за да можем да схванем смисъла на това, което се представя. Олив винаги отговаря на един от въпросите на събранията. Тя подготвя отговора на английски и една сестра ѝ го превежда, като написва превода както се произнася. Тя признава, че с известно колебание вдига ръка, за да даде отговор. Понякога усилията ѝ предизвикват смях. Но това не я смущава. „Зная, че братята ценят моите опити — казва тя. — Всъщност моите отговори насърчават онези, които са по–запознати с езика, да участвуват в събранието.“

За мен изнасянето на доклад също е различно, тъй като трябва да оставям време за преводача след всяко изречение. Толкова е лесно да изгубя мисълта си. Намирам, че трябва да се съсредоточавам много повече и доста да съкратя материала. Но изпитвам радост.

Разнообразната ни служба

В много градски райони на Великобритания хората, които говорят чужди езици, са разпръснати — може би на една улица живеят само двама — и тогава трябва да изминеш известно разстояние, за да намериш други. Но когато ги поздравиш на собствения им език и видиш реакцията им, разбираш, че си струва. Ако братът, когото придружавам, представя посланието на Царството на езика на домакина, често откликът е огромна възхита.

Наистина, службата в чуждоезиков район е едно от най–вълнуващите неща, които сме преживявали през нашите 40 години служба на Царството. Възможностите за растеж са огромни. Няма съмнение, че много хора научават истината много по–бързо и с много по–дълбока признателност, когато са учени на майчиния си език. (Деяния 2:8, 14, 41) В емоционално отношение е много вълнуващо да видиш братя и сестри с радостни сълзи в очите в края на събранието, като в някои случаи те за първи път са имали възможност да слушат и да разбират цялата програма.

Когато проповядваме от къща на къща, ние се стараем поне един от уводите ни да е на езика на домакина, въпреки че понякога имаме трудности. Например, общоприет поздрав на езика гуджарати е ‘Кемчо’, което означава просто „Здравей“. Изглежда това, което аз веднъж погрешно казах, звучеше сякаш рекламирах една много известна марка кафе. Въпреки всичко в една къща съпругът и съпругата се усмихнаха, когато ги поздравих на гуджарати. Те веднага ни поканиха да влезем и любезно ни предложиха по чаша кафе — но не поради някакво погрешно произношение. Оказа се, че са роднини на някои от Свидетелите на Йехова в групата, която посещавахме, и проявиха искрен интерес към истината.

В продължение на години една сестра, говореща английски, често оставяла списания на жена, говореща китайски. Отвреме–навреме тя предлагала на жената безплатно домашно изучаване на Библията, но жената отказвала. Един ден една сестра, която учела китайски, я придружила и предложила на този език книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“a, която заинтересуваната домакиня охотно приела. И след като притежавала книгата на собствения си език, тя приела библейско изучаване. Онези няколко думи, изговорени на родния език на жената, оказали значение.

Различни обичаи

Ние не съзнавахме, че според традицията на някои народности мъжете не обичаха жените им да излизат сами вечер. Това правеше посещаването на събранията, които се провеждаха вечерта, доста трудно за много сестри. Някои азиатски общности смятат, че ако едно младо момиче реши да не се жени и продължава да живее в дома си, то оскърбява семейството. Бащата на една млада сестра искаше да се отрови, когато тя отказа да се ожени за мъжа, който семейството беше избрало за нея. Да, това, с което тези сестри трябва да се справят, е наистина много! И все пак, когато видиш влиянието, което истината оказва върху живота на семейството, и как лоялността на сестрите към Йехова впечатлява родителите, това е наистина чудесно.

Участвувайки в това назначение, ние трябваше да направим някои промени. Преди да започнем да участвуваме в пътуващата работа, храната ми трябваше да бъде приготвена напълно според английска кухня, но сега с колкото повече подправки е храната, толкова е по–добра. Съжаляваме за годините, които пропуснахме преди да започнем да се радваме на такава разнообразна кухня — от сурова риба до къри.

Светли перспективи

Изглежда е ясно, че сега е времето службата в чуждоезиковите райони да процъфтява. Все повече публикации са на разположение на различни езици. Може да се почувствува благословията на Йехова, когато се организират нови сборове. Братя, които знаят други езици, идват от далечни райони, за да помагат.

Забележителен пример беше откликът на проповядването на добрата новина на Царството на френски език. През последните години във Великобритания дойдоха много бежанци от Заир и други африкански страни. Когато в Лондон беше сформиран първият френскоезичен сбор, бяха събрани около 65 вестители на Царството. Една година по–късно броят им нарасна на 117 и от тях 48 служеха целодневно като редовни пионери. Не след дълго беше сформиран втори сбор, за да се грижи за нарастващия интерес. Сега може да се обръща повече внимание на заинтересуваните хора, 345 от които присъствуваха на Възпоменателното тържество през 1995 г. Бивши ученици на Гилеад, които са служили в Бенин, Кот д’Ивоар, Мароко и Заир, сега използуват своя опит, за да се грижат за тази растяща служба, и откликът е смайващ.

При едно посещение на френския сбор отидох на библейско изучаване с една млада африканка. Когато трябваше да си тръгваме, жената извика: „Моля ви, не си тръгвайте. Останете още.“ Тя просто искаше да знае повече. Тя ми напомни на Лидия от първи век. — Деяния 16:14, 15.

Първоначалната ни работа беше да помагаме на малките чуждоезикови групи да станат сборове. Там, където братята провеждаха седмично Изучаване на книга в сбора, ние въведохме съкратена програма на Теократичното училище за проповедна служба веднъж в месеца. То им помага да се изразяват добре в проповедната служба. След това те постепенно работят за провеждането на всичките пет седмични събрания на сбора. Вече имаме нови сборове, които говорят китайски (кантонски), френски, гуджарати, японски, португалски, пенджабски, тамилски и уелски.

Радваме се също и на привилегията да посетим събрания на глухи братя. Да се види как братята пеят с ръцете си, е много вълнуващо. Съзнавайки, че в своята служба те говорят посредством жестове, аз ценя техните пълноценни усилия да участвуват в проповядването на Царството. Има дори преводачи за онези, които са едновременно и глухи, и слепи. Изглежда Йехова се грижи за това никой да не бъде пропуснат.

Ако трябва да отправим определена молба, то тя би била същата като тази на Исус: „Молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.“ (Матей 9:38) Много наши братя приемат предизвикателството да учат езика на народностните групи, които се намират в района на техния сбор. Въпреки че не сме надарени по чудодеен начин със способността да говорим различни езици, Йехова несъмнено отваря път на службата в този местен мисионерски район — район, който е узрял за жетва. (Йоан 4:35, 36) — Разказано от Колин Симор.

[Бележки под линия]