Въпроси на читатели

Какво казва Библията относно смъртното наказание за престъпниците?

Разбираемо е, че всички ние може би имаме лични идеи във връзка с това, основани на нашия опит или на положението ни в живота. Но като Свидетели на Йехова ние трябва да се опитваме да сме в съгласие с онова, което Бог мисли за смъртното наказание, като оставаме неутрални относно политическите становища, които мнозина заемат по този въпрос.

Казано ясно, в своето писано Слово Бог не показва, че смъртното наказание е погрешно.

В началото на човешката история Йехова споделил мислите си по този въпрос, както четем в Битие, 9 глава. Това се отнасяло за Ной и семейството му, които станали предшественици на целия човешки род. След като излезли от ковчега, Бог казал, че те можели да ядат животни — тоест, можело животните да бъдат убивани, да им бъде източвана кръвта и да бъдат изяждани. След това, в Битие 9:5, 6 Бог казал: „А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек ще изискам живота на човека. Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.“ Така Йехова въвел смъртно наказание за убийците.

Докато Бог имал отношения с Израил като свой народ, различни други сериозни престъпления срещу божия закон били наказвани със смърт. В Числа 15:30 четем следното всеобхватно изказване: „Но ако някой съгреши с надменна ръка, бил той туземец или чужденец, той показва презрение към Господа; тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си.“

Но как е било това, вече след като християнският сбор е бил основан? Ние знаем, че Йехова е разрешил да съществуват човешки правителства и той ги нарича висшестоящи власти. Всъщност, след като подканя християните да бъдат послушни на такива правителствени власти, Библията казва, че тези власти служат като ‘Божий служител за тяхна полза. Но ако вършат зло, да се боят; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв върху този, който върши зло’. — Римляни 13:1–4.

Дали това означава, че правителствата са упълномощени дори да отнемат живота на онези, които са се провинили в сериозно престъпление? Да; трябва да направим това заключение от думите в 1 Петър 4:15. В този текст апостол Петър наставлявал братята си: „Никой от вас да не страда като убиец, или крадец, или злодеец, или като такъв, който се бърка в чужди работи.“ Забеляза ли — „никой от вас да не страда като убиец“? Петър не казвал, че правителствата нямат право да накарат убиеца да страда за престъплението си. Точно обратното, той показал, че един убиец с основание може да получи полагащото му се наказание. Но дали това би включвало и смъртното наказание?

Би могло да го включва. Това е ясно от думите на Павел, намиращи се в Деяния, 25 глава. Юдеите обвинили Павел в престъпления спрямо Закона им. Изпращайки своя затворник, Павел, при римския управител, военачалникът казал в Деяния 23:29: „Намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.“ След две години Павел бил изправен пред управителя Фест. В Деяния 25:8 четем: „Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.“ Да се съсредоточим сега върху думите му за наказанието, дори за смъртното наказание. В Деяния 25:10, 11 четем:

„А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш. Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е истинно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.“

Павел, застанал пред надлежно установена власт, признал, че Кесарят има правото да наказва престъпниците, дори да ги екзекутира. Той не възразявал срещу самото наказание в своя случай, ако имал вина; нито казал, че кесарят има право да използува смъртно наказание само за убийците.

Вярно е, че римската съдебна система не била съвършена; нито са съвършени човешките съдебни системи днес. И в миналото, и днес е имало невинни хора, които са бивали осъждани и наказвани. Дори и Пилат казал за Исус: „Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.“ Да, въпреки че правителствената власт признала, че Исус е невинен, този невинен мъж бил екзекутиран. — Лука 23:22–25.

Такива несправедливи неща не накарали Павел или Петър да твърдят, че смъртното наказание е принципно неморално. По–скоро божият възглед е, че докато съществуват висшестоящите власти на кесаря, те ‘носят сабята за докарване гняв върху този, който върши зло’. И това включва използуването на „сабята“ в смисъла на прилагането на смъртно наказание. Но когато става дума за противоречивия въпрос относно това дали някое от правителствата на този свят трябва да упражнява правото си да екзекутира убийците, истинските християни внимават да останат неутрални. За разлика от духовенството на псевдохристиянството, те не се намесват в споровете по този въпрос.