Какво се случи с моралната безкомпромисност?
ПРЕДИ малко повече от сто години Барни Барнато, един диамантен борсов посредник, се върнал в Англия от Южна Африка. С пристигането си той изразил несъгласие с един вестникарски разказ за себе си. Затова той дал на редактора на вестника няколко листчета с ръкописни бележки, съдържащи материал за втора статия, „която да постави нещата на мястото им“, придружени с чек за голяма сума.
Редакторът, Дж. К. Джером, изхвърлил бележките в кошчето и върнал чека обратно. Учуден, Барнато незабавно удвоил предложението си. Това също било отхвърлено. „Колко искате?“ — попитал той. Припомняйки си случката, Джером разказва: „Обясних му, че така не се прави — поне не в Лондон.“ Явно неговата морална безкомпромисност като редактор не била за продан.
„Моралната безкомпромисност“ бива определяна като „почтеност; честност“. Човек, притежаващ морална безкомпромисност, е достоен за доверие. Но днес непочтеността — липсата на морална безкомпромисност — прониква сред хора от всички социални слоеве.
Във Великобритания средствата за масова информация разпространиха думата „долнопробност“, за да опишат липсата на морална безкомпромисност. Както беше казано във вестник „Индипендънт“, „долнопробност“ характеризира „всичко от любовните връзки и мошеничествата на местните управници до подкупите при големите договори за износ“. Нито една област на живота не е изключена.
Променящите се стандарти на моралната безкомпромисност
Разбира се, моралната безкомпромисност не означава съвършенство, а отразява едно основно качество в характера на човека. В нашия свят, обзет от стремеж за бързо забогатяване, на моралната безкомпромисност може да се гледа като на недостатък, а не като на добродетел. Например, студентите все повече използуват сложни уреди, за да преписват по време на изпит, и е почти невъзможно тези нови средства да бъдат открити. Един британски университетски професор твърди, че повече от половината от всички британски студенти преписват, като безспорно Великобритания съвсем не е изключение в това отношение.
Не бива да се пренебрегват щетите, нанасяни на невинните, когато непочтени хора лъжат и мамят. Да вземем за пример индийския град Бопал, където през 1984 г. отровен газ уби над 2500 мъже, жени и деца и рани стотици хиляди други. Вестник „Сънди таймс“ съобщи: „Програмите за оказване на помощ на пострадалите се омърсиха от корупция. . . . Задачата да се отсеят основателните случаи е усложнена от хиляди неправомерни искове, от подправени документи и фалшиви доказателства.“ В резултат десет години след бедствието от общо 470 000 000 долара обезщетения на онези, които се нуждаят от тях, са дадени едва 3 500 000 долара.
А религията? Каква оценка получава тя по отношение на моралната безкомпромисност? За съжаление, стандартите често не са по–високи от тези в света. Да вземем за пример католическия епископ Еймън Кейси, изповядал, че е баща на незаконороден син, който е вече юноша. Ситуацията на Кейси — както беше посочено в британския вестник „Гардиън“ — „съвсем не е уникална“. В същия тон „Таймс“ съобщи: „Истината за срама на епископ Кейси изобщо не се състои в това, че неговата простъпка е изключение, а в това че нарушаването на обета за безбрачие не е нито нещо ново, нито нещо рядко срещано.“ Подкрепяйки това твърдение, вестник „Глазгоу Хералд“ (Шотландия) твърди, че само 2 процента от католическото духовенство в Съединените щати избягва както хетеросексуалните, така и хомосексуалните връзки. Независимо от това дали тази цифра е точна, или не, тя показва каква репутация имат католическите свещеници по отношение на морала.
Дали като се сблъсква с такива примери, човек може да запази моралната си безкомпромисност? Дали си струва изобщо да го прави? Какво ще изисква това и какви са възнагражденията за него?