Ще запазиш ли своята неопетненост?

„Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността [неопетнеността — НС] си от мене.“ (ЙОВ 27:5)

1, 2. Във връзка с какво е необходимо да полагаме усилия, и какви въпроси ще обсъдим в тази статия?

ПРЕДСТАВИ си, че преглеждаш чертежите за една къща. Възхищаваш се колко практично е замислено всичко. С наслада си мислиш за предимствата на тази къща, на които ще се радвате ти и твоето семейство. Но сигурно ще се съгласиш, че не би имало смисъл от чертежите и от вниманието, което им отделяш, ако всъщност не построиш къщата, не се нанесеш в нея и след това не я поддържаш?

² Може би смятаме неопетнеността за много важно качество, което би донесло полза както на нас, така и на хората, които обичаме. Но е безсмислено да ценим неопетнеността, ако не полагаме усилия да я придобием и да я запазим. Това е подобно на строежа на една къща. Да мислим за чертежите, не носи голяма полза, ако не отделим време и не положим усилия, за да построим къщата. (Лука 14:28, 29) По същия начин запазването на неопетнеността ни като християни изисква много време и усилия, но си заслужава. Затова нека обсъдим три въпроса: Как можем да бъдем неопетнени? Как да запазим неопетнеността си като християни? Какво можем да направим, ако сме изгубили своята неопетненост?

Как можем да бъдем неопетнени?

3, 4. (а) По какви начини ни помага Йехова да придобием неопетненост? (б) Как можем да придобием неопетненост, както показва примерът на Исус?

³ В предишната статия беше посочено, че Йехова ни удостоява с привилегията сами да решим дали да бъдем неопетнени, или не. За щастие обаче той ни осигурява помощ в това отношение. Бог ни учи как да придобием това ценно качество и ни дава щедро от светия си дух, който ни помага да прилагаме неговите учения в живота си. (Лука 11:13) Той дори осигурява духовна защита на онези, които се стремят да се пазят неопетнени. (Пр. 10:9)

⁴ Как Йехова ни учи да пазим своята неопетненост? Преди всичко като изпратил своя син Исус на земята. През целия си човешки живот Исус проявявал съвършено послушание. Той бил „послушен чак до смърт“. (Флп. 2:8) Във всичко, което правел, Исус се подчинявал на небесния си Баща дори когато това било изключително трудно. Той казал на Йехова: „Нека бъде не моята воля, а твоята.“ (Лука 22:42) Важно е всеки един от нас да се запита: „Дали и аз съм готов да се подчинявам?“ Като се стремим да проявяваме послушание с искрени подбуди, ще можем да запазим неопетнеността си. Нека обърнем внимание на някои области от нашия живот, в които е изключително важно да проявяваме послушание.

5, 6. (а) Как Давид подчертал важността на това да се пазим неопетнени дори когато другите не ни виждат? (б) Какви предизвикателства, свързани с неопетнеността, срещат днес християните, когато са сами?

⁵ Трябва да сме послушни на Йехова дори когато сме сами. Псалмистът Давид подчертал, че за него било много важно да остане неопетнен в случаите, когато бил сам. (Прочети Псалм 101:2.) Тъй като бил цар, Давид постоянно бил заобиколен от хора. Без съмнение много често стотици, дори хиляди го наблюдавали. (Сравни Псалм 26:12.) Неопетнеността при такива случаи била важна, защото царят трябвало да дава добър пример на народа. (Втор. 17:18, 19) Но Давид научил, че и когато бил сам, „всред дома си“, той трябвало да се пази неопетнен. А ние?

⁶ В Псалм 101:3, Ве, намираме следните думи на Давид: „Няма да поставя пред очите си нищо лошо.“ В днешно време често възникват ситуации, в които е възможно ‘да поставим нещо лошо пред очите си’, особено когато сме сами. Това може да стане например, докато използваме Интернет. Лесно е да бъдеш подмамен да гледаш неприлични, дори порнографски материали. Но дали, ако правиш това, се подчиняваш на Бога, който вдъхновил Давид да запише горните думи? Порнографията е навреждаща, защото събужда погрешни и егоистични желания, влияе лошо на съвестта, подкопава брака и позори както онези, които участват в създаването ѝ, така и онези, които я гледат. (Пр. 4:23; 2 Кор. 7:1; 1 Сол. 4:3–5)

7. Какво уверение, съдържащо се в Библията, може да ни помогне да останем неопетнени, когато сме сами?

⁷ Разбира се, като служители на Йехова ние никога не сме напълно сами. Нашият Баща любещо бди над нас. (Прочети Псалм 33:13.) Колко доволен трябва да е Йехова, когато вижда, че устояваш на някое изкушение! Като правиш това, ти всъщност се вслушваш в предупреждението, съдържащо се в думите на Исус, които намираме в Матей 5:28. Бъди решен никога да не гледаш материали, които биха те изкушили да вършиш зло. Не позволявай да изгубиш своята скъпоценна неопетненост заради нещо толкова срамно като порнографията!

8, 9. (а) С какво изпитание, свързано с неопетнеността, се сблъскали Даниил и тримата му другари? (б) Как младите християни днес могат да зарадват Йехова и своите събратя християни?

⁸ Ще бъдем неопетнени, ако сме послушни на Йехова дори когато сме сред невярващи. Помисли за примера на Даниил и тримата му другари. Като младежи те били отведени в плен във Вавилон, където живеели сред невярващи, които не знаели почти нищо за Йехова. Там те били подложени на натиск да ядат избрани ястия, които Божият закон забранявал. Тези момчета лесно можели да намерят много причини да не се подчинят на Бога. Все пак нито родителите им, нито старейшините и свещениците на Израил виждали какво правят те. Но кой ги виждал? Това бил самият Йехова. Затова те заели твърда позиция на страната на Бога и му се подчинили, въпреки че били подложени на натиск и поели голям риск. (Дан. 1:3–9)

⁹ Младите Свидетели на Йехова по света постъпват по подобен начин, като се придържат към Божиите стандарти и не се поддават на лошото влияние от страна на връстниците си. Когато вие, младежи, отказвате да вземате наркотици, да участвате в насилие и неморалност, да използвате лош език или да правите други лоши неща, така проявявате послушание спрямо Йехова и запазвате неопетнеността си. Това носи полза на вас, а също радва Йехова и събратята ви християни! (Пс. 110:3)

10. (а) Поради какъв погрешен възглед за блудството някои младежи днес правят компромис с неопетнеността си? (б) Как ще постъпваме, когато съществува опасност да извършим блудство, ако искаме да останем неопетнени?

¹⁰ Трябва да се подчиняваме на Йехова и в отношенията си с противоположния пол. Знаем, че Божието Слово забранява блудството. Но лесно може да започнем да приемаме като нормално поведение, което преди сме смятали за недопустимо. Например някои младежи правят орален секс или участват във взаимна мастурбация, мислейки си, че тези действия не са чак толкова лоши, защото според тях на практика това не е секс. Такива младежи забравят, или умишлено решават да пренебрегнат, че използваната в Библията дума за „блудство“ обхваща всички тези действия, които всъщност са грехове, заради които човек може да бъде изключен.a Още по–лошо обаче е това, че те пренебрегват необходимостта да са неопетнени. Тъй като се стремим да запазим своята неопетненост, не си търсим вратички в законите на Йехова. Ние не изпробваме колко далече можем да стигнем, преди действията ни да бъдат определени като грях, заслужаващ наказание. Освен това не се съсредоточаваме единствено върху поправянето, което може да получим заради една погрешна постъпка. По–скоро за нас е изключително важно да сме угодни на Йехова, като не правим нищо, което би наранило неговите чувства. Вместо да изпробваме колко близо до границата на непозволените действия можем да стигнем, ние стоим далече от греха и ‘бягаме от блудство’. (1 Кор. 6:18) По този начин показваме, че наистина сме неопетнени.

Как можем да запазим своята неопетненост?

11. Защо всяка проява на послушание е от значение? Онагледи с пример.

¹¹ Ние придобиваме неопетненост, като сме послушни на Йехова. Следователно можем да останем неопетнени, като не преставаме да му се подчиняваме. Проявата на подчинение в една конкретна ситуация може да изглежда нещо незначително. Но ако сме послушни във всяка ситуация, след време ще си изградим репутация на неопетнени личности. Нека онагледим това със следния пример. Една–единствена тухла може да изглежда незначителна, но ако много тухли бъдат внимателно съединени, може да се построи красива къща. Затова, като продължаваме да проявяваме послушание, ние запазваме неопетнеността си. (Лука 16:10)

12. Как Давид ни оставил хубав пример на човек, който запазва неопетнеността си, въпреки че изпитва лошо отношение и несправедливост?

¹² Нашата неопетненост проличава, особено когато издържаме на трудности, лошо отношение или несправедливост. Помисли за примера на Давид. Като младеж той бил преследван от цар Саул, на когото се гледало като на представител на властта на Йехова. Саул обаче бил изгубил благоволението на Йехова и изпитвал горчива ревност към Давид, който имал Божието одобрение. Но Саул останал на позицията си за известно време и безмилостно преследвал Давид с израилската армия. Йехова позволил тази несправедливост да продължава няколко години. Дали Давид се разгневил на Бога? Дали смятал, че е безсмислено да издържа в тази ситуация? Не, напротив. Той запазил дълбокото си уважение към позицията на Саул като Божи помазаник и не си отмъстил, когато имал тази възможност. (1 Царе 24:2–7)

13. Как можем да запазим неопетнеността си, когато някой ни обиди или нарани чувствата ни?

¹³ Колко много научаваме от примера на Давид! Ние сме част от целосветски сбор, съставен от несъвършени хора, и някой от тях може да се отнесе несправедливо към нас или дори да отпадне от истината. Разбира се, ние се радваме на привилегията да живеем във време, когато служителите на Йехова като цяло не могат да бъдат покварени. (Иса. 54:17) Но как ще реагираме, в случай че някой християнин ни разочарова или нарани чувствата ни? Ако допуснем да таим в сърцето си неприязън към събрат по вяра, може да изгубим своята неопетненост пред Бога. Поведението на другите никога не бива да ни служи за извинение да се гневим срещу Бога или да постъпваме неправилно. (Пс. 119:165) Като издържаме при изпитанията, ще останем неопетнени.

14. Как онези, които пазят неопетнеността си, гледат на промените в организацията или в разбирането на дадено учение?

¹⁴ Друг начин да запазваме неопетнеността си е като не проявяваме критична нагласа. Това, разбира се, изисква да сме лоялни на Йехова. Днес той повече от всякога благославя своя народ. Никога преди чистото поклонение не е било издигнато до такава степен на земята. (Иса. 2:2–4) Когато има промени в разбирането на определени библейски стихове или в начина, по който се правят някои неща, ние искаме да ги приемаме. Радваме се да виждаме доказателства, че духовната светлина става все по–ярка. (Пр. 4:18) Ако ни е трудно да приемем някаква промяна, ние ще молим Йехова за помощ да я разберем. Междувременно ще продължаваме да се подчиняваме, пазейки неопетнеността си.

Какво можеш да направиш, ако си изгубил неопетнеността си?

15. Единствено кой може да отнеме твоята неопетненост?

¹⁵ Този въпрос ни кара да се замислим сериозно, нали? Както научихме в предишната статия, неопетнеността е изключително важно качество. Без него не бихме могли да общуваме с Йехова и не бихме имали истинска надежда. Помни, че има само една личност във вселената, която може да отнеме твоята неопетненост. Това си самият ти. Йов бил наясно с тази истина и казал: „Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността [неопетнеността — НС] си от мене.“ (Йов 27:5) Ако и ти притежаваш същата решимост и ако се държиш близо до Йехова, никога няма да изгубиш неопетнеността си. (Як. 4:8)

16, 17. (а) Какво не бива да прави християнин, който е извършил сериозен грях? (б) Как трябва да постъпи този човек?

¹⁶ Въпреки това някои не успяват да запазят неопетнеността си. Както било по времето на апостолите, и днес има християни, които многократно вършат сериозен грях. Ако това се е случило с тебе, дали ситуацията е непоправима? Не непременно. Какво можеш да направиш? Нека първо разгледаме какво не бива да правиш. Хората са склонни да скриват погрешните си постъпки от своите родители, от събратята си християни или от старейшините. Но Библията съдържа следното напомняне: „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост.“ (Пр. 28:13) Онези, които търсят начини да прикрият греховете си, допускат голяма грешка, понеже нищо не може да бъде скрито от Бога. (Прочети Евреи 4:13.) Някои дори се опитват да водят двойствен живот, като се преструват, че служат на Йехова, и същевременно продължават да вършат сериозен грях. Тези личности всъщност са изгубили своята неопетненост. Йехова не одобрява поклонението на хора, които крият сериозни грехове. Точно обратното, подобно лицемерие го разгневява. (Пр. 21:27; Иса. 1:11–16)

¹⁷ Библията дава ясни напътствия относно това какво трябва да направи един християнин, ако е извършил сериозен грях. Той трябва незабавно да потърси помощта на християнските старейшини. Йехова е установил уредба във връзка със случаите, когато някой е сериозно болен в духовно отношение. (Прочети Яков 5:14.) Не позволявай на страха от възможно дисциплиниране или поправяне да ти попречи да положиш усилия да възстановиш духовното си здраве. Нима един мъдър човек би пренебрегнал здравословен проблем, застрашаващ живота му, поради страха от краткотрайната болка от една инжекция или дори операция? (Евр. 12:11)

18, 19. (а) Как примерът на Давид ни показва, че човек може да възвърне неопетнеността си? (б) Какво си решен да правиш във връзка с неопетнеността си?

¹⁸ Дали е възможно такъв човек да се възстанови напълно в духовно отношение? Може ли той да възвърне неопетнеността си, ако веднъж я е изгубил? Нека отново обърнем внимание на случилото се с Давид. Той извършил сериозен грях. Давид гледал жената на друг мъж, изпитвайки неправилни желания, извършил прелюбодейство и направил така, че невинният съпруг да бъде убит. Едва ли бихме казали, че по това време Давид бил неопетнен, нали? Но дали ситуацията била безнадеждна? Царят имал нужда от строго дисциплиниране и получил такова. След време заради това, че искрено се разкайвал, Йехова проявил милост към него. Давид извлякъл поука от дисциплинирането и възвърнал неопетнеността си, като не престанал да се подчинява на Бога във всяко нещо. Животът на Давид е показателен пример за онова, което четем в Притчи 24:16: „Праведният ако седем пъти пада, пак става.“ Какво станало в крайна сметка? Обърни внимание какво казал Йехова на Соломон относно Давид след смъртта му. (Прочети 3 Царе 9:4.) Бог помнел Давид като човек, притежаващ неопетненост. Наистина, Йехова може напълно да изчисти, или да прости, дори сериозните грехове на разкайващите се грешници. (Иса. 1:18)

¹⁹ Да, като се подчиняваш на Бога, подбуждан от любов, ще покажеш, че притежаваш неопетненост. Продължавай да проявяваш лоялна издръжливост и ако извършиш сериозен грях, покажи, че искрено се разкайваш. Само колко скъпоценно качество е неопетнеността! Нека всеки един от нас проявява същата решимост като Давид: „Аз ще живея неопетнено.“ (Пс. 26:11, НС)

[Бележка под линия]

Как ще отговориш?

• Как можеш да покажеш, че притежаваш неопетненост?

• По какви начини можеш да запазиш своята неопетненост?

• Как можеш да възвърнеш неопетнеността си, ако си я изгубил?

[Блок на страница 8]

„ЕДНА ЧУДЕСНА ПОСТЪПКА“

Това казала една жена, бременна в петия месец, относно проявата на доброта и честност от страна на една непозната. Бременната жена била забравила портмонето си в едно кафене, но разбрала това чак след няколко часа. В портмонето имало две хиляди долара, много повече пари, отколкото тя обикновено носела. „Бях съсипана“ — споделила по–късно тя в местен вестник. Една млада жена намерила портмонето и незабавно потърсила собственичката, но безуспешно. Затова тя го занесла в полицията и служителите там успели да открият бременната жена. Признателната собственичка на портмонето възкликнала: „Това наистина е една чудесна постъпка!“ Защо младата жена положила толкова големи усилия, за да върне парите? Във вестника се отбелязва, че като Свидетелка на Йехова, тя отдала заслугата за своята неопетненост и „честност на религията, в която била възпитана“.

[Снимка на страница 9]

Младежите могат да запазят неопетнеността си, когато са под изпитание

[Снимка на страница 10]

За известно време Давид изгубил неопетнеността си, но после си я възвърнал