Аз научих библейската истина в Румъния
РАЗКАЗАНО ОТ ГОЛДИ РОМОЧАН
През 1970 г. посетих своите близки в Румъния за първи път от близо 50 години. Хората живееха под потисничеството на комунистически режим и на мен непрекъснато ми се напомняше да внимавам какво говоря. А когато бях в кметството на моето село, чиновникът настоятелно ме подкани незабавно да напусна страната. Но преди да обясня защо, нека разкажа как научих библейската истина в Румъния.
РОДЕНА съм на 3 март 1903 г. в село Ортелек в северозападната част на Румъния, близо до град Залау. Живеехме в прекрасна местност. Водата и въздухът бяха чисти. Ние отглеждахме храната си и нищо не ни липсваше в материално отношение. Когато бях малка, страната живееше в мир.
Хората бяха много религиозни. Всъщност нашето семейство дори принадлежеше към три различни религии. Една от бабите ми беше католичка, другата ми баба беше адвентистка, а родителите ми бяха баптисти. Тъй като аз не бях съгласна с нито една от техните религии, семейството ми каза, че от мен ще стане атеист. ‘Ако има един Бог — мислех си аз, — трябва да има само една религия, а не три в едно семейство.’
Това, което виждах в религията, ме тревожеше. Например, свещеникът посещаваше хората по домовете им, за да събира църковни такси. Когато хората нямаха пари да платят, той вземаше най–хубавите им вълнени одеяла. В католическата църква гледах как баба коленичи и се моли пред изображение на Мария. ‘Защо молитва пред картина?’ — си мислех аз.
Неспокойни времена
Татко замина за Америка през 1912 г., за да спечели пари да погаси един дълг. Скоро след това избухна война и мъжете от нашето село заминаха да се бият — само жените, децата и старците останаха. За кратко време нашето село беше под унгарска власт, но после румънските войници се върнаха и отново завзеха селото. Те ни заповядаха да напуснем незабавно. Но в бързината и объркването при събирането на багажа и на децата в една волска каруца, мен ме оставиха там. Та нали аз бях най–голямото от петте деца.
Изтичах при един съсед, един възрастен човек, който беше останал в къщи, и той ми каза: „Иди си у дома. Заключи вратите и не пускай никого.“ Бързо се подчиних. След като хапнах малко пилешка супа и зелеви сарми, останали в бързината, аз коленичих до леглото си и се помолих. Скоро заспах дълбоко.
Като се събудих, вече беше съмнало и аз казах: „Боже, благодаря ти, че съм жива!“ Стените бяха целите в дупки от куршуми, тъй като цяла нощ имало стрелба. Когато в съседното село мама разбрала, че не съм с тях, тя изпратила младия Георге Ромочан, който ме намери и ме заведе при семейството ми. Не след дълго можехме вече да се върнем в нашето село и да живеем отново там.
Стремежът ми към библейската истина
Майка ми искаше да се покръстя като баптистка, но аз не исках, защото не вярвах, че един любещ Бог ще гори вечно хората в ада. Опитвайки се да ми обясни това, мама каза: „Щом са лоши.“ Но аз ѝ отговорих: „Ако са лоши, убий ги, но не ги измъчвай. Аз не бих измъчвала дори куче или коте.“
Спомням си, че през един хубав пролетен ден, когато бях на 14 години, мама ме прати с кравите на паша. Като лежах на тревата покрай една река, зад която се виждаше гората, аз погледнах към небето и казах: „Боже, знам, че си там; но нито една от тези религии не ми харесва. Сигурно ти имаш една хубава религия.“
Вярвам, че Бог наистина е чул моята молитва, тъй като още през същото това лято на 1917 г. двама Изследователи на Библията (както бяха наричани тогава Свидетелите на Йехова) дойдоха в нашето село. Те бяха колпортьори, или целодневни служители, и дойдоха в баптистката църква по време на служба.
Библейската истина се разпространява в Румъния
Няколко години по–рано, през 1911 г., Карол Сабо и Йосиф Киш, които бяха станали Изследователи на Библията в Съединените щати, се бяха върнали в Румъния, за да донесат библейската истина тук. Те се бяха установили в Тургу Муреш, намиращ се на по–малко от сто и шестдесет километра югоизточно от нашето село. За няколко години буквално стотици бяха откликнали на посланието за Царството и бяха поели християнската служба. — Матей 24:14.
Когато двамата млади Изследователи на Библията дойдоха в баптистката църква на нашето село Ортелек, Георге Ромочан, който беше само на 18 години, водеше службата и се опитваше да обясни значението на Римляни 12:1. Накрая един от младите колпортьори се изправи и каза: „Братя, приятели, какво се опитва да ни каже тук апостол Павел?“
Когато чух това, бях толкова развълнувана! Помислих си: ‘Тези хора трябва да знаят как да обясняват Библията.’ Но повечето от присъствуващите завикаха: „Лъжливи пророци! Знаем ви кои сте!“ Настана суматоха. Но тогава се изправи бащата на Георге и каза: „Млъкнете всички! Какъв дух е това — да не би да идва от бутилката? Ако тези мъже имат да ни кажат нещо и вие не искате да слушате, аз ги каня у дома. Всеки, който желае да дойде, е добре дошъл.“
Развълнувана, изтичах до нас и разказах на мама какво се случи. Бях една от онези, които приеха поканата да отидат в дома на семейство Ромочан. Колко бях развълнувана да науча тази вечер от Библията, че няма огнен ад, и да видя в своята собствена румънска Библия божието име — Йехова! Колпортьорите уредиха един Изследовател на Библията да посещава дома на семейство Ромочан всяка неделя, за да ни учи. През следващото лято, на 15 години аз се покръстих в символ на своето отдаване на Йехова.
След време цялото семейство Продан и семейство Ромочан приеха библейската истина и отдадоха живота си на Йехова. Много други хора от нашето село също направиха това, сред тях беше и младото семейство, чийто дом по–рано служеше за баптистка църква. Впоследствие те я превърнаха в място, където Изследователите на Библията да се събират за изучаване. Библейската истина се разпространи бързо из околните села и до 1920 г. имаше около 1800 вестители на Царството в Румъния!
В Съединените щати
Ние горяхме от желание да споделим онова, което бяхме научили, с баща ми Петер Продан. Но за наше смайване преди още да успеем да му напишем, получихме писмо от него, в което той ни казваше, че е покръстен служител на Йехова. Той беше изучавал Библията с Изследователите на Библията в Акрон (Охайо) и искаше всички ние да отидем при него в Съединените щати. Мама обаче отказа да напусне Румъния. Така през 1921 г., като използувах парите, които татко ми беше изпратил, аз заминах при него в Акрон. Георге Ромочан и брат му бяха емигрирали в Щатите една година по–рано.
Когато пристигнах с кораб на Елъс Айлънд (Ню Йорк), чиновникът в емигрантската служба не знаеше как да преведе името ми Аурелия на английски и затова каза: „Ти ще си Голди.“ Това име ми остана оттогава досега. Скоро след това, на 1 май 1921 г., Георге Ромочан и аз се оженихме. Около година по–късно татко се върна в Румъния и през 1925 г. доведе в Акрон по–малката ми сестра Мери. След това татко се върна в Румъния, за да бъде с мама и с останалите от нашето семейство.
Нашата ранна служба в Щатите
Георге беше много лоялен, предан служител на Йехова. Между 1922 и 1932 г. ние бяхме благословени с четири прекрасни дъщери — Естер, Ан, Голди–Елизабет и Айрин. В Акрон беше създаден румънски сбор и в началото събранията се провеждаха в дома ни. После, на всеки шест месеца един представител от световната централа на Изследователите на Библията в Бруклин (Ню Йорк) посещаваше нашия сбор и живееше при нас.
Много недели посвещавахме целите дни на проповедната работа. Пълнехме чантите си с книги, вземахме нещо за обяд, настанявахме дъщерите си в нашия форд „Модел Т“ и прекарвахме деня, проповядвайки из фермерските райони наоколо. Вечерта посещавахме Изучаването на „Стражева кула“. Нашите момичета много обичаха проповедната дейност. През 1931 г. аз присъствувах в Кълъмбъс (Охайо), когато Изследователите на Библията приеха отличаващото ги име Свидетели на Йехова.
Корекция, от която се нуждаех
Няколко години по–късно аз се ядосах на Джоузеф Ф. Ръдърфорд, който тогава беше президент на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“. Един новопокръстен Свидетел смяташе, че брат Ръдърфорд не е постъпил справедливо с него, като не го е изслушал. Мислех, че брат Ръдърфорд е сбъркал. И ето, една неделя ни дойдоха на гости сестра ми Мери заедно със съпруга си Дан Пеструй. След обяда Дан каза: „Хайде да се приготвяме за събранието.“
„Ние вече не ходим на събрания — казах аз, — сърдити сме на брат Ръдърфорд.“
Дан скръсти ръце отзад на гърба си и започна да ходи напред–назад, после каза: „Ти познаваше ли брат Ръдърфорд, когато се покръсти?“
„Разбира се, че не — му отговорих. — Нали знаеш, че се покръстих в Румъния.“
„Защо се покръсти?“ — попита ме той.
„Тъй като научих, че Йехова е истинският Бог, и исках да отдам живота си да му служа“ — отговорих аз.
„Никога не забравяй това! — отговори ми той. — Ако брат Ръдърфорд напусне истината, и ти ли ще я напуснеш?“
„Никога! Никога! — възкликнах аз. Това ми помогна да се опомня и аз казах: — Всички да се приготвяме за събрание.“ И не сме престанали оттогава да посещаваме събранията. Колко благодарна бях на Йехова за любещия начин, по който ме поправи моят зет!
Справяне с живота по време на Голямата криза
По време на Голямата криза през 30–те години времената бяха тежки. Един ден Георге се върна от работа много потиснат и ми каза, че е уволнен от фабриката за каучукови изделия. „Не се тревожи — казах му аз, — нашият Баща в небесата е богат и няма да ни изостави.“
През същия този ден Георге срещнал един приятел, който носел голяма кошница с гъби. Когато Георге разбра откъде ги е набрал приятелят му, той се върна в къщи с един чувал с гъби. След това той похарчи последните ни три долара, за да купи малки кошнички. „Как можа да направиш това — попитах го аз, — като нашите малки момичета имат нужда от мляко?“
„Не се безпокой — отговори ми той, — прави каквото ти казвам.“ През следващите няколко седмици имахме малка фабрика в нашия дом — почиствахме и пакетирахме гъби. Продавахме ги на по–хубавите ресторанти и си докарвахме по 30–40 долара на ден — цяло състояние за нас тогава. Фермерът, който ни позволи да берем гъбите от неговото пасбище, каза, че живее там от 25 години и никога не е виждал да растат толкова много гъби. Скоро след това фабриката за каучукови изделия отново взе Георге на работа.
Запазвайки своята вяра
През 1943 г. се преместихме в Лос Анджелес (Калифорния), а четири години по–късно се установихме в Елсинор. Отворихме магазин за хранителни стоки и цялото ни семейство се редуваше да работи в него. По това време Елсинор беше малък град с около 2000 души население и трябваше да пътуваме по 30 километра до съседен град за християнските ни събрания. Колко бях щастлива, когато в Елсинор през 1950 г. се създаде един малък сбор! В същата тази област днес има 13 сбора.
През 1950 г. дъщеря ни Голди–Елизабет (позната най–добре като Бет) завърши Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“ в Саут Лансинг (Ню Йорк) и беше назначена като мисионерка във Венецуела. През 1955 г. най–малката ни дъщеря Айрин беше щастлива, че съпругът ѝ беше поканен да служи като пътуващ служител на окръжна работа. После, през 1961 г., след като посетиха Училището за служба на Царството в Саут Лансинг (Ню Йорк), те бяха изпратени в Тайланд. Понякога моите дъщери ми липсваха толкова много, че плачех за тях, но после си мислех: ‘Нали това исках да правят.’ И грабвах чантата си за служба и отивах да проповядвам. Винаги се връщах в къщи щастлива.
През 1966 г. моят скъп съпруг Георге получи удар. Бет, която се беше върнала от Венецуела поради здравословни проблеми, ми помагаше да се грижа за него. Георге почина през следващата година и за мен беше голяма утеха да знам, че той остана верен на Йехова и получи небесната си награда. След това Бет замина за Испания, за да служи там, където нуждата от проповедници на Царството е по–голяма. Най–голямата ми дъщеря Естер се разболя от рак и умря през 1977 г., а през 1984 г. Ан умря от левкемия. И двете бяха верни служителки на Йехова през целия си живот.
Когато Ан умираше, Бет и Айрин се бяха върнали от своите проповедни назначения. Те ми помагаха да се грижа за сестрите им и всички тъжахме дълбоко. След време казах на двете си момичета: „Добре, стига толкова! Утешавахме другите със скъпоценните библейски обещания. Сега трябва ние да бъдем утешени. Сатан иска да ограби радостта ни в службата на Йехова, но ние не бива да му позволяваме това.“
Нашето вярно семейство в Румъния
Сестра ми Мери и аз направихме това знаменателно пътуване, за да посетим семейството си в Румъния през 1970 г. Една от сестрите ни беше умряла, но успяхме да посетим брат ни Йоан и сестра ни Лодовика, които все още живееха в село Ортелек. Мама и татко бяха умрели преди нашето посещение, оставайки верни на Йехова. Много хора ни казаха, че татко бил стълб в сбора. Дори и някои от неговите правнуци в Румъния са Свидетели днес. Посетихме също и много от роднините от страна на мъжа ми, които бяха останали твърди в библейската истина.
През 1970 г. Румъния беше под жестокия комунистически режим на Николае Чаушеску и Свидетелите на Йехова бяха подложени на зло преследване. Синът на моя брат Йоан, Флоре, както и други мои близки бяха прекарали години наред в концентрационен лагер поради своята християнска вяра, същото беше станало и с първия братовчед на моя съпруг, Габор Ромочан. Нищо чудно, че когато ни беше поверена кореспонденция до централата на Свидетелите на Йехова в Ню Йорк, нашите румънски братя казаха, че няма да имат мира, докато не чуят, че сме напуснали без проблеми страната!
Когато разбрахме, че визите ни са изтекли, отидохме в кметството на Ортелек. Беше петък следобед и там имаше само един чиновник. Като научи у кого сме на гости и че нашият племенник е бил в концентрационен лагер, той каза: „Госпожо, и вие госпожо, напуснете веднага!“
„Но днес няма влак“ — отговори сестра ми.
„Няма значение — каза той настоятелно. — Вземете автобус. Вземете влак. Вземете такси. Тръгнете пеш. Само се махнете от тук колкото се може по–бързо!“
Като си тръгвахме, бяхме извикани обратно и ни беше казано, че един извънреден военен влак ще мине през селото в 18 часа. Колко важно се оказа това! В един редовен влак нашите документи щяха да бъдат проверявани многократно, но тъй като във влака пътуваха военни и ние бяхме единствените цивилни в него, никой не ни провери паспортите. Може би са предположили, че сме баби на някои от офицерите.
Пристигнахме в Темишоара на следващата сутрин и с помощта на един приятел на наш роднина успяхме да получим визи. На следващия ден бяхме извън страната. Взехме със себе си много скъпи и незабравими спомени за нашите лоялни християнски братя и сестри в Румъния.
В годините след нашето посещение в Румъния чухме много малко подробности за проповедната дейност зад желязната завеса. Но бяхме уверени, че нашите християнски братя и сестри ще останат лоялни на нашия Бог, каквото и да се случи. И те бяха останали верни! Колко се зарадвахме да научим, че Свидетелите на Йехова са законно признати като религиозна организация в Румъния през април 1990 г.! През следващото лято ни зарадваха сведения за конгресите, проведени в Румъния. Да, над 34 000 души ги посетиха в осем града и 2260 души бяха покръстени! Днес над 35 000 души участвуват в проповедната дейност в Румъния, а през миналата година 86 034 души присъствуваха на Възпоменанието на Христовата смърт.
Истината продължава да е скъпоценна за мен
Няколко години аз не вземах от символите на Възпоменанието. Виждах много добре подготвени братя, които не вземаха от символите, и си мислех: ‘Защо Йехова ще ми даде привилегията да бъда сънаследничка с неговия Син в небесата, като другите умеят да говорят толкова добре?’ Но когато не вземах от символите, изпитвах голяма тревога. Сякаш се бях отрекла от нещо. След много изучаване и молитвени молби започнах да вземам отново от символите. Мирът и радостта ми се върнаха и никога не ме напуснаха.
Макар че вече не мога да виждам, за да чета, всеки ден слушам на касети записи на Библията и на списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Освен това продължавам да участвувам в проповедната служба. Обикновено раздавам между 60 и 100 списания всеки месец, но когато беше специалната кампания със списание „Пробудете се!“ през април миналата година, раздадох 323. С помощта на дъщерите си също мога да участвувам в Теократичното училище за проповедна служба. Щастлива съм, че мога да продължавам да насърчавам другите. Почти всеки в Залата на Царството ме нарича „бабо Голди“.
Като мисля за тези почти 79 години на отдадена служба на Йехова, му благодаря всеки ден, че ми позволи да познавам скъпоценната му истина и да използувам живота си в негова служба. Толкова съм благодарна, че доживях да видя изпълнението на великолепните библейски пророчества, които предсказват събирането на подобните на овце божии хора в тези последни дни. — Исаия 60:22; Захария 8:23.
[Снимка на страница 23]
Сестра ми Мери и татко (прави), и аз, Георге и дъщерите ни Естер и Ан
[Снимка на страница 24]
С дъщерите ми Бет и Айрин и съпруга на Айрин и двете им момчета, всички вярно служещи на Йехова