„Святата туника от трир“

ТРИР, имащ 2000–годишна история, е най–старият град в Германия.a Още от векове Трир е здраво свързан с католическата църква. През 1996 г. катедралата в Трир изложи на показ една реликва, за която се твърди, че е почти толкова стара, колкото и самият град. Тя се нарича „святата туника от Трир“.

Туниката е дълга 1,57 метра и е широка 1,09 метра, и има три–четвърти ръкави. Направена е от памук и — според Ханс–Йоахим Кан в книгата му Wallfahrtsführer Trier und Umgebung [„Ръководство за поклонническо пътуване в Трир и околностите“] — вероятно е била носена като горна дреха. Някои смятат, че оригиналната дреха — голяма част от която е била поправяна през вековете и заякчавана с други платове — датира от втори, или дори от първи век от н.е. Ако е така, това я прави една рядка дреха–антика, един интересен музеен експонат.

Някои обаче твърдят, че дрехата е не само рядка, но и свята — затова се нарича „святата туника“. Това е така, защото тя не е шита, каквато била и долната дреха, носена от Исус Христос. (Йоан 19:23, 24) Някои твърдят, че „святата туника“ в действителност принадлежала на Месията.

Не е известно как туниката е дошла в Трир. Един изследователски труд казва, че тя била „подарена на града от императрица Елена, майката на Константин Велики“. Кан посочва, че първото достоверно сведение за съществуването на туниката в Трир е от 1196 г.

Туниката, която се съхранява в катедралата, е била показвана през различни интервали от 16–и век насам. Например, това станало през 1655 г., скоро след Тридесетгодишната война, която струвала много скъпо на Трир. Продажбата на поклоннически сувенири понякога донасяла голям доход.

През този век имаше три поклонения на „святата туника“ — през 1933, 1959 и 1996 г. През 1933 г. поклонението беше обявено на същия ден, на който Хитлер беше назначен за канцлер на германския Райх. Кан посочва, че съвпадането на датата на тези две събития подчертава обстоятелствата, заобикалящи поклонението. Униформени нацистки кавалеристи образували шпалир за поклонниците извън катедралата. Два и половина милиона души видели туниката през тази година.

Херберт, дългогодишен жител на Трир, прави сравнение между поклонението през 1959 г. и това през 1996 г. „През 1959 г. по улиците имаше множество от хора и почти на всеки ъгъл сергии, на които се продаваха сувенири. Тази година всичко е много по–спокойно.“ Наистина, само 700 000 души видяха туниката през 1996 г., с един милион по–малко от 1959 г.

Защо те отиват да видят туниката?

Църквата подчертава, че туниката не бива да бъде смятана за обект на почит. Туниката, която не е шита, се смята за символ на църковното единство. Във вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung [„Франкфуртер алгемайне цайтунг“] се казва, че когато се съобщавало за поклонението, епископ Шпитал казал: „Необичайната ситуация в нашия свят отправя към нас християните предизвикателството да отговаряме по необичаен начин. Ние трябва да се противопоставяме на повдигащата се вълна от омраза, жестокост и насилие.“ Епископът обяснил, че виждайки туниката, човек би си спомнил за единството.

Но защо човек има нужда „святата туника“ да му напомня за единството на църквата? Какво би станало, ако туниката бъде повредена или се скъса, или бъде фалшифицирана? Дали тогава църковното единство ще бъде в опасност? А хората, които не могат да отидат на поклонение в Трир? Дали те се интересуват по–малко от църковното единство?

Светото Писание никъде не споменава, че ранните християни са имали нужда от предмети, които да им напомнят за християнското единство. Всъщност апостол Павел насърчил християните със следните думи: „С вярване ходим, а не с виждане.“ (2 Коринтяни 5:7) Единството, на което се радват истинските християни, е описано като „единство на вярата“. — Ефесяни 4:11–13.

[Бележка под линия]