Толкова много страдания

„ЗАЩО съществуват всички тези ужасни индивидуални и общи страдания . . . ? За Бога се казва, че е олицетворението на целия смисъл, и въпреки това има толкова много безсмислени неща в този свят, толкова много безсмислени страдания и безцелен грях. Дали не е възможно този Бог да е такъв, какъвто Ницше го обвинява, че е: деспот, измамник, мошеник, екзекутор?“ — On Being a Christian [„За това да бъдеш християнин“] от Ханс Кюнг.

Може да разбереш, че католическият теолог Ханс Кюнг просто представя един проблем, който озадачава мнозина — защо един всемогъщ, любещ Бог допуска толкова много страдания? Нима не си чувал хората да задават този въпрос? Всеки способен на състрадание човек се опечалява от това, което Кюнг описва като „един безкраен поток от кръв, пот и сълзи, болка, мъка и страх, самота и смърт“. Това всъщност прилича повече на буйна река, потоп от ужас и страдание, който е помрачавал живота на милиони хора през историята. — Йов 14:1.

Изпълнени с „грижи и злини“

Помисли за страданието, което е следствие от войните, болката, изпитвана не само от самите жертви, но също така и от онези, оставени след тях да тъгуват, като например родителите и близките на загинали деца и други, които са пострадали жестоко. „През последните 10 години — каза неотдавна Организацията на Червения кръст — във въоръжени конфликти са били убити 1,5 милиона деца.“ Организацията на Червения кръст съобщава, че в Руанда през 1994 г. „стотици хиляди мъже, жени и деца бяха брутално и систематично убити“.

Не бива да пренебрегваме също болката, причинена от извратени педофили. Една опечалена майка казва, че синът ѝ се е самоубил, след като е бил сексуално малтретиран от един детски социален работник: „Мъжът, който е малтретирал сина ми, . . . унищожи и него, и много други момчета по най–систематичния, извратен начин, който може да си представи човек.“ А какво да кажем за кошмарната болка, изпитана от жертвите на закоравели или серийни убийци, като онези, които бяха хванати във Великобритания, след като „отвличали, изнасилвали, измъчвали и убивали безнаказано в продължение на 25 години“? Изглежда в цялата история няма граници за болката и страданията, които мъже и жени са си причинявали едни на други. — Еклисиаст 4:1–3.

Освен това съществуват страданията, причинени от емоционални и физически болести, както и ужасната болка, съсипваща семействата, когато някой близък умре преждевременно. Съществуват още и страданията, изпитвани от жертвите на глад или други т.нар. природни бедствия. Малцина биха оспорили изказването на Моисей, че нашите 70–80 години са изпълнени с „грижи и злини“. — Псалм 90:10, NW.

Част от божия замисъл?

Възможно ли е, както някои твърдят, тези непрестанни страдания да са част от някакъв неразбираем замисъл на Бога? Дали трябва да страдаме сега, за да оценим живота в ‘следващия свят’? Вярно ли е, както смятал френският философ Тейар дьо Шарден, че „страданието, което убива и разгражда, е необходимо за съществото, за да може то да живее и да стане дух“? (The Religion of Teilhard de Chardin [„Религията на Тейар дьо Шарден“]; курсивът наш.) Разбира се, че не!

Дали един грижовен творец би създал умишлено една смъртоносна среда и след това би твърдял, че е изпълнен със състрадание, като спасява хората от нейното въздействие? Едва ли! Защо един любещ Бог би направил такова нещо? Тогава защо Бог позволява страданията? Дали страданията ще бъдат премахнати някога? Следващата статия ще обсъди тези въпроси.

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Снимка от P. Almasy за СЗО