Когато вече няма да има страдания
СТРАДАНИЕТО не било част от първоначалната цел на Бога за човешкото семейство. Той не го замислил, нито го искал. ‘Ако е така — може да попиташ, — как е започнало то и защо Бог е позволил то да продължава до днес?’ — Сравни Яков 1:13.
Отговорът се намира в най–ранната писана история на човечеството, Библията, особено в книгата Битие. Там се казва, че нашите първи родители, Адам и Ева, последвали Сатан Дявола в неговия бунт против Бога. Техните действия повдигнали основни въпроси, които нанесли удар върху самите основи на законите и реда във вселената. Когато претендирали за правото да решават сами за себе си какво е добро и какво е зло, те отправили предизвикателство спрямо върховенството на Бога. Те поставили под въпрос Неговото право да управлява и да бъде единственият, който да определя какво е ‘добро и зло’. — Битие 2:15–17; 3:1–5.
Защо той не наложил волята си веднага?
‘Защо тогава Бог не наложил волята си веднага?’ — може да попиташ. За много хора въпросът изглежда толкова прост. ‘Бог имал силата. Той трябвало да я използува, за да унищожи бунтовниците’ — казват те. (Псалм 147:5) Но запитай се следното: ‘Дали аз без колебание подкрепям всички, които използуват превъзхождащата си сила, за да налагат своята воля? Нима инстинктивно не изпитвам чувство на отвращение, когато някой диктатор използува наказателни отряди, за да премахне враговете си?’ Повечето разумни хора се ужасяват от това нещо.
‘Да — ще кажеш ти, — но ако Бог беше приложил тази сила, никой нямаше да поставя под въпрос неговите действия.’ Сигурен ли си в това? Не е ли вярно, че хората поставят под въпрос използуването на силата на Бога? Те поставят под въпрос това защо той не я е използувал понякога, например, като допуска злото. А поставят под въпрос и това защо я е използувал при други случаи. Дори верният Авраам имал проблем с използуването на силата на Бога против Неговите противници. Припомни си случая, когато Бог решил да разруши Содом. Авраам погрешно се страхувал, че добрите хора ще умрат заедно със злите. Той извикал: „Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия.“ (Битие 18:25) Дори хора с правилна нагласа на ума като Авраам имат нужда да бъдат уверявани, че абсолютната сила няма да бъде използувана по неправилен начин.
Разбира се, Бог можел веднага да унищожи Адам, Ева и Сатан. Но помисли как това би въздействувало на другите ангели или бъдещите създания, които по–късно биха могли да научат за неговите действия. Възможно ли е това да ги остави с натрапчиви въпроси относно правилността на божието управление? Нима това нямаше да изложи Бога на обвинението, че всъщност той е някакъв тоталитарен деспот, както Ницше го описал, Бог, който безмилостно премахва всеки, който му се противопоставя?
Защо не накара хората да правят това, което е правилно?
‘Дали Бог не би могъл просто да накара хората да правят това, което е правилно?’ — може да попита някой. Да разгледаме и този въпрос. През цялата история правителствата са се опитвали да накарат хората да се променят според тяхното мислене. Някои правителства или отделни управници са провеждали различни форми на контрол върху мисленето, може би като са използували наркотици или хирургични операции, лишавайки жертвите си от прекрасния дар на свободната воля. Нима не ценим това, че сме морално свободни, дори и ако с този дар може да се злоупотреби? Дали оправдаваме опитите на което и да било правителство или управник да отнемат тази свобода от хората?
Каква друга възможност имало тогава, освен незабавната употреба на силата на Бога, за да наложи закона? Йехова Бог решил, че ще се справи най–добре с бунта, като допусне един временен период на независимост от неговото управление за онези, които отхвърлили неговите закони. Това щяло да остави на членовете на човешкия род, потомци на Адам и Ева, известно време, в което да се управляват сами, без да бъдат подчинени на божиите закони. Защо направил той това? Защото знаел, че след време ще се изградят неоспорими доказателства за това, че неговият начин на управление винаги е правилен и справедлив, дори когато той използува неограничената си сила, за да наложи волята си, и че всеки бунт срещу него рано или късно ще има пагубен резултат. — Второзаконие 32:4; Йов 34:10–12; Йеремия 10:23.
А всички невинни жертви?
‘А всички тези невинни жертви междувременно? — може да попиташ. — Дали си заслужава те да страдат, за да се докаже някакъв детайл от закона?’ Но Бог не е оставил злото да съществува само за да докаже някакъв неясен момент от закона. Точно обратното, той го е допуснал, за да установи веднъж завинаги основната истина, че само той е върховен владетел и че подчинението на неговите закони е необходимо за трайния мир и за щастието на всички негови създания.
Съществено нещо, което трябва да помним, е това, че Бог знае, че може напълно да поправи всяка вреда, която злото може да нанесе на човешкото семейство. Той знае, че в крайна сметка резултатът от този временен период на болка и страдания ще бъде от полза. Помисли за майката, която държи здраво детето си, докато лекарят му причинява болка, като му инжектира ваксина, за да го защити от някоя болест, която иначе би убила детето. Никоя майка не иска детето ѝ да изпитва болка. Никой лекар не иска да накара пациента си да страда. В този момент детето не разбира причината за болката, но по–късно ще разбере защо тя е била допусната.
Истинска утеха за страдащите?
Някои може да смятат, че единствено знанието за тези неща не може да донесе голяма утеха за онези, които страдат. Ханс Кюнг отбелязва, че едно рационално обяснение за съществуването на страданието е „от почти такава полза за страдащия, колкото лекция за химическите процеси в хранителните продукти е от полза за един умиращ от глад човек“. Той пита: „Дали цялото разумно обяснение за страданието наистина може да насърчи човечеството, което е почти погълнато от страданието?“ Да, „цялото разумно обяснение“ на хора, които пренебрегват божието Слово, Библията, не насърчава страдащите. Такива човешки обяснения само утежняват проблема, като казват, че Бог бил замислил това човекът да страда и че земята е била замислена като ‘долина на сълзите’ или като изпитателен полигон за онези, които в крайна сметка ще получат живот на небето. Какво богохулство!
Но самата Библия дава истинска утеха. Тя не само осигурява едно изпълнено с последователност обяснение за съществуването на страданията, но и изгражда доверие в сигурното обещание на Бога, че той ще поправи всяка вреда, която това временно позволяване на страданието е нанесло.
‘Възстановяването на всичко’
Много скоро Бог ще възстанови нещата така, както е искал те да бъдат, преди неговите първи човешки творения да се разбунтуват. Определеното от него време за независимо човешко управление почти е изтекло. Ние живеем във времето, когато той ще изпрати „Исуса, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог отвека чрез устата на светите Си пророци“. — Деяния 3:20, 21.
Какво ще направи Исус Христос? Той ще очисти земята от всички неприятели на Бога. (2 Солунци 1:6–10) Това няма да бъде едно безцеремонно унищожение, като онова, което раздават човешките диктатори. Планината от доказателства, свидетелствуващи за катастрофалните последици от лошото управление на човека, ще покаже, че Бог е напълно прав в това скоро да използува своята неограничена сила, за да наложи волята си. (Откровение 11:17, 18) Отначало това ще означава такава „скръб“, каквато земята никога преди това не е изпитвала, подобна на Потопа от Ноевите дни, но много по–голяма. (Матей 24:21, 29–31, 36–39) Онези, които преживеят тази „голяма скръб“, ще изпитат „освежителни времена“, когато видят изпълнението на всички божии обещания, дадени ‘чрез устата на неговите свети пророци’. (Деяния 3:19; Откровение 7:14–17) Какво е обещал Бог?
Божиите пророци от древността казват, че ще има край на страданията, причинени от войните и кръвопролитията. Например, Псалм 46:9 ни казва: „Прави да престанат войните до края на земята.“ Няма повече да има невинни жертви, заслужаващи съжаление бежанци, няма да има изнасилени, осакатени и убити в жестоки войни хора! Пророк Исаия казва: „Народ против народ няма да дигне нож, нито ще се учат вече на война.“ — Исаия 2:4.
Пророците предсказали и край на страданията, причинени от престъпността и насилието. Притчи 2:21, 22 обещава, че „правдивите ще населят земята“ и онези, които причиняват болка и страдания, „ще се отсекат от земята“. Няма вече ‘човек да властвува над човека за негова повреда’. (Еклисиаст 8:9) Всички зли хора ще бъдат премахнати завинаги. (Псалм 37:10, 38) Всеки ще може да живее в мир и сигурност, свободен от страданията. — Михей 4:4.
Освен това пророците обещават и че ще има край на страданията, причинени от физическите и емоционалните болести. (Исаия 33:24) Исаия обещава, че слепите, глухите, сакатите и всички болни ще бъдат излекувани. (Исаия 35:5, 6) Бог ще премахне дори въздействието на смъртта. Исус предсказал, че „всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат“. (Йоан 5:28, 29) На апостол Йоан му било казано в неговото видение за едно „ново небе и нова земя“, че „Бог . . . ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка“. (Откровение 21:1–4) Представи си само! Никаква болка, никакви сълзи, никакви викове, никаква смърт — повече никакво страдание!
Всички трагедии, които може да са станали през периода на това временно толериране на злото, ще бъдат поправени. Дори спомените за човешките болки и страдания — които никога не са били част от намерението на Бога — ще бъдат напълно заличени. „Предишните скърби се забравиха . . . Предишните неща няма да се спомнят“ — пророкувал Исаия. (Исаия 65:16, 17) Божията първоначална цел за едно съвършено човешко семейство, живеещо в абсолютен мир и щастие на една райска земя, ще бъде изцяло изпълнена. (Исаия 45:18) Увереността в неговото върховенство ще бъде пълна. Каква привилегия е да живеем във времето, когато Бог ще премахне всички човешки страдания, време, когато той показва, че не е някакъв „деспот, измамник, мошеник, екзекутор“, както го обвинил Ницше, а че е винаги любещ, мъдър и справедлив в прилагането на своята абсолютна сила.
[Снимка на страница 5]
Някои управници са налагали контрол върху умовете, лишавайки жертвите си от свободна воля
[Източник]
UPI/Bettmann
[Снимка на страница 7]
Когато вече няма да има страдания, всички ще се радват изцяло на живота