Въпроси на читатели

Според сведения от вестниците, след раждането на дете някои болници запазват плацентата и пъпната връв, за да извличат вещества от кръвта в тях. Дали един християнин трябва да се безпокои за това?

На много места не се прави такова нещо, затова християните не бива да се безпокоят. Ако съществува основателна причина да се смята, че в болницата, където ще ражда някоя християнка, се следва такава процедура, тогава би било уместно просто да се каже на лекаря, че плацентата и пъпната връв трябва да се изхвърлят, а не да се използуват по някакъв начин.

Различни медицински продукти биват получавани от биологични източници, било то животински, или човешки. Например, някои хормони биват извличани от урината на бременни коне. Конската кръв е източник на серум против тетанус, а гама глобулинът, използуван, за да може организмът да се бори с болестта, от много време е извличан от кръвта, съдържаща се в човешките плаценти. Плацентите се запазват и замразяват в някои болници, и по–късно се събират от някоя фармацевтична лаборатория, така че кръвта, богата на антитела, да може да бъде преработена за извличането на гама глобулин.

Неотдавна изследователи публикуваха твърдението, че са успели, използувайки кръв от плацента, да излекуват един вид левкемия, и се предполага, че такава кръв може да бъде полезна и при лечението на някои смущения в имунната система или вместо трансплантации на костен мозък. Затова се даде известна гласност на случаи, при които родители са дали разрешение за извличането на кръв от плацента, която после била замразена и запазена в случай, че може да бъде полезна при лечението на тяхното дете в бъдеще.

Такова използуване на кръвта от плацентата изобщо не е примамливо за истинските християни, които ръководят мисленето си от съвършения божи закон. Нашият Създател смята кръвта за свещена, представяща дадения от Бога живот. Единствената употреба на кръвта, която той упълномощил, била на олтара във връзка с жертвоприношенията. (Левит 17:10–12; сравни Римляни 3:25; 5:8; Ефесяни 1:7.) При всички други случаи кръвта, отстранена от едно същество, трябвало да бъде излята на земята, изхвърлена. — Левит 17:13; Второзаконие 12:15, 16.

Когато християните уловят едно животно или убиват домашно пиле или прасе, те изцеждат кръвта и я изхвърлят. Те не трябва буквално да я изливат на земята, тъй като смисълът тук е да изхвърлят кръвта, вместо да я използуват по някакъв начин.

Християните, които са в болница, знаят, че биологичните продукти, взети от тях, се изхвърлят, независимо от това дали става дума за отпадъци от тялото, болни тъкани, или кръв. Вярно е, че някой лекар може да поиска първо да бъдат направени някои изследвания, като например изследване на урината, патологични изследвания на туморни образувания или кръвни изследвания. Но след това продуктите биват изхвърлени в съгласие с местния закон. Болничният пациент едва ли трябва да отправя специални молби по този въпрос, защото е както разумно, така и проява на предпазливост от медицинска гледна точка такива биологични продукти да се отстраняват. Ако един пациент има сериозно основание да се съмнява, че тази нормална процедура няма да бъде извършена, той (или тя) може да спомене това пред лекаря, като каже, че поради религиозни причини той (или тя) иска всички тези продукти да бъдат изхвърлени.

Но, както се спомена, това рядко трябва да безпокои обикновения пациент, защото на много места такова ползуване и повторна употреба на плацентата или на други биологични продукти дори не се разглежда като възможно, да не говорим за някакво редовно извършване.

Статията „Нека да се отвращаваме от злото“, която излезе в „Стражева кула“ от 1 януари 1997 г., изглежда се съсредоточаваше върху педофилията. Какво определение може да бъде дадено за нея?

Изданието Webster’s Ninth New Collegiate Dictionary [„Девети нов академичен речник на Уебстър“] определя ‘педофилия’ като „сексуално извращение, при което деца са предпочитаният сексуален обект“. Различни аспекти от това действие се осъждат във Второзаконие 23:17, 18, NW. Там Бог говори против това някой да проституира в храма (или да става „‘катамит’, момче, държано за извратени сексуални цели“ — бел. под линия). Освен това тези стихове забраняват на когото и да било да донася в „дома на Йехова“ цената на „едно куче“ („вероятно педераст; човек, който извършва анално сношение, особено с момче“ — бел. под линия). Тези библейски и светски източници показват, че това, което „Стражева кула“ обсъждаше, беше превръщането на деца в обект на сексуално малтретиране, като тук се включва и галенето от страна на някой възрастен.