Отказах се от много неща заради нещо по–важно

РАЗКАЗАНО ОТ ДЖУЛИЪС ОУО БЕЛО

В продължение на 32 години бях аладура*. Смятах, че изцелението чрез вяра и молитвите ще разрешат всичките ми проблеми и ще излекуват всички болести. Не купувах никакви лекарства, дори болкоуспокояващи. През всичките тези години никой от семейството ми не беше влизал в болница. Когато някои от децата ми се разболяваха, аз се молех за тях денонощно, докато се възстановят. Вярвах, че Бог отговаря на молитвите ми и ме благославя.

* От една дума на езика йоруба със смисъл „човек, който се моли“. Тя означава член на африканска църква, в която се извършва духовно изцеление.

АЗ БЯХ член на клуба „Егбе Джали“, най–известния обществен клуб в Акури, град в западна Нигерия. Мои приятели бяха най–богатите и най–могъщите хора в нашия град. Деджи, царят на Акури, често ме посещаваше у дома.

Освен това бях и многоженец, тъй като имах шест жени и много наложници. Бизнесът ми процъфтяваше. Във всичко ми вървеше. Но подобно на пътуващия търговец от притчата на Исус за бисера, аз намерих нещо толкова скъпоценно, че заради него се отказах от пет от жените си, от наложниците си, от църквата, от обществения клуб и от светската известност. — Матей 13:45, 46.

Как станах аладура

За първи път чух за аладурите през 1936 г., когато бях на 13 години. Един приятел на име Габриел ми каза: „Ако посетиш Апостолската църква на Христос, ще чуеш Бог да говори.“

„Как говори Бог?“ — попитах го аз.

Той каза: „Ела и ще видиш.“

Много исках да чуя Бога. Затова същата вечер отидох с Габриел в църквата. Малката сграда беше пълна с поклонници. Сборът започна да повтаря напевно: „Елате, хора! Тук е Исус!“

По време на тези напеви някой се провикна: „Слез, свети дух!“ Някой друг иззвъня със звънче и сборът утихна. След това една жена започна да бърбори превъзбудено на някакъв странен език. Изведнъж тя извика: „Слушайте божието послание, хора! Така казва Бог: ‘Молете се за ловците, та да не убиват хора!’“ Атмосферата беше заредена с емоции.

Аз повярвах, че Бог беше проговорил чрез нея, затова следващата година бях покръстен като член на Апостолската църква на Христос.

Първи контакт със Свидетелите на Йехова

През 1951 г. приех екземпляр от списание „Стражева кула“ от един Свидетел на име Адедеджи Бобойе. Списанието беше интересно, затова се абонирах за него и редовно го четях. През 1952 г. присъствувах на един четиридневен конгрес на Свидетелите на Йехова в град Адо Икити.

Това, което видях на конгреса, ми направи силно впечатление. Замислих се сериозно дали да стана Свидетел на Йехова, но отхвърлих тази идея. Проблемът ми беше, че по онова време имах три жени и една наложница. Мислех, че е невъзможно да живея само с една жена.

Когато се върнах в Акури, казах на Адедеджи да престане да ме посещава и не поднових абонамента си за „Стражева кула“. Станах по–активен в моята църква. Мислех си, че в крайна сметка Бог ме благославя, откакто се присъединих към Апостолската църква на Христос. Имах три съпруги и ми се бяха родили много деца. Построих си собствена къща. Никога не бях влизал в болница. Тъй като изглеждаше, че Бог отговаря на молитвите ми, защо трябваше да си сменям религията?

Нарастваща известност и разочарования

Започнах да дарявам много пари на църквата. Скоро ме направиха старейшина там — позиция, която ми даваше възможност да видя отблизо управниците на църквата. Това, което видях, ме обезпокои. Пасторът и „пророците“ обичаха парите; тяхната алчност ме отврати.

Например, през март 1967 г. ми се родиха три деца от различни жени. В църквата имаше обичай да се провежда церемония за даване на име на детето. Затова при подготовката за церемонията аз взех дарове за пастора — риба, лимонада и безалкохолни напитки.

В деня на църковната служба пасторът каза пред целия сбор: „Богатите хора в тази църква ме изненадаха. Искат да имат кръщене, а носят само безалкохолни напитки и риба. Няма месо! Няма коза! Представяте ли си? Каин принесъл на Бога жертва от много плодове, но Бог не приел тази жертва, тъй като в нея нямало кръв. Бог иска неща, които имат кръв в себе си. Авел принесъл животно и неговата жертва била приета.“

При тези думи аз станах и излязох. Но продължавах да ходя на църква. Прекарвах все повече време в събирания и в посещения на моя клуб. Понякога присъствувах на събрания в Залата на Царството и поднових абонамента си за „Стражева кула“. Въпреки това все още не бях готов да стана Свидетел на Йехова.

Решението да служа на Йехова

Повратният момент за мен дойде през 1968 г. Един ден започнах да чета една статия в „Стражева кула“, която описваше жестокото преследване на Свидетелите на Йехова в Малави. В нея се разказваше за едно 15–годишно момиче, което било завързано за едно дърво и изнасилено шест пъти заради това, че отказало да направи компромис с вярата си. Дълбоко шокиран, аз оставих списанието, но продължих да мисля за него. Осъзнах, че нито едно момиче в моята църква не би проявило такава вяра. По–късно същата вечер взех списанието и отново прочетох същата страница.

Започнах сериозно да изучавам Библията. С нарастването на познанието си започнах да разбирам колко много ни е заблуждавала църквата. Както е било вярно в древни времена, нашите свещеници ‘вършеха безчестие’. (Осия 6:9) Тези мъже бяха сред фалшивите пророци, за които предупреждавал Исус! (Матей 24:24) Вече не вярвах в техните видения и могъщи дела. Реших да изляза от фалшивата религия и да помогна и на други хора да направят същото.

Усилия да ме задържат в църквата

Когато църковните старейшини разбраха, че съм решил да напусна църквата, те изпратиха пълномощници да ме молят да остана. Не искаха да изгубят един важен източник на приходи. Предложиха ми да ме направят баба̀ егбе — покровител на Апостолската църква на Христос в Акури.

Аз отхвърлих предложението и им казах защо. „Църквата ни лъже — казах аз. — Казват, че всички добри хора ще отидат на небето. Но аз прочетох в Библията и съм убеден, че само 144 000 души ще отидат на небето. Другите праведни хора ще живеят на една райска земя.“ — Матей 5:5; Откровение 14:1, 3.

Пасторът на църквата се опита да настрои съпругите ми срещу мен. Каза им да не позволяват на Свидетелите на Йехова да идват в дома ни. Една от съпругите ми сложи отрова в храната ми. Две от тях ме предупредиха относно някакво видение, което са имали в църквата. Видението показваше, че ще умра, ако напусна църквата. Въпреки това аз продължих да свидетелствувам на съпругите си, като ги канех да идват с мен на събранията. „Там ще си намерите други съпрузи“ — казах аз. Но никоя от тях не прояви интерес и те продължаваха да се опитват да ме обезсърчат.

Накрая, на 2 февруари 1970 г., когато се върнах у дома от пътуване до един съседен град, заварих къщата празна. Всичките ми жени бяха избягали заедно с децата.

Оставам верен на една съпруга

‘Сега мога да оправя семейното си положение’ — помислих си аз. Поканих първата си съпруга, Джанет, да се върне у дома. Тя се съгласи. Семейството ѝ обаче силно се противопостави на тази идея. Когато другите ми съпруги научиха, че съм помолил Джанет да се върне, те отидоха в дома на баща ѝ и се опитаха да я набият. Тогава семейството ѝ ме повика на разговор.

На разговора присъствуваха около 80 души. Чичото на Джанет, който беше главата на семейството, каза: „Ако искаш да се ожениш отново за дъщеря ни, тогава трябва да вземеш обратно и другите жени. Но ако искаш да живееш според новата си религия и да имаш само една съпруга, тогава трябва да си намериш друга жена. Ако вземеш обратно Джанет, другите ти съпруги ще я убият, а ние не искаме дъщеря ни да умре.“

След един дълъг разговор семейството разбра, че бях решен да имам само една съпруга. Накрая те омекнаха. Чичото каза: „Няма да ти отнемем съпругата. Можеш да я вземеш със себе си.“

На 21 май 1970 г. двамата с Джанет сключихме законен брак. Девет дни по–късно бях покръстен като Свидетел на Йехова. През декември същата година Джанет също беше покръстена.

Радваме се на благословията на Йехова

Членовете на бившата ни църква бяха пророкували, че ако станем Свидетели, ще умрем. Това беше преди почти 30 години. Дори ако днес умра, дали това ще е така, защото съм станал Свидетел на Йехова? Ако съпругата ми умре днес, може ли някой да каже, че това е така, защото е станала Свидетелка на Йехова?

Положих усилия да покажа на моите 17 деца пътя на истината. Въпреки че много от тях бяха вече големи по времето, когато станах Свидетел, аз ги насърчавах да изучават Библията и ги вземах на събрания и конгреси. Радвам се, че пет от тях служат на Йехова заедно с мен. Един от моите синове служи заедно с мен като старейшина в сбора. Друг е помощник–служител в един съседен сбор. Две от децата ми служат като редовни пионери.

Когато обмислям миналото, се възхищавам на незаслужената милост на Йехова за това, че ми помогна да стана негов служител. Колко са верни думите на Исус: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил“! — Йоан 6:44.