Нека да се отвращаваме от злото

ЙЕХОВА е свят Бог. В древни времена той бил ‘Светият Израилев’ и като такъв изисквал Израил да бъде чист, неопетнен. (Псалм 89:18) Той казал на своя избран народ: „Бъдете, прочее, святи, защото Аз съм свят.“ (Левит 11:45) Всеки, който искал да „се изкачи на планината на Йехова“, трябвало да бъде „невинен в ръцете и чист в сърцето“. (Псалм 24:3, 4, NW) Но това означавало повече, отколкото само да се избягват грешните действия. То означавало „да се мрази злото“. — Притчи 8:13.

Любещо Йехова установил подробни закони, така че народът на Израил можел да разпознае греха и да избягва да го върши. (Римляни 7:7, 12) Тези закони включвали точни напътствия относно морала. Прелюбодейството, хомосексуалните действия, кръвосмесителните връзки и сношението с животни били определяни за несвяти духовни замърсители. (Левит 18:23; 20:10–17) Онези, които носели вина за такива упадъчни действия, били премахвани от народа на Израил.

Когато сборът на помазаните християни станал ‘Божия Израил’, за тях били установени подобни морални стандарти. (Галатяни 6:16) Християните също трябвало да ‘се отвращават от злото’. (Римляни 12:9) Думите на Йехова към Израил се отнасят също и за тях: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят.“ (1 Петър 1:15, 16) Несвяти действия като блудство, прелюбодейство, хомосексуални действия, сношение с животни и кръвосмешение не трябвало да покваряват християнския сбор. Онези, които отказвали да престанат да вършат такива неща, нямало да бъдат допуснати в божието Царство. (Римляни 1:26, 27; 2:22; 1 Коринтяни 6:9, 10; Евреи 13:4) В тези ‘последни дни’ същите стандарти се отнасят и за ‘другите овце’. (2 Тимотей 3:1; Йоан 10:16) В резултат на това помазаните християни и ‘другите овце’ образуват един чист и благоразумен народ, чиито членове могат да носят името на своя Бог като Свидетели на Йехова. — Исаия 43:10.

Да пазим сбора чист

За разлика от тях светът гледа леко на всички видове неморалност. Въпреки че истинските християни са различни, те не трябва да забравят, че много от тези, които понастоящем служат на Йехова, някога са били в света. Има много хора, които преди да научат за нашия свят Бог, не са виждали защо да не задоволяват желанията и фантазиите на падналата си плът, като се отдават до „крайност на разврата“. (1 Петър 4:4) След като описал отвратителните действия на изпадналите хора от народите, апостол Павел казал: „И такива бяхте някои от вас.“ Той обаче продължил: „Но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Исуса Христа и чрез Духа на нашия Бог.“ — 1 Коринтяни 6:11, „Синодално издание“, 1993 г.

Колко утешителни думи! Независимо от това, което човек е правил по–рано през живота си, той се променя, когато славната добра новина за Христос въздействува на сърцето му. Той проявява вяра и се отдава на Йехова Бог. Оттогава той води един морално чист живот, измит в очите на Бога. (Евреи 9:14) Греховете, които е извършил преди, са простени и той може да ‘се стреми напред към нещата пред себе си’.a — Филипяни 3:13, 14, NW; Римляни 4:7, 8.

Йехова простил на разкайващия се Давид за убийството и прелюбодейството и простил на разкайващия се Манасия за неморалното идолопоклонство и големите кръвопролития. (2 Царе 12:9, 13; 2 Летописи 33:2–6, 10–13) Ние можем да бъдем истински признателни, че той е готов да прости и на нас, ако се разкайваме и се обърнем към него искрено и смирено. Но въпреки че Йехова простил на Давид и Манасия, тези двама мъже — и Израил заедно с тях — трябвало да живеят с последствията от грешните си действия. (2 Царе 12:11, 12; Йеремия 15:3–5) По подобен начин, въпреки че Йехова прощава на разкайващите се грешници, от техните действия може да има последствия, които да не могат да бъдат избегнати.

Неизбежни последствия

Например, един човек, който води морално развратен живот и се зарази от СПИН, може да приеме истината и да промени живота си до степен на отдаване и покръстване. Сега той е духовно чист християнин, имащ взаимоотношения с Бога и една прекрасна надежда за бъдещето; но той все още е болен от СПИН. В крайна сметка той може да умре от болестта, едно тъжно, но неизбежно последствие от неговото предишно поведение. За някои християни въздействието на предишната им голяма неморалност може да се проявява по други начини. В продължение на години след покръстването си, може би до края на живота си в тази система на нещата, те може да трябва да се борят с подтиците на своята плът да се върнат към предишния си неморален начин на живот. С помощта на духа на Йехова мнозина успяват да се противопоставят. Но те трябва да водят една постоянна борба. — Галатяни 5:16, 17.

Стига да контролират подтиците си, такива хора не допускат грях. Но ако това са мъже, те мъдро може да решат да не ‘се стремят’ към отговорности в сбора, докато все още трябва да се борят със силните подтици на плътта. (1 Тимотей 3:1, NW) Защо? Защото те знаят за доверието, което сборът оказва на старейшините. (Исаия 32:1, 2; Евреи 13:17) Те осъзнават, че старейшините дават съвети по много интимни въпроси и трябва да се справят с деликатни ситуации. Не би било любещо, мъдро, нито разумно за някой, който води постоянна битка с нечисти плътски желания, да се стреми към такава отговорна позиция. — Притчи 14:16; Йоан 15:12, 13; Римляни 12:1.

За човек, който е малтретирал сексуално деца преди да бъде покръстен, може да има други последствия. Когато научи истината, той се разкайва и се променя, като не донася този жесток грях в сбора. След това той може да напредва добре, като напълно превъзмогне грешните си подтици и дори бъде склонен да „се стреми“ към отговорна позиция в сбора. А ако той все още трябва да живее сред хората с името на човек, който преди е малтретирал деца? Дали той ще ‘бъде безупречен, . . . ще се ползува с добри отзиви от външните хора, . . . няма да бъде укоряван’? (1 Тимотей 3:1–7, NW, 10; Тит 1:7) Не, няма да бъде такъв. Следователно той не е подходящ за привилегии в сбора.

Когато един отдаден християнин извърши грях

Йехова разбира, че сме слаби и че дори след покръстването можем да паднем в грях. Апостол Йоан писал на християните от своето време: „Това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния. Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.“ (1 Йоан 2:1, 2) Да, въз основа на жертвата на Исус Йехова ще прости на покръстените християни, които са паднали в грях — ако наистина се разкайват и изоставят погрешната си линия на поведение.

Един пример за това се вижда в сбора през първи век в Коринт. Апостол Павел чул за един случай на кръвосмесително прелюбодейство в този нов сбор и дал напътствия човекът, който го е извършил, да бъде изключен. По–късно грешникът се разкаял и Павел призовал сбора да го възстанови. (1 Коринтяни 5:1, 13; 2 Коринтяни 2:5–9) Така с изцелителната сила на любещата милост на Йехова и високата стойност на изкупителната жертва на Исус човекът бил изчистен от греха си. Подобни неща може да се случат и днес. Но и тук, ако покръстен човек, който е извършил сериозен грях, се разкайва и му е простено в очите на Йехова, все още може да има продължителни последствия от неговия грях. — Притчи 10:16, 17; Галатяни 6:7.

Например, ако една отдадена девойка извърши блудство, тя може много да съжалява за постъпката си и накрая с помощта на сбора духовното ѝ здраве да бъде възстановено. Но ако тя забременее заради своята неморалност? Тогава целият ѝ живот неизбежно се променя заради това, което е направила. Един мъж, който прелюбодействува, може да се разкае и да не бъде изключен. Но невинната му партньорка има библейски основания да се разведе с него и може да реши да го направи. (Матей 19:9) Ако тя го направи, въпреки че Йехова е простил на мъжа, той ще живее през останалата част от живота си с това сериозно последствие от своя грях. — 1 Йоан 1:9.

Какво да кажем за мъж, който нелюбещо се развежда със съпругата си, за да се ожени за друга жена? Може би накрая той ще се разкае и ще бъде възстановен в сбора. С минаването на годините той може да напредва и да ‘се стреми напред към зрялост’. (Евреи 6:1, NW) Но докато първата му жена живее без партньор, той няма да бъде подходящ да служи на отговорна позиция в сбора. Той не е „мъж на една жена“, защото не е имал библейско основание да се разведе с първата си жена. — 1 Тимотей 3:2, 12.

Нима това не са сериозни причини християните да култивират отвращение към това, което е зло?

А този, който е малтретирал деца?

Какво става, ако един покръстен възрастен християнин малтретира сексуално едно дете? Дали грешникът е толкова зъл, че Йехова никога не би му простил? Не е задължително да е така. Исус казал, че ‘хулата против Светия Дух’ е непростима. И Павел казал, че не остава жертва за греховете на някой, който съзнателно върши грях, въпреки че знае истината. (Лука 12:10; Евреи 10:26, 27) Но никъде в Библията не се казва, че на един възрастен християнин, който е малтретирал сексуално дете — независимо дали чрез кръвосмешение или по друг начин, — не може да му бъде простено. Наистина, той може да бъде изчистен от греховете си, ако се разкае искрено от сърце и промени поведението си. Но той все още може да трябва да се бори с грешните подтици на плътта, които е култивирал. (Ефесяни 1:7) И може да има последствия, които той да не може да избегне.

В зависимост от закона в страната, където живее, този, който е малтретирал дете, вероятно ще лежи в затвора или ще се сблъска с други наказателни мерки от страна на държавата. Сборът няма да го предпази от това. Освен това човекът е проявил една сериозна слабост, която отсега нататък ще трябва да се има предвид. Ако той се разкайва, ще бъде насърчен да напредва духовно, да участвува в проповедната служба, дори да участвува в Теократичното училище за проповедна служба и в непоучаващи части на Събранието за службата. Това не означава обаче, че той ще е подходящ да служи на отговорна позиция в сбора. Какви са библейските причини за това?

Първо, старейшината трябва да бъде „самообладан“. (Тит 1:8) Вярно е, че никой от нас не притежава съвършен самоконтрол. (Римляни 7:21–25) Но един отдаден възрастен християнин, който извършва грях — сексуално малтретиране на деца, — разкрива една неестествена слабост на плътта. Опитът показва, че такъв възрастен може да малтретира и други деца. Истина е, че не всички, които малтретират деца, повтарят тази грешка, но много го правят. А сборът не може да чете в сърцето, за да каже кой е и кой не е склонен да малтретира отново деца. (Йеремия 17:9) Следователно съветът на Павел към Тимотей важи с особена сила в случая на покръстени възрастни, които са малтретирали деца: „Не прибързвай да ръкополагаш никого, нито участвувай в чужди грехове.“ (1 Тимотей 5:22) Заради сигурността на нашите деца, един човек, за който се знае, че е малтретирал деца, няма да е подходящ за отговорна позиция в сбора. Освен това той не може да бъде пионер, или да служи на друга специална, целодневна служба. — Сравни принципа в Изход 21:28, 29.

Някой може да попита: ‘Нима някои не са извършвали друг вид грях и видимо са се разкайвали, но само за да повторят по–късно греха си?’ Да, това се е случвало, но има и други фактори, които трябва да се имат предвид. Ако например един човек направи неморално предложение на друг възрастен, то той трябва да съумее да отхвърли неговите (или нейните) предложения. Децата са много по–лесни за съблазняване, объркване или сплашване. Библията говори за липсата на мъдрост у детето. (Притчи 22:15; 1 Коринтяни 13:11) Исус използувал децата за пример на смирена невинност. (Матей 18:4; Лука 18:16, 17) Невинността на едно дете включва пълната липса на опит. Повечето деца са откровени, готови да угодят и по този начин са уязвими спрямо малтретиране от някой коварен възрастен, когото те познават и на когото имат доверие. Затова сборът е отговорен пред Йехова да защищава децата си.

Добре възпитаните деца се учат да слушат и да уважават родителите си, старейшините и другите възрастни. (Ефесяни 6:1, 2; 1 Тимотей 5:1, 2; Евреи 13:7) Би било шокираща извратеност, ако някоя от тези имащи авторитет личности злоупотреби с невинното доверие на детето, така че да го съблазни или да го принуди да действува в сексуални отношения. Често онези, които са били сексуално малтретирани по този начин, в продължение на години се стремят да преодолеят последвалата емоционална травма. Затова човек, който малтретира деца, подлежи на сериозно наказание и ограничения от страна на сбора. Не трябва да се има предвид отговорната му позиция, а неопетнената чистота на сбора. — 1 Коринтяни 5:6; 2 Петър 3:14.

Ако един човек, който е малтретирал деца, се разкайва искрено, той ще разбере мъдростта от прилагането на библейските принципи. Ако наистина се научи да се отвращава от това, което е зло, той ще се стреми да избягва да повтаря греха си. (Притчи 8:13; Римляни 12:9) След време той несъмнено ще благодари на Йехова за изобилието на Неговата любов, в резултат на която един разкайващ се християнин като него може да продължи да се покланя на нашия свят Бог и да се надява да бъде сред „правдивите“, които ще живеят вечно на земята. — Притчи 2:21.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 28]

Въпреки че Йехова прощава на разкайващите се грешници, от техните действия може да има последствия, които да не могат да бъдат избегнати