Притежаваш ли дух на даване?

ЗАБЕЛЯЗАЛ ли си, че съществуват много подбуди, които подтикват хората да дават? Подаръкът може да е израз на любов, на щедрост, на признателност. Но не си ли забелязал, че един подарък може да идва от желанието на човек да бъдат благосклонни към него? Или може просто да се дава от чувство на задължение или защото този, който дава, иска нещо в замяна.

Подаръкът може да бъде в пакет, завързан с хубава панделка. Но не е ли вярно, че един хубав подарък може също така да бъде букет цветя, блюдо с някакво ястие или мила постъпка? Всъщност подаръците, които са най–дълбоко ценени, често включват даването на нещо от себе си.

Има ли някой, чиято благосклонност търсиш?

Не е необичайно човек да даде подарък на някой, чиято благосклонност търси. В някои страни, когато млад мъж се опитва да спечели сърцето на една бъдеща съпруга, той може да ѝ подари цветя. Мъдрата жена обаче вижда отвъд подаръка. Тя разсъждава дали духът, който се крие зад подаръка на мъжа, е любещ, дух, който ще го направи и добър съпруг. Подобен подарък, ако той отразява богоугоден дух, може да донесе много щастие както за този, който дава, така и за получателя.

Библията разказва за един случай, когато Авигея, жената на Навал, бързо приготвила щедър подарък за Давид, когото тя признала за избран от Бога за бъдещ цар на Израил. Тя също търсела благосклонност. Нейният съпруг отхвърлил Давид и обсипал с хули хората на Давид. Начело на група от около 400 въоръжени мъже, Давид потеглил, за да унищожи Навал и неговото семейство. Авигея се намесила, като бързо изпратила на Давид щедър подарък от хранителни припаси за неговите хора. Самата тя дошла заедно с подаръка и след като смирено се извинила за това, което бил направил съпругът ѝ, тя проявила голяма мъдрост в разговора с Давид.

Нейната цел била благородна и резултатът бил добър. Давид приел нейния подарък и ѝ казал: „Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех.“ По–късно, след смъртта на Навал, Давид дори предложил брак на Авигея и тя с радост приела. — 1 Царе 25:13–42.

В някои случаи обаче благосклонността, която човек търси, може да означава предубеденост, и дори покваряване на правосъдието. При такъв случай подаръкът е подкуп. Този, който дава, мисли, че ще има полза, но всъщност ограбва вътрешния си мир. Винаги съществува опасност, че другите ще разберат, че ще му поискат сметка. Дори ако желаната благосклонност бъде получена, онзи, който я е търсил, може да научи, че вече има репутация на човек със съмнителни мотиви. Отразявайки божията мъдрост, Библията предупреждава относно такива подаръци. — Второзаконие 16:19; Еклисиаст 7:7.

Дали подаръкът идва от охотно сърце?

Несъмнено да даваш на някого, когото обичаш, защото искаш да направиш това, носи много повече радост, отколкото да даваш, защото другите те карат да мислиш, че трябва да го правиш.

Относно събирането на помощи за събратя християни, които били в материална нужда, апостол Павел постановил няколко отлични принципа на богоугодно даване. „Защото, ако има усърдие — писал той, — то е прието според колкото има човек, а не според колкото няма.“ Той добавил: „Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ (2 Коринтяни 8:12; 9:7) Така че много зависи от теб. Дали живееш според средствата си, вместо да задлъжнееш заради едно събиране, на което се дават подаръци? Дали правиш това, което си решил в сърцето си, вместо да се чувствуваш принуден да даваш главно поради социален или търговски натиск? За ранните християни, които прилагали тези богоугодни принципи, Павел писал: „[Те] ни умоляваха с голямо настояване, относно това даване, дано да участвуват и те в служенето на светиите.“ — 2 Коринтяни 8:4.

В контраст с това Royal Bank Letter [„Писмо на Кралската банка“] от ноември–декември 1994 г. каза относно седмиците преди Коледа: „На този период може да се гледа като на състояние на изкуствено вълнение, възбудено от търговските интереси, за да накарат потребителите да купуват неща, които в противен случай не биха купили.“ Ако се пазарува на кредит, каквото и удовлетворение да получиш от даването на подаръци, може бързо да бъде помрачено, когато трябва да се платят сметките.

Каква е главната ти грижа — поводът? Или проява на любов?

Мислиш ли, че даваш подаръци главно при случаи, когато изглежда, че това се изисква? Ако е така, може би ти липсва много от радостта, която може да ти донесе спонтанното даване.

Има много хора, на които не са приятни резултатите от даването на подаръци на специални дни. Една майка, която е и писателка, призна, че у децата ѝ се появява алчност, когато наближава денят, в който се очакват подаръци. Тя признала, че собствената ѝ радост от един хубав подарък е бивала помрачена от това, че се е надявала да получи нещо друго. Много сведения казват, че празниците, които се характеризират с празненства и размяна на подаръци, са също така време, когато се наблюдават силни емоционални депресии и голяма злоупотреба с алкохол.

Наблюдавайки, че наблягането на даването на подаръци в периода на празниците понякога засяга неблагоприятно децата, един професор по психология, цитиран във вестник „Ню Йорк Таймс“, препоръчва: „Помислете за даването на подаръци през други дни като за начин да се намали стресът.“ Мислиш ли, че това ще има добър резултат?

Тами, 12–годишна, от семейство, което не празнува Коледа и рождени дни, пише: „По–забавно е да получиш подарък, когато най–малко го очакваш.“ Тя казва, че вместо да ѝ дават подаръци само веднъж или два пъти в годината, нейните родители дават и на нея, и на брат ѝ подаръци през цялата година. Но има нещо, което за нея е много по–важно от подаръците. Както тя казва: „Имам много щастлив семеен живот.“

Книгата Secrets of Strong Families [„Тайните на здравите семейства“] открито казва: „Мнозина от нас харчат време и пари по няколко пъти в годината, за да изберат най–подходящите подаръци за рождени дни, годишнини или празници за хората, които обичаме. Най–добрият подарък от всички няма да отнеме нищо от банковата сметка. И няма да трябва да го опаковаш. Ако мислиш, както много хора, че животът ти е най–скъпоценното притежание, което имаш, тогава част от твоя живот ще бъде най–ценният подарък, който можеш да подариш. Ние даваме този ценен подарък под формата на отрязъци от време, които даваме на своите близки.“

Можеш да оставиш това даване да излезе извън твоето семейство. Спонтанното даване, което задоволява някаква очевидна нужда на другите, може да донесе особено задоволство. Исус Христос ни подканил да проявяваме такава любеща загриженост към бедните, сакатите и слепите, като допълнил: „Ще бъдеш блажен, защото . . . те нямат с какво да ти отплатят.“ — Лука 14:12–14.

Rockland Journal-News [„Рокландски журнал за новини“] (САЩ) скоро съобщи за един пример на този вид даване. Когато домът на една възрастна сляпа жена се срутил, приятели ѝ построили нова къща. Били направени дарения от няколко местни търговски фирми, а от една местна правителствена агенция били дадени парични субсидии. „Най–важното е обаче — казва вестникът, — че около 150–те души, повечето от които посещават сбора на Свидетелите на Йехова в Хавърстро, дариха време, за да построят къщата.“

Статията продължава: „На строежа купчини с материали бяха в съседство с маси, отрупани с храна. За два дни работниците издигнаха къща с два апартамента, висока три етажа. . . . Свидетелите на Йехова са познати със способността си да строят бързо сгради. . . . Тази бързина обаче е в контраст с дълготрайността на тяхната мисия: да осигурят трайност в едно дело на любов. Може госпожа Блейкли да не вижда дома си, но ръцете ѝ могат да го усетят, а сърцето ѝ познава дълбочината на чувствата, до която е било доведено от тези самопожертвувателни действия.“

Дух на щедрост през цялата година

Онези, които наистина са щедри по дух, не чакат някакъв специален ден. Животът им не се върти само около тях самите. Когато получат нещо хубаво, те се радват да го споделят с другите. Това не означава, че те са хора, които натрапчиво дават подаръци. Това не означава, че те дават до такава степен, че лишават семействата си от нещо. Това не означава, че те дават, без да мислят за въздействието върху получателя. Не, те са хора, които ‘практикуват даване’, както Исус учел своите апостоли да правят това. — Лука 6:38, NW.

Те познават обстоятелствата на приятели и ближни, които са възрастни, болни или в друго отношение се нуждаят от насърчение. Техният „подарък“ може да бъде отиване до магазина или помощ в домакинството. Той може да бъде цепене на дърва или чистене на сняг. Може да бъде сготвено ястие или един час, в който човекът да бъде посетен, за да почетат заедно. Техният живот може да е зает, но не дотолкова, че да не помагат. Те са научили от опит, че наистина „по–блажено е да дава човек, отколкото да приема“. — Деяния 20:35.

Разбира се най–големият Дарител на всичко е нашият Създател, Йехова Бог. Той „дава на всички и живот и дишане и всичко“. (Деяния 17:25) В Библията той също така ни дава прозрение относно целта си да сложи край на злото, болестите и смъртта, и да превърне тази земя в рай. (Псалм 37:10, 11; Откровение 21:4, 5) Като научат това, онези, които притежават щедър дух, не пазят добрата новина за себе си. Едно от най–големите удоволствия за тях е да я споделят с другите. Техният дух е истински богоугоден дух на даване. Дали това е духът, който ти култивираш?

[Снимки на страница 7]

Някои от най–скъпоценните подаръци не струват пари