Даването — дали е очаквано?

МОЖЕ би добре знаете, че даването на подаръци често е продиктувано от някакъв обичай. В повечето култури съществуват поводи, при които се очакват подаръци. Такива подаръци може да означават знак на уважение или израз на любов. Много от тях никога не биват използувани от получателя; други помагат да се удовлетворят действителни нужди и са много ценени.

В Дания, когато се роди едно дете, приятели и близки го посещават и донасят със себе си подаръци, за които мислят, че ще бъдат полезни за детето. В други страни приятели може да направят едно събиране, на което такива подаръци се дават в очакване на раждането.

Поводите, при които се очакват подаръци, в много случаи са ежегодни. Макар подобни празнувания да не са били практика сред ранните християни, те станали много популярни както сред повечето от т.нар. християни, така и при нехристияните. При други култури даването на подаръци за рожден ден може да изчезне, когато децата пораснат, но сред гърците традицията диктува друго нещо. В Гърция се отдава голямо внимание на рождените дни. Там се дават също подаръци и на „именния ден“ на човека. Какво е това? Религиозната традиция определя различен „светия“ за всеки ден от годината и много хора след това биват кръстени на някой „светия“. Когато дойде денят на „светията“, онези, които носят неговото име, получават подаръци.

Освен празнуването на рождения ден на децата си корейците имат национален празник, известен като Ден на детето. На този ден има семейни разходки и на децата се дават подаръци, независимо от датата на тяхното раждане. Корейците имат също и Ден на родителите, когато децата дават подаръци на родителите си, и Ден на учителя, когато учениците почитат учителите си и им поднасят подаръци. Според корейския обичай, когато човек достигне 60–годишна възраст, се организира голямо празненство. Семейството и приятелите заедно поднасят пожелания за дълголетие и щастие и дават подаръци на онзи, който е достигнал тази точка в живота си.

Сватбата е друг повод, когато популярният обичай може да изисква подаръци. В Кения, когато се жени една двойка, от семейството на младоженеца се очаква да даде подарък на семейството на младоженката. Гостите също носят подаръци. Ако младоженецът и младоженката следват нарежданията на обичая, те трябва да седнат на една платформа, докато гостите носят пред тях своите подаръци. Когато се представя всеки подарък, се прави съобщение, че „Еди кой си е донесъл подарък на двойката“. Много от тези, които подаряват, биха се обидили дълбоко, ако не получат това признание.

Сред ливанците, когато някой се жени, приятели и съседи, даже хора, които не познават добре двойката, идват с подаръци дни наред след сватбата. Още от детинство те биват учени, че даването на подаръци е задължение, както плащането на дълг. „Ако не го правиш, не се чувствуваш добре — каза един ливанец. — Това е традиция.“

В много страни обаче от всички поводи, при които се очаква даване, Коледа е най–важният. Нима не е така и там, където живееш? Неотдавна, през 1990 г., беше изчислено, че годишно американците харчат над 40 милиарда долара за коледни подаръци. С голям плам този празник се празнува и от будистите и шинтоистите в Япония, а различни форми на този празник се откриват и в Европа, Южна Америка и части на Африка.

Дните около Коледа са времето, когато хората очакват да бъдат щастливи, но много от тях не са. И много хора намират, че трескавото купуване на подаръци и тревогите относно плащането на дълговете, които са си навлекли, засенчват моментите на удоволствие, които изпитват.

Но Библията казва, че има щастие в даването. Да, наистина има в зависимост от духа, с който се дава. — Деяния 20:35.