Градовете за убежище — милостива мярка от Бога

„Тия шест града да бъдат прибежище . . . , за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.“ — ЧИСЛА 35:15.

1. Какъв е божият възглед за живота и кръвната вина?

ЙЕХОВА БОГ смята човешкия живот за свещен. А животът е в кръвта. (Левит 17:11, 14) Затова Каин, първият човек, роден на земята, си навлякъл кръвна вина, когато убил своя брат Авел. Впоследствие Бог казал на Каин: „Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.“ Кръвта, която опръскала земята на мястото на убийството, била мълчаливо, но красноречиво свидетелство за живота, който бил прекратен брутално. Кръвта на Авел викала към Бога за възмездие. — Битие 4:4–11.

2. Как респектът на Йехова спрямо живота бил подчертан след Потопа?

² Уважението на Бога спрямо човешкия живот било подчертано, след като праведният Ной и семейството му излезли от ковчега, оцелели от всемирния Потоп. По това време Йехова разширил храната на хората, така че тя да включва месо от животни, но не и кръв. Той наредил: „Вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек ще изискам живота на човека. Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.“ (Битие 9:5, 6) Йехова признавал правото на най–близкия роднина на жертвата да умъртви убиеца, когато го срещне. — Числа 35:19.

3. Какво ударение поставял Моисеевият закон на светостта на живота?

³ Светостта на живота била подчертана многократно в Закона, даден на Израил чрез пророка Моисей. Например Бог заповядал: „Не убивай.“ (Изход 20:13) Уважението към живота личало и в онова, което Моисеевият закон казвал относно злополука с бременна жена. Законът посочвал, че ако тя или нейното неродено дете пострадат до смърт в резултат от бой между двама мъже, съдиите трябвало да преценят обстоятелствата и степента на умисъл, но наказанието можело да бъде „живот за живот“. (Изход 21:22–25) Но дали един убиец израилтянин би могъл да избегне последствията от своето действие?

Убежище за убийците?

4. Какви места на убежище съществували извън Израил в миналото?

⁴ В неизраилтянските народи на убийци и други престъпници се давало убежище. Такава била практиката в древния Ефес, в храма на Артемида. За подобни места се съобщава: „Някои храмове били развъдник на престъпници; и често се налагало броят на убежищата да се ограничава. В Атина само определени светилища били признавани от закона за убежища (например храмът на Тезей за робите); по времето на Тиберий сборовете на престъпниците в светилищата станали толкова опасни, че правото на убежище било ограничено до няколко града (през 22 година).“ (The Jewish Encyclopedia [„Юдейска енциклопедия“], 1909 г., том II, стр. 256) По–късно църквите на псевдохристиянството станали място на убежище, но така авторитетът на гражданските власти се пренасял върху свещеничеството и пречел на правилното раздаване на правосъдие. В крайна сметка злоупотребите довели до премахването на тази уредба.

5. Какво доказателство съществува, че Законът не позволявал невниманието да се изтъква като причина за милост, когато някой бил убит?

⁵ При израилтяните умишлените убийци не получавали убежище. Заради коварно скроено убийство дори един левитски свещеник, служещ при божия олтар, трябвало да бъде отведен за екзекуция. (Изход 21:12–14) Нещо повече — Законът не позволявал, ако някой бъде убит, невниманието да бъде причина за милост. Например човек, който имал нова къща, трябвало да построи парапет около плоския ѝ покрив. Иначе ако някой паднел от покрива и се убиел, върху къщата щяла да дойде кръвна вина. (Второзаконие 22:8) Освен това, ако собственикът на един вол, който е бодлив, е бил предупреден, но не е пазил добичето и то е убило някого, собственикът на вола имал кръвна вина и можел дори да бъде умъртвен. (Изход 21:28–32) Още едно доказателство за високото уважение на Бога спрямо живота личи в това, че ако някой ударел смъртоносно крадец, имал кръвна вина, щом това се било случило през деня, когато крадецът е можел да бъде видян и разпознат. (Изход 22:2, 3) Ясно се вижда, че съвършено уравновесените наредби на Бога не позволявали умишлени убийци да избягат от смъртното наказание.

6. Как законът „живот за живот“ бил изпълняван в древния Израил?

⁶ Ако в древния Израил било извършено убийство, то кръвта на жертвата трябвало да бъде възмездена. Законът „живот за живот“ бил изпълнен, когато убиецът бивал умъртвен от ‘мъздовъздателя за кръвта’. (Числа 35:19) Носещият възмездие бил най–близкият мъж роднина на убития човек. Но как стоял въпросът с неумишлените убийци?

Милостивите мерки на Йехова

7. Какви мерки взел Йехова за онзи, който неумишлено убиел някого?

⁷ За тези, които случайно или неумишлено убиели някого, Бог любещо осигурил градове за убежище. За тях било казано на Моисей: „Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Йордан в Ханаанската земя, тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка. Те да ви бъдат градове за избягване от сродника мъздовъздател, за да се не убие убиецът, преди да се представи на съд пред обществото. От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване. Три града да дадете оттатък Йордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване . . . , за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.“ — Числа 35:9–15.

8. Къде се намирали градовете за убежище, и как неумишлените убийци били подпомогнати да стигнат до тях?

⁸ Когато израилтяните влезли в Обетованата земя, те послушно основали шест града за убежище. Три от тези градове — Кадес, Сихем и Хеврон — били разположени на запад от река Йордан. На изток от Йордан били градовете–убежища Голан, Рамот и Восор. Шестте града–убежища били удобно разположени край пътища, поддържани в добро състояние. На подходящи места край тези пътища имало табели с надпис „убежище“. Тези знаци били обърнати в посоката на града за убежище и неумишленият убиец бягал към най–близкия град, за да спаси живота си. Там той можел да намери защита от мъздовъздателя за кръвта. — Исус Навиев 20:2–9.

9. Защо Йехова осигурил градовете за убежище, и за чия полза били осигурени те?

⁹ Защо Бог осигурил тези градове за убежище? Те били осигурени, за да не бъде замърсявана земята с невинна кръв и народът да не си навлича кръвна вина. (Второзаконие 19:10) За чия полза били осигурени градовете–убежища? Законът казвал: „Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.“ (Числа 35:15) Така за да бъде справедлив и да изпълни целите на правосъдието, оставяйки място и за милост, Йехова казал на израилтяните да отделят градове за убежище за неумишлените убийци, които били (1) родени израилтяни, (2) чужденци, които живеели в Израил, или (3) преселници от други земи, които живеели в страната.

10. Защо може да се каже, че градовете–убежища били милостива мярка, взета от Бога?

¹⁰ Трябва да се отбележи, че според божието постановление дори и човек да бил неумишлен убиец, той трябвало да бъде умъртвен: „Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее.“ Така че само чрез тези милостиви мерки, взети от Йехова Бог, неумишленият убиец можел да избяга в градовете за убежище. Явно хората като цяло изпитвали съчувствие към някой, който бягал от мъздовъздателя за кръвта, защото всички съзнавали, че те също могат неумишлено да извършат подобно престъпление и да се нуждаят от убежище и милост.

Бягство към убежището

11. Какво можел да направи човек в древен Израил, ако случайно убиел събрат работник?

¹¹ Един пример може да засили признателността ти за божията милостива уредба за убежище. Представи си, че си мъж, който сече дърва в древен Израил. Да предположим, че острието на брадвата ти внезапно изхвръкне от дръжката и смъртоносно удари работника до тебе. Какво ще правиш? Законът разглеждал точно такава ситуация. Несъмнено ти би се възползувал от следната, взета от Бога мярка: „Ето правилото за убиеца, който може да побегне [в града за убежище] и да остане жив: оня, който без намерение удари ближния си, когото по–напред не е мразел, — както, когато отива някой с другаря си в гората, за да сече дърва, и ръката му, като удари със секирата, за да пресече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му, та умре, — такъв нека бяга в един от тия градове, и ще остане жив.“ (Второзаконие 19:4, 5) Но дори и да стигнеш до града–убежище, ти няма да си свободен от цялата отговорност за случилото се.

12. Каква процедура трябвало да се спази, след като неумишленият убиец стигнел до град–убежище?

¹² Макар че си бил приет добре, трябва да изложиш случая си пред старейшините, седящи при портите на града–убежище. След като си влязъл вече в града, ще бъдеш изпратен обратно на съд пред старейшините, представящи сбора на Израил при портите на града, в чиято област се е случило убийството. Там ти ще имаш възможност да докажеш невинността си.

Когато убийците били пред съда

13, 14. Кои са някои неща, които старейшините щели да искат да установят по време на съда над един убиец?

¹³ По време на съда пред старейшините при портите на града, където се е случило убийството, ти несъмнено ще забележиш с благодарност, че се набляга много на предишното ти поведение. Старейшините грижливо ще преценят взаимоотношенията ти с жертвата. Дали си мразел този човек, дали си го причаквал в засада и умишлено си го убил? Ако това е така, тогава старейшините ще трябва да те предадат на мъздовъздателя за кръвта и ти ще умреш. Тези отговорни мъже ще са наясно с изискването на Закона „да отмахнеш от Израиля проливането на невинна кръв“. (Второзаконие 19:11–13) Подобно на това в едно дисциплинарно действие днес християнските старейшини трябва да са добре запознати с Писанията, действувайки в хармония с тях, като също вземат предвид и предишната нагласа и поведение на провинилия се.

¹⁴ Разпитвайки любезно, градските старейшини ще искат да разберат дали си дебнал жертвата. (Изход 21:12, 13) Дали си го нападнал от скривалище? (Второзаконие 27:24) Дали си бил изпаднал в толкова яростен гняв срещу този човек, че си прибягнал до някакъв коварен план, за да го убиеш? Ако това е така, ти ще заслужаваш смърт. (Изход 21:14) Старейшините ще искат да знаят главно дали е имало вражда или омраза между теб и жертвата. (Второзаконие 19:4, 6, 7; Исус Навиев 20:5) Да кажем, че старейшините са установили, че си невинен, и са те върнали в града за убежище. Колко благодарен ще си ти за оказаната ти милост!

Живот в града за убежище

15. Какви изисквания били наложени на неумишления убиец?

¹⁵ Един неумишлен убиец трябвало да остане в града–убежище или на разстояние от 1000 лакътя (около 450 метра) извън стените му. (Числа 35:2–4) Ако излезел извън това разстояние, той можел да срещне мъздовъздателя за кръвта. При това положение носещият възмездие можел безнаказано да умъртви убиеца. Но убиецът не бил окован или затворен. Като жител на град–убежище той трябвало да научи занаят, да бъде работник и да служи като полезен член на обществото.

16. (а) Колко време трябвало да остане неумишленият убиец в града за убежище? (б) Защо смъртта на първосвещеника правела възможно това убиецът да напусне града за убежище?

¹⁶ Колко време трябвало да остане неумишленият убиец в града за убежище? Вероятно до края на живота си. При всички случаи Законът казвал: „Убиецът трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.“ (Числа 35:26–28) Защо смъртта на първосвещеника позволявала на неумишления убиец да напусне града за убежище? Първосвещеникът бил една от най–знатните личности сред народа. Така че неговата смърт щяла да бъде такова забележително събитие, че щяла да бъде известена между всичките племена на Израил. Тогава всички бежанци в градовете–убежища щели да могат да се върнат по домовете си, без да са повече заплашени от ръката на мъздовъздателя за кръвта. Защо? Защото божият Закон постановявал, че възможността мъздовъздателят за кръвта да убие убиеца се прекратявала със смъртта на първосвещеника и всеки знаел това. Ако най–близкият роднина извършел възмездието след това, той щял да бъде убиец и в крайна сметка да понесе наказание за убийство.

Трайни последици

17. Какви били вероятните резултати от ограниченията, поставени върху неумишления убиец?

¹⁷ Какви били вероятните резултати от ограниченията, наложени на неумишления убиец? Те били напомняне, че той е причинил нечия смърт. Вероятно след това той щял да смята човешкия живот за свещен. Освен това той едва ли би могъл да забрави, че му е била оказана милост. Тъй като бил получил милост, той несъмнено би искал да окаже милост на другите. Също така уредбата за градовете–убежища и техните ограничения носела полза на народа като цяло. Как? Тя несъмнено трябва да е изтъквала пред тях, че те не трябва да бъдат невнимателни или безразлични спрямо човешкия живот. Това трябва да напомни на християните за необходимостта да избягват да проявяват невнимание, което може да доведе до случайна смърт. Освен това божията милостива уредба за градовете за убежище трябва да ни подтиква да проявяваме милост, когато това е уместно. — Яков 2:13.

18. В какви отношения божията уредба за градовете–убежища била ползотворна?

¹⁸ Мерките, които Йехова Бог взел за градовете за убежище, били ползотворни и в друго отношение. Хората не образували доброволчески отряди за преследване на убиеца, предполагайки вината му още преди съда. Вместо това те го смятали за невинен по отношение на предумишлено убийство, и дори му помагали да отиде на безопасно място. Освен това уредбата за градовете за убежище била съвсем обратното нещо на съвременните уредби, които затварят убийците в затвори и наказателни лагери, където те са издъ̀ржани от обществото и често стават още по–големи престъпници поради това, че общуват отблизо с други злодейци. В уредбата за града–убежище не било необходимо да се строят, поддържат и пазят скъпи, оградени с високи стени, имащи железни решетки затвори, от които затворниците толкова често се опитват да избягат. Всъщност убиецът сам търсел „затвора“ и оставал там за определеното време. Освен това той трябвало да работи, като по този начин правел нещо полезно за останалите хора.

19. Какви въпроси възникват относно градовете за убежище?

¹⁹ Да, наистина милостива била уредбата на Йехова за израилските градове за убежище, които били за защита на неумишлените убийци. Тя несъмнено подкрепяла уважението към живота. Но дали древните градове–убежища имат значение за хората, живеещи през 20–и век? Дали ние бихме могли да имаме кръвна вина пред Йехова Бог, без да осъзнаваме, че се нуждаем от неговата милост? Дали израилските градове за убежище имат някакво съвременно значение за нас?

Как би отговорил?

◻ Как Йехова гледа на човешкия живот?

◻ Какви любещи мерки взел Бог за неумишлените убийци?

◻ Как един убиец бил пускан в града за убежище, и колко дълго трябвало да остане той там?

◻ Какви били вероятните резултати от ограниченията, наложени на неумишления убиец?

[Карта на страница 27]

Израилските градове за убежище били разположени на удобно място

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

КАДЕС Река Йордан ГОЛАН

СИХЕМ РАМОТ

ХЕВРОН ВОСОР