Християнски свидетели за божественото върховенство
„Вие . . . [трябва] да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина.“ — 1 ПЕТЪР 2:9, „Верен“.
1. Какво резултатно свидетелство било дадено за Йехова в предхристиянско време?
В ПРЕДХРИСТИЯНСКИ времена една дълга редица от свидетели смело заявявали, че Йехова е единственият истински Бог. (Евреи 11:4–12:1) Силни в своята вяра, те безстрашно се подчинявали на законите на Йехова и отказали да правят компромиси по отношение на поклонението. Те дали мощно свидетелство за всемирното върховенство на Йехова. — Псалм 18:21–23; 47:1, 2.
2. (а) Кой е най–големият Свидетел на Йехова? (б) Кой заел мястото на народа на Израил като свидетел на Йехова? Откъде знаем това?
2 Последният и най–голям предхристиянски свидетел бил Йоан Кръстител. (Матей 11:11) Той имал привилегията да съобщи идването на Избранника, и той представил Исус като обещания Месия. (Йоан 1:29–34) Исус е най–големият Свидетел на Йехова, „верният и истински свидетел“. (Откровение 3:14) Тъй като физическият Израил отхвърлил Исус, Йехова отхвърлил него и избрал нов народ, духовния божи Израил, за свой свидетел. (Исаия 42:8–12; Йоан 1:11, 12; Галатяни 6:16) Петър цитирал едно пророчество за Израил и показал, че то се отнася за „Божия Израил“ — християнския сбор, — когато казал: „Вие сте избран род, царско свещенство, свята нация, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина.“ — 1 Петър 2:9, „Верен“; Изход 19:5, 6; Исаия 43:21; 60:2.
3. Каква е главната отговорност на „Божия Израил“ и на ‘голямото множество’?
3 Думите на Петър показват, че основното задължение на „Божия Израил“ е да даде публично свидетелство за славата на Йехова. В наше време към този духовен народ се присъединява едно „голямо множество“ от свидетели, които също прославят Йехова публично. Те викат с висок глас, за да чуят всички: „Спасение [дължим] на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнето!“ (Откровение 7:9, 10; Исаия 60:8–10) Как божият Израил и неговите съобщници дават своето свидетелство? Чрез своята вяра и послушание.
Фалшиви свидетели
4. Защо юдеите от времето на Исус били фалшиви свидетели?
4 Вярата и послушанието изискват да се живее според богоугодните принципи. Колко е важно това се вижда от онова, което Исус казал за юдейските религиозни водачи от негово време. Те ‘седяли на Моисеевото седалище’ като учители на Закона. Те дори изпращали мисионери, които да обръщат във вярата невярващите. Но Исус им казал: „Море и суша обикаляте, за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла [Геена — NW] два пъти повече от вас.“ Тези религиозни водачи били фалшиви свидетели — арогантни, лицемерни и без любов. (Матей 23:1–12, 15) Веднъж Исус казал на няколко юдеи: „Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си.“ Защо Исус говорел такива неща на членове на божия избран народ? Защото те не се покорявали на думите на най–големия Свидетел на Йехова. — Йоан 8:41, 44, 47.
5. Откъде знаем, че псевдохристиянството е дало фалшиво свидетелство за Бога?
5 По подобен начин, през вековете, изминали от времето на Исус до сега, стотици милиони членове на псевдохристиянството са твърдели, че са негови ученици. Но те не са вършили божията воля и затова няма да бъдат признати от Исус. (Матей 7:21–23; 1 Коринтяни 13:1–3) Псевдохристиянството е изпращало мисионери, много от които несъмнено са били искрени хора. Но те са учили хората да се покланят на един троичен бог, който изгаря грешниците в адски огън и повечето от хората, които те са спечелили на своя страна, дават малко доказателства за това, че са християни. Например африканската страна Руанда се оказа плодородно поле за католическите мисионери. Но въпреки това руандийските католици участвуваха безрезервно в неотдавнашната етническа война в тази страна. Плодовете в това мисионерско поле показват, че то не е получило истинско християнско свидетелство от псевдохристиянството. — Матей 7:15–20.
Живот според богоугодните принципи
6. В кои отношения правилното поведение е важна част от даването на свидетелство?
6 Грешното поведение от страна на онези, които твърдят, че са християни, донася укори върху ‘пътя на истината’. (2 Петър 2:2) Един истински християнин живее според богоугодни принципи. Той не краде, не лъже, не мами и не върши неморални неща. (Римляни 2:22) И несъмнено той няма да убие ближния си. Християнските съпрузи надзирават по любещ начин своите семейства. Съпругите с уважение подкрепят този надзор. Децата биват възпитавани от своите родители и така биват подготвяни да пораснат като отговорни християни. (Ефесяни 5:21–6:4) Вярно е, че всички ние сме несъвършени и правим грешки. Но един истински християнин уважава библейските стандарти и полага искрени усилия да ги прилага. Това се забелязва от другите и дава добро свидетелство. Понякога хора, които преди са се противопоставяли на истината, са наблюдавали правилното поведение на един християнин и са бивали спечелвани за истината. — 1 Петър 2:12, 15; 3:1.
7. Колко е важно християните да имат любов помежду си?
7 Исус показал един важен аспект на християнското поведение, когато казал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Светът на Сатан се характеризира с ‘всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; с хора, пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си’. (Римляни 1:29, 30) В такава среда една световна организация, която се характеризира с любовта си, ще бъде мощно доказателство за действието на божия дух — едно резултатно свидетелство. Свидетелите на Йехова съставят една такава организация. — 1 Петър 2:17.
Свидетелите са изследователи на Библията
8, 9. (а) Как псалмистът бил укрепен от своето изучаване на божието Слово и от размишлението върху него? (б) Как изучаването на Библията и размишляването върху нея ще ни укрепят, за да продължаваме да даваме свидетелство?
8 За да успее да даде добро свидетелство, един християнин трябва да познава и обича праведните принципи на Йехова и наистина да мрази поквареността на света. (Псалм 97:10) Светът е убедителен в това да прокарва своето собствено мислене, и може да бъде трудно да се противопоставиш на неговия дух. (Ефесяни 2:1–3; 1 Йоан 2:15, 16) Какво може да ни помогне да поддържаме правилната умствена нагласа? Редовното и смислено изучаване на Библията. Писателят на Псалм 119 изразил многократно любовта си към Закона на Йехова. Той го чел и размишлявал върху него непрекъснато, „цял ден“. (Псалм 119:92, 93, 97–105) В резултат на това той могъл да напише: „Мразя лъжата и се гнуся от нея, но закона Ти обичам.“ Нещо повече, неговата дълбока любов го подтикнала да действува: „Седем пъти на ден Те хваля за Твоите праведни съдби.“ — Псалм 119:163, 164.
9 Подобно на това, нашето редовно изучаване на Словото на Бога и размишляването върху него ще достигне сърцата ни и ще ни подтикне да ‘Го хвалим’ — да свидетелствуваме за Йехова — често, дори „седем пъти на ден“. (Римляни 10:10) В хармония с това писателят на първия псалм казва, че онзи, който редовно размишлява върху думите на Йехова, „ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко що върши ще благоуспява“. (Псалм 1:3) Апостол Павел също показал силата на божието Слово, когато писал: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“ — 2 Тимотей 3:16, 17.
10. Какво е очевидно за народа на Йехова през тези последни дни?
10 Бързото нарастване на броя на истинските поклонници през този 20–и век показва благословията на Йехова. Несъмнено като група тези съвременни свидетели за божественото върховенство са култивирали любов към закона на Йехова в сърцата си. Като псалмиста те са подтикнати да се подчиняват на Неговия закон и вярно свидетелствуват „денем и нощем“ за славата на Йехова. — Откровение 7:15.
Могъщите дела на Йехова
11, 12. Какво било постигнато от чудесата, извършени от Исус и неговите последователи?
11 През първи век светият дух дал сила на верните християнски свидетели да вършат чудеса, които дали мощно доказателство за това, че тяхното свидетелство е вярно. Когато Йоан Кръстител бил в затвора, той изпратил ученици да питат Исус: „Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?“ Исус не казал ‘да’ или ‘не’. Но отговорил: „Идете, съобщете на Йоана това, което чувате и виждате: Слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен оня, който не се съблазнява в Мене.“ (Матей 11:3–6) Тези могъщи дела послужили като свидетелство за Йоан, че Исус наистина бил „оня, Който има да дойде“. — Деяния 2:22.
12 По подобен начин някои от последователите на Исус лекували болни и дори възкресявали мъртви. (Деяния 5:15, 16; 20:9–12) Тези чудеса били като свидетелство от самия Бог в тяхна полза. (Евреи 2:4) Тези дела показвали също всемогъщата сила на Йехова. Например, вярно е, че Сатан, „князът на този свят“, има властта да причинява смърт. (Йоан 14:30; Евреи 2:14, „Верен“) Но когато Петър възкресил вярната жена Тавита от мъртвите, той могъл да направи това само чрез силата на Йехова, тъй като само Той може да възстановява живота. — Псалм 16:10; 36:9; Деяния 2:25–27; 9:36–43.
13. (а) Как библейските чудеса все още могат да свидетелствуват за силата на Йехова? (б) Как изпълнението на пророчествата играе ключова роля в доказването на това, че Йехова е Бог?
13 Днес тези чудодейни дела вече не се случват. Те са изпълнили целта си. (1 Коринтяни 13:8) Въпреки това ние все още имаме историята за тях, записана в Библията, за която са свидетелствували много наблюдатели. Когато християните днес насочат вниманието към тези исторически разкази, тези чудодейни дела продължават да свидетелствуват резултатно за силата на Йехова. (1 Коринтяни 15:3–6) Освен това, по времето на Исаия, Йехова посочил точните пророчества като едно забележително доказателство, че Той е истинският Бог. (Исаия 46:8–11) Много вдъхновени от Бога библейски пророчества се изпълняват днес, и редица от тях — върху християнския сбор. (Исаия 60:8–10; Даниил 12:6–12; Малахия 3:17, 18; Матей 24:9; Откровение 11:1–13) Освен че посочва, че ние живеем в „последните дни“, изпълнението на тези пророчества реабилитира Йехова като единствения истински Бог. — 2 Тимотей 3:1.
14. Как съвременната история на Свидетелите на Йехова е могъщо свидетелство, че Йехова е Върховният Господар?
14 И накрая — Йехова продължава да върши велики неща, чудесни неща за своя народ. Увеличаващата се светлина върху библейската истина е ръководена от духа на Йехова. (Псалм 86:10; Откровение 4:5, 6) Забележителният растеж, за който се съобщава по целия свят, е доказателство за това, че Йехова ‘ще ускори това на времето му’. (Исаия 60:22) Когато през „последните дни“ в много страни започна злонамерено преследване, поради укрепващата помощ на светия дух беше възможна смела издръжливост от страна на народа на Йехова. (Псалм 18:1, 2, 17, 18; 2 Коринтяни 1:8–10) Да, съвременната история на Свидетелите на Йехова сама по себе си е могъщо свидетелство, че Йехова е Върховният Господар. — Захария 4:6.
Добрата новина, която трябва да бъде проповядвана
15. Какво разширено свидетелство трябвало да бъде дадено от християнския сбор?
15 Йехова назначил Израил за свой свидетел пред народите. (Исаия 43:10) Но само няколко израилтяни получили божествена заповед да отидат и да проповядват на неизраилтяни, и обикновено това било, за да произнесат присъдите на Йехова. (Йеремия 1:5; Йона 1:1, 2) Но въпреки това пророчества в Еврейските писания посочват, че един ден Йехова ще насочи вниманието си главно към народите, и това ще бъде направено чрез духовния ‘Божи Израил’. (Исаия 2:2–4; 62:2) Преди да се възнесе на небето, Исус наредил на своите последователи: „Затова идете и правете ученици от хора от всичките народи.“ (Матей 28:19, NW) Докато Исус се бил съсредоточил върху „загубените овце от Израилевия дом“, неговите последователи били изпратени до „всичките народи“, дори „до края на земята“. (Матей 15:24; Деяния 1:8) Християнското свидетелство трябвало да бъде чуто от цялото човечество.
16. Каква задача изпълнил християнският сбор от първи век, и до каква степен?
16 Павел показал, че разбрал това добре. До 61 г. от н.е. той можел вече да каже, че добрата новина ‘принася плод и расте и в целия свят’. Добрата новина не била ограничена само за един народ или една секта, като например тази, която участвувала в „поклонение на ангели“. Вместо това тя открито била проповядвана „на всяка твар под небесата“. (Колосяни 1:6, 23; 2:13, 14, 16–18 [„Верен“]) Така в първи век ‘Божият Израил’ изпълнил задачата си да ‘възвестява превъзходствата на Този, Който [го] призовал от тъмнината в Своята чудесна светлина’.
17. Как Матей 24:14 продължава да бъде изпълняван в голям мащаб?
17 Въпреки всичко обаче тази проповедна дейност през първи век била просто една проба за онова, което щяло да бъде извършено през последните дни. Говорейки главно за нашето време, Исус казал: „Тази добра новина на царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“ (Матей 24:14, NW; Марко 13:10) Дали това пророчество се изпълнява? Да, наистина. От едно малко начало през 1919 г. проповядването на добрата новина сега е разширено до над 230 страни. Свидетелството се чува в замръзналия Север и в горещите тропици. Огромни континенти са покрити, намерени са малки острови, така че техните жители също да могат да получат свидетелство. Дори и сред големи вълнения, както например войната в Босна и Херцеговина, добрата новина продължава да бъде проповядвана. Както през първи век, свидетелството дава плод „в целия свят“. Добрата новина е открито заявена „на всяка твар под небесата“. С какъв резултат? Първо, останалите от „Божия Израил“ бяха събрани от „всяко племе, език, люде и народ“. Второ, милионите на ‘голямото множество’ започнаха да бъдат довеждани „от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици“. (Откровение 5:9; 7:9) Матей 24:14 продължава да се изпълнява в огромен мащаб.
18. Кои са някои неща, които биват постигнати от целосветското проповядване на добрата новина?
18 Световното проповядване на добрата новина помага да се докаже, че царското присъствие на Исус е започнало. (Матей 24:3) Освен това то е главното средство, чрез което се жъне „земната жътва“, тъй като то насочва хората към единствената истинска надежда за човечеството — Царството на Йехова. (Откровение 14:15, 16) Тъй като само истинските християни участвуват в проповядването на добрата новина, тази важна работа помага да се различат истинските от фалшивите християни. (Малахия 3:18) По този начин тя работи за спасението на онези, които проповядват, както и за спасението на онези, които откликват. (1 Тимотей 4:16) И най–важното — проповедната работа донася възхвала и чест на Йехова Бог, онзи, който е наредил тя да се извършва, който подкрепя онези, които я вършат, и който я прави плодородна. — 2 Коринтяни 4:7.
19. За какво са насърчени да имат решимост всички християни, когато започват новата служебна година?
19 Не е чудно, че апостол Павел бил подтикнат да каже: „Горко ми, ако не благовествувам.“ (1 Коринтяни 9:16) Християните днес изпитват същото. Голяма привилегия и голяма отговорност е да бъдем „съработници на Бога“, разпръсквайки светлината на истината в този мрачен свят. (1 Коринтяни 3:9; Исаия 60:2, 3) Делото, което имало малко начало през 1919 г., сега е достигнало смайващи мащаби. Почти пет милиона християни свидетелствуват за божието върховенство, като прекарват над един милиард часа годишно, за да донесат посланието за спасение на другите. Каква радост е да имаме дял в тази дейност за освещаване на името на Йехова! Като навлизаме в служебната 1996 г., нека бъдем решени да не намаляваме темпото. Вместо това ние повече от всякога ще се подчиним на думите на Павел към Тимотей: „Проповядвай словото, бъди в това неотложно.“ (2 Тимотей 4:2, NW) И като правим това, ние се молим от цялото си сърце Йехова да продължава да благославя нашите усилия.
Спомняш ли си?
◻ Кой сменил Израил като „свидетел“ на Йехова пред народите?
◻ Как християнското поведение допринася за даването на свидетелство?
◻ Защо изучаването на Библията и размишляването върху нея е необходимо за християнския Свидетел?
◻ Как съвременната история на Свидетелите на Йехова служи за доказателство за това, че Йехова е истинският Бог?
◻ Какво е постигнато чрез проповядването на добрата новина?
[Снимки на страница 21]
Без изобщо да бъде спирана, добрата новина сега бива проповядвана на „всяка твар под небесата“