Библията е оцеляла въпреки опитите да бъде променено посланието ѝ

ОПАСНОСТ: Външните фактори като гниенето и противопоставянето не са успели да унищожат Библията. Но някои преписвачи и преводачи се опитали да променят посланието ѝ. Те искали да приспособят Библията към доктрините си, вместо да съгласуват доктрините си с Библията. Нека обърнем внимание на няколко примера:

• Места за поклонение: Между IV и II век пр.н.е. писателите на Самарянското петокнижие добавили в стиха от Изход 20:17 думите „в планината Гаризим. И там да издигнеш олтар“. Самаряните се надявали по този начин да си осигурят подкрепа от Писанието за строежа на техния храм на планината Гаризим.

• Доктрината за Троицата: По–малко от 300 години след като била завършена Библията, един тринитариански писател добавил към 1 Йоан 5:7 думите „на небето: Бащата, Словото и Светия дух. И тези тримата са едно“. Този откъс не се появява в оригиналния текст. Библейският изследовател Брус Мецгър отбелязва, че тези думи „от VI век нататък се срещат все по–често в старолатински ръкописи и в [латинската] „Вулгата“.

• Божието име: Позовавайки се на юдейското суеверие като авторитет, много библейски преводачи решили да премахнат Божието име от Писанието. Те го заместили с титли като „Бог“ и „Господ“ (Господар), които се използват в Библията не само за Създателя, но и за хора, предмети на фалшиво поклонение и дори за Дявола. (Йоан 10:34, 35; 1 Коринтяни 8:5, 6; 2 Коринтяни 4:4)a

КАК Е ОЦЕЛЯЛА БИБЛИЯТА: Първо, макар че някои преписвачи на Библията били небрежни или дори прибягвали до лъжи, мнозина били умели и старателни. Масоретите правили преписи на Еврейските писания в периода между VI и X век, известни днес като масоретски текст. Смята се, че те броели думите и буквите, за да се уверят, че не са допуснали грешки. Когато подозирали грешка в оригиналния текст, който използвали, те отбелязвали това отстрани в полето. Масоретите били решени да не променят библейския текст. „Умишлената намеса в текста щяла да бъде за тях най–сериозното престъпление“, пише специалистът Моше Гошен–Готщайн.

Второ, големият брой ръкописи днес всъщност е от полза на библейските изследователи в намирането на грешките. Например религиозните водачи векове наред учели, че техните латински преводи съдържат оригиналния библейски текст. Но те добавили в 1 Йоан 5:7 неверните думи, споменати по–рано в статията. Грешката се вмъкнала и в многоуважавания „Превод на крал Джеймс“ на английски! Но какво разкрили другите ръкописи, които били намерени? Брус Мецгър пише: „Откъсът [от 1 Йоан 5:7] липсва в ръкописите на всички древни преводи (сирийски, коптски, арменски, етиопски, арабски, славянски), освен в латинския превод.“ Поради тази причина погрешните думи били премахнати от ревизираните издания на „Превод на крал Джеймс“ и от други Библии.

Дали по–старите ръкописи доказват, че библейското послание е било запазено? Когато свитъците от Мъртво море били намерени през 1947 г., учените най–накрая можели да сравнят еврейския масоретски текст с библейските свитъци, които били написани повече от 1000 години преди него. Един член на редакторския екип на свитъците от Мъртво море направил заключението, че дори един свитък „дава неопровержимо доказателство, че в период от повече от хиляда години юдейските преписвачи са предавали библейския текст изключително точно и внимателно“.

В библиотеката „Честър Бийти“ в Дъблин (Ирландия) има колекция от папируси на почти всяка книга от Християнските гръцки писания, включително ръкописи, датиращи от II век — едва 100 години след като Библията била завършена. „Макар че папирусите осигуряват нова информация за някои подробности в текста, те също свидетелстват за забележителната прецизност, с която е бил предаван библейският текст през историята“, пише в „Анкър Байбъл Дикшънъри“.

РЕЗУЛТАТЪТ: Въпреки изминалото време и големия брой ръкописи библейският текст не е бил изопачен, а по–скоро подобрен. Сър Фредерик Кениън писал относно Християнските гръцки писания: „Няма друга древна книга с толкова ранни и изобилни доказателства в подкрепа на съдържанието ѝ и никой безпристрастен учен не би отрекъл, че текстът, с който разполагаме днес, като цяло е достоверен.“ А относно Еврейските писания ученият Уилям Хенри Грийн заявил: „Напълно уверено може да се каже, че няма друг труд от древността, който да е предаден толкова точно.“