Ревностни за чистото поклонение на Йехова

„Йехова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.“ — ИЗХОД 34:14.

1. Какво е основното качество на Бога, и как то е свързано с неговата ревност?

ЙЕХОВА описва себе си като „ревнив Бог“. Може би ще се учудиш защо, след като думата „ревност“ има отрицателни значения. Разбира се, основното качество на Бога е любовта. (1 Йоан 4:8) Затова всяко чувство на ревност от негова страна трябва да бъде за доброто на човечеството. Фактически, ние ще видим, че ревността на Бога е жизненоважна за мира и хармонията във вселената.

2. Кои са някои от начините, по които се предават еврейските думи за „ревност“?

² Сродните еврейски думи за „ревност“ се срещат повече от 80 пъти в Еврейските писания. Почти половината от тези случаи се отнасят за Йехова Бог. „Когато се отнася за Бога — обяснява Г. Х. Ливингстън, — идеята за ревността не носи в себе си значението за едно изкривено чувство, а по–скоро за настояването на изключителността на поклонението на Йехова.“ (The Pentateuch in Its Cultural Environment [„Петокнижието в своята културна среда“]) Затова „Превод на новия свят“ понякога предава еврейското съществително име като „настояване за изключителна преданост“. (Езекиил 5:13, NW) Други подходящи изрази са „жар“ или „плам“. — Псалм 79:5, NW; Исаия 9:7, NW.

3. Как понякога ревността може да послужи за добро?

³ Човекът бил създаден със способността да изпитва ревност, но падението на човечеството в греха довело до изопачаване на ревността. Въпреки това ревността у човека може да бъде положителна сила. Тя може да подтикне даден човек да защити свой близък от лоши влияния. Освен това хората могат да проявяват уместна ревност за Йехова и неговото поклонение. (3 Царе 19:10) За да предаде правилното разбиране на тази ревност за Йехова, еврейското съществително име може да бъде преведено като „никакво толериране на съперничество“ спрямо Него. — 4 Царе 10:16, NW.

Златното теле

4. Каква заповед, отнасяща се за праведната ревност, заемала важно място в божия Закон за Израил?

⁴ Един пример за праведна ревност е случилото се, след като израилтяните получили Закона край Синайската планина. Многократно те били предупредени да не се покланят на направени от човека богове. Йехова им казал: „Аз, Йехова, твоят Бог, съм Бог, изискващ изключителна преданост [или — „Бог, който е ревнив (ревностен); Бог, който не толерира съперничество“].“ (Изход 20:5, NW [бел. под линия]; сравни Изход 20:22, 23; 22:20; 23:13, 24, 32, 33.) Йехова встъпил в договор с израилтяните, обещавайки им да ги благослови и да ги заведе в Обетованата земя. (Изход 23:22, 31) И народът казал: „Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни.“ — Изход 24:7.

5, 6. (а) Как израилтяните съгрешили сериозно, докато станували край Синайската планина? (б) Как Йехова и неговите верни поклонници показали праведна ревност край Синай?

⁵ Въпреки това израилтяните скоро съгрешили против Бога. Те все още станували в подножието на Синайската планина. Моисей бил вече много дни на планината, където получавал по–нататъшни напътствия от Бога, и хората накарали Аарон, брата на Моисей, да им направи бог. Аарон се съгласил и направил теле от златото, което хората му дали. Било заявено, че този идол представлява Йехова. (Псалм 106:20) На следващия ден те принесли жертви и ‘му се кланяли’. След това ‘станали да играят’. — Изход 32:1, 4, 6, 8, 17–19.

⁶ Моисей слязъл от планината, докато израилтяните празнували. Като видял срамното им поведение, той извикал: „Кой е на страната на Йехова?“ (Изход 32:25, 26, NW) Синовете на Леви се събрали при Моисей и той им казал да вземат мечове и да екзекутират гуляйджиите идолопоклонници. Проявявайки своята ревност за чистото поклонение на Бога, левитите убили около 3000 от своите провинили се събратя. Йехова подкрепил това, като изпратил мор на оцелелите. (Изход 32:28, 35) След това Бог повторил заповедта: „Не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Йехова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.“ — Изход 34:14.

Ваал–фегор

7, 8. (а) Как много израилтяни извършили явно идолопоклонство във връзка с Ваал–фегор? (б) Как бедствието от Йехова било прекратено?

⁷ Четиридесет години след това, когато народът на Израил се канел да влезе в Обетованата земя, привлекателни моавки и мадиамки подмамили много израилтяни да дойдат и се насладят на тяхното гостоприемство. Тези мъже би трябвало да отхвърлят близките отношения с поклонниците на фалшиви богове. (Изход 34:12, 15) Вместо това обаче те отишли като ‘говеда на клане’, като блудствували с жените и се присъединили към тях в поклонението на Ваал–фегор. — Притчи 7:21, 22; Числа 25:1–3.

⁸ Йехова изпратил бедствие да убие онези, които участвували в това срамно сексуално поклонение. Бог наредил също така на невинните израилтяни да убият своите провинили се събратя. Проявявайки явно презрение, един от израилтянските първенци, на име Зимрий, довел в шатъра си една мадиамска принцеса, за да има сексуална връзка с нея. Виждайки това, боящият се от Бога свещеник Финеес екзекутирал неморалната двойка. Тогава бедствието престанало и Бог заявил: „Финеес . . .отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си.“ (Числа 25:11) Макар че народът бил спасен от изтребване, умрели най–малко 23 000 израилтяни. (1 Коринтяни 10:8) Те изгубили своята дълговременна надежда да влязат в Обетованата земя.

Предупредителен урок

9. Какво сполетяло хората от Израил и Юда заради това, че не били ревностни за чистото поклонение на Йехова?

⁹ За съжаление израилтяните бързо забравили тези уроци. Те не проявили ревност за чистото поклонение на Йехова. „С ваяните си идоли [Бога] подбуждаха към ревност.“ (Псалм 78:58) В резултат на това Йехова позволил през 740 г. пр.н.е. десетте племена да бъдат взети в плен от асирийците. Останалото двуплеменно царство на Юда понесло подобно наказание, когато столицата му Йерусалим била разрушена през 607 г. пр.н.е. Много хора били убити, а оцелелите били взети в плен във Вавилон. Какъв предупредителен пример за всички християни днес! — 1 Коринтяни 10:6, 11.

10. Какво ще стане с неразкайващите се идолопоклонници?

¹⁰ Днес една трета от населението на земята — около 1 милиард и 900 милиона души — твърдят, че са християни. (1994 Britannica Book of the Year [„Годишник на ‘Британика’ за 1994 г.“]) Повечето от тях принадлежат към църкви, които използуват икони, изображения и кръстове в своето поклонение. Йехова не пощадил своя собствен народ, който го подбуждал към ревност чрез своето идолопоклонство. Той няма да пощади и онези, които твърдят, че са християни, а извършват поклонение с помощта на материални обекти. „Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ — казал Исус Христос. (Йоан 4:24) Освен това Библията предупреждава християните да се пазят от идолопоклонство. (1 Йоан 5:21) Неразкайващите се идолопоклонници са сред онези, които няма да наследят божието Царство. — Галатяни 5:20, 21.

11. Как един християнин може да се провини в идолопоклонство, без да се покланя на идол, и какво ще помогне на такъв човек да избягва това идолопоклонство? (Ефесяни 5:5)

¹¹ Макар че един истински християнин никога няма да се поклони на идол, той трябва да избягва всичко онова, което Бог смята за идолопоклонническо, нечисто и грешно. Например, Библията предупреждава: „Умъртвете природните си части, които действуват за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство; поради които иде Божият гняв върху рода на непокорните.“ (Колосяни 3:5, 6) Покорството спрямо тези думи изисква отхвърляне на неморалното поведение. За това е необходимо да се избягват развлечения, които са замислени така, че да събудят нечисти сексуални желания. Вместо да задоволяват тези желания, истинските християни проявяват ревност за чистото поклонение на Бога.

По–късни примери на богоугодна ревност

12, 13. Как Исус дал забележителен пример относно проявяването на ревност за поклонението на Йехова?

¹² Най–забележителният пример на човек, който проявил ревност за чистото поклонение на Бога, бил Исус Христос. През първата година на своята служба той видял алчните търговци да действуват в дворовете на храма. Някои от юдеите, които идвали отдалеч, може би се нуждаели от услугите на среброменителите, за да сменят своите чуждестранни пари за парите, които биха били приети като храмова такса. Освен това те имали нужда да купят животни, за да принесат жертвите, изисквани от божия Закон. Тези търговски дела трябвало да бъдат извършвани извън дворовете на храма. И което било още по–лошо — търговците явно се възползували незаконно от религиозните нужди на своите братя, като вземали прекалено високи цени. Изгарящ от ревност за чистото поклонение на Бога, Исус използувал камшик, за да изгони навън овцете и добитъка. Освен това обърнал масите на среброменителите с думите: „Не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.“ (Йоан 2:14–16) Така Исус изпълнил думите на Псалм 69:9: „Ревността за Твоя дом ме изяде.“

¹³ Три години по–късно Исус отново видял алчните търговци да действуват в храма на Йехова. Дали той щял да го изчисти за втори път? Ревността му за чистото поклонение на Бога била също толкова силна, колкото когато започнал своята служба. Той изгонил както търговците, така и купувачите. И дал още по–силни основания за действията си, казвайки: „Не е ли писано, ‘Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи’? А вие го направихте ‘разбойнически вертеп’.“ (Марко 11:17) Какъв великолепен пример за постоянство в проявяването на богоугодна ревност!

14. Как трябва да ни въздействува ревността на Исус за чистото поклонение?

¹⁴ Личността на сега възвеличения Господар Исус Христос не се е променила. (Евреи 13:8) През днешния 20–и век той е също толкова ревностен за чистото поклонение на своя Баща, колкото и когато бил на земята. Това може да се види в Исусовите послания до седемте сбора, записани в книгата Откровение. Те биват изпълнявани главно днес, през „деня на Господаря“. (Откровение 1:10, NW; 2:1–3:22) Във видение апостол Йоан видял възвеличения Исус Христос с ‘очи като огнен пламък’. (Откровение 1:14) Това показва, че нищо не убягва от вниманието на Исус, когато той проверява сборовете, за да осигури това, че те остават чисти и подходящи за службата на Йехова. Съвременните християни трябва да помнят Исусовото предупреждение да не се опитват да служат на двама господари — на Бога и на богатството. (Матей 6:24) Исус казал на имащите материалистична нагласа членове на лаодикийския сбор: „Понеже си хладък — нито студен, нито горещ — ще те изплюя от устата Си. . . . Бъди ревностен и се покай!“ (Откровение 3:14–19, „Верен“) С думи и пример назначените старейшини на сбора трябва да помагат на своите събратя по вяра да избягват капана на материализма. Старейшините трябва да пазят стадото и от моралната поквара на този ориентиран към секса свят. Освен това хората на Бога не бива да търпят никакво йезавелско влияние в сбора. — Евреи 12:14, 15; Откровение 2:20.

15. Как апостол Павел подражавал на Исус в проявяването на ревност за поклонението на Йехова?

¹⁵ Апостол Павел бил подражател на Христос. За да предпази новопокръстените християни от духовно нездраво влияние, той казал: „Ревнувам за вас с божествена ревност.“ (2 Коринтяни 11:2) Преди това ревността на Павел за чистото поклонение го подтикнала да каже на същия този сбор да изключи един неразкайващ се блудник, който оказвал покваряващо влияние. Вдъхновените напътствия, дадени при този случай, са голяма помощ на старейшините днес в техните усилия да поддържат чисти над 75 500 сбора на Свидетелите на Йехова. — 1 Коринтяни 5:1, 9–13.

Ревността на Бога донася полза на народа му

16, 17. (а) Каква нагласа проявил народът на древна Юда, когато Йехова го наказал? (б) Как Йехова показал ревността си за Йерусалим, след като свършили 70–те години пленничество на Юда?

¹⁶ Когато Бог наказал народа на Юда, като позволил хората да бъдат взети в плен във Вавилон, те станали обект на подигравки. (Псалм 137:3) В ревнива омраза едомците дори помогнали на вавилонците да докарат бедствие върху божия народ, и Йехова забелязал това. (Езекиил 35:11; 36:15) В плен преживелите хора се разкаяли и след 70 години Йехова ги върнал в земята им.

¹⁷ Отначало хората от народа на Юда били в отчаяно състояние. Градът Йерусалим и храмът му били разрушени до основи. Но околните народи се противопоставили на всяко усилие да бъде възстановен храмът. (Ездра 4:4, 23, 24) Какво изпитвал Йехова? Вдъхновеното повествование казва: „Така казва Господ на Силите: Ревнувам твърде силно за Йерусалим и за Сион; и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха към наскърбяването на Израиля. Затова, така казва Господ: Аз съм се върнал с милост в Йерусалим; домът Ми ще се построи в него, казва Господ на Силите.“ (Захария 1:14–16) В изпълнение на това обещание храмът и градът Йерусалим били успешно възстановени.

18. Какво преживяха истинските християни през Първата световна война?

¹⁸ Истинският християнски сбор преживя нещо подобно през 20–и век. По време на Първата световна война Йехова порица своите хора, защото те не бяха строго неутрални по време на този светски конфликт. (Йоан 17:16) Бог позволи политическите сили да ги потиснат и духовенството на псевдохристиянството се възрадва поради това бедствие. Всъщност духовниците бяха инициаторите на това да накарат политиците да наложат възбрана върху работата на Изследователите на Библията, както бяха наричани тогава Свидетелите на Йехова. — Откровение 11:7, 10.

19. Как Йехова показва ревност за своето поклонение от 1919 г. насам?

¹⁹ Но Йехова показа ревност за своето поклонение и върна своя разкайващ се народ в благоволението си през следвоенната 1919 г. (Откровение 11:11, 12) В резултат на това броят на възхвалителите на Йехова се увеличи от по–малко от 4000 през 1918 г. до около 5 милиона днес. (Исаия 60:22) Скоро ревността на Йехова за неговото чисто поклонение ще се прояви по още по–драматичен начин.

Бъдещи прояви на божията ревност

20. Какво ще направи скоро Бог, за да покаже своята ревност за чистото поклонение?

²⁰ Векове наред църквите на псевдохристиянството следвали линията на поведение на юдеите отстъпници, които подбуждали Йехова към ревност. (Езекиил 8:3, 17, 18) Скоро Йехова Бог ще пристъпи към действие, като постави в сърцата на членовете на Организацията на обединените нации една драстична мисъл. Тя ще подбуди тези политически сили да опустошат псевдохристиянството и останалата част от фалшивата религия. (Откровение 17:16, 17) Истинските поклонници ще преживеят това вдъхващо страх изпълнение на божията присъда. Те ще откликнат на думите на небесните създания, които казват: „Алилуя! [„Възхвалявайте Ях, хора!“ — NW] . . . Понеже Той осъди великата блудница [фалшивата религия], която е разтлала земята с блудството си [нейните фалшиви учения и подкрепата ѝ на корумпираните политици], и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги.“ — Откровение 19:1, 2.

21. (а) Какво ще направят Сатан и неговата система, след като бъде унищожена фалшивата религия? (б) Как ще откликне Бог на това?

²¹ Какво ще стане след унищожението на световната империя на фалшивата религия? Сатан ще подбуди политическите сили да започнат една глобална атака срещу народа на Йехова. Как ще реагира истинският Бог на този опит на Сатан да изтрие истинското поклонение от лицето на земята? Езекиил 38:19–23 ни казва: „В ревнивостта Си и в пламенния Си гняв [ще кажа] . . . Аз ще се съдя с него [Сатан] чрез мор, и чрез кръв; и ще наваля върху него, върху пълчищата му, и върху многото племена, които са с него, пороен дъжд и градушка от големи камъни, огън и сяра, Аз ще възвелича и осветя, и ще стана познат пред очите на много народи; и те ще познаят, че аз съм Господ [Йехова — NW].“ — Виж също Софония 1:18; 3:8.

22. Как можем да покажем, че сме ревностни за истинското поклонение на Йехова?

²² Колко утешително е да знаем, че Върховният владетел на вселената ревниво се грижи за своите истински поклонници! Нека, подтикнати от дълбока признателност за неговата незаслужена милост, бъдем ревностни за истинското поклонение на Йехова Бог. С плам нека продължаваме да проповядваме добрата новина и с увереност да очакваме великия ден, когато Йехова ще възвеличи и освети великото си име. — Матей 24:14.

Идеи за размисъл

◻ Какво означава да бъдеш ревностен за Йехова?

◻ Какво можем да научим от примера, даден от древните израилтяни?

◻ Как можем да избягваме да подбуждаме Йехова към ревност?

◻ Как Бог и Христос показват ревност за истинското поклонение?

[Блок на страница 12]

Любовта не завижда

ЗА ЗАВИСТТА библейският изследовател от 19–и век Алберт Барнс писал: „Това е една от най–често срещаните прояви на порока, и показва ясно дълбокото падение на човека.“ По–нататък той казал: „Онзи, който би могъл да стигне до източника на всички войни и конфликти и светски планове — до истинския източник на всички онези кроежи и цели на т.нар. християни, които толкова много допринасят за съсипването на тяхната религия и за превръщането им в хора със светска нагласа, — би бил изненадан да открие колко много може да се припише на завистта. Нас ни боли, когато другите имат по–голям от нашия успех; ние искаме да притежаваме онова, което другите имат, макар че то не ни се полага; и това води до различни престъпни методи, които биват прилагани, за да се ограби радостта им от това нещо, или за да го получим самите ние, или да покажем, че всъщност те не притежават толкова, колкото се смята от всички. . . . Защото по този начин духът на завистта, скрит в лоното ни, ще бъде удовлетворен.“ — Римляни 1:29; Яков 4:5.

В контраст с това Барнс направил едно интересно изказване относно любовта, която „не завижда“. (1 Коринтяни 13:4) Той писал: „Любовта не завижда на другите за щастието, на което се радват те; тя се радва на тяхното добруване; и при нарастването на тяхното щастие . . . , онези, които са повлияни от любовта, . . . не биха го намалявали; те не биха карали другите да се чувствуват неудобно поради своите притежания; те не биха ограбвали от тяхното щастие; те не биха мърморили или говорили разочаровано за това, че самите те не са толкова облагодетелствувани. . . . Ако обичаме другите — ако се радваме на тяхното щастие, не би трябвало да им завиждаме.“

[Снимка на страница 10]

Финеес бил ревностен за истинското поклонение на Йехова