Караитите и тяхното търсене на истината

„ТЪРСИ внимателно в [Писанията] и не уповавай на моето мнение.“ Тези думи били изречени от един от водещите караити през осми век от н.е. Кои били караитите? Можем ли да научим нещо полезно от техния пример? За да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем назад в историята към един отдавнашен спор, който довел до възникването на караитското движение.

Как започнал спорът?

През последните векове преди нашата ера, в рамките на юдаизма се развила една нова философия. Това била идеята, че на планината Синай Бог дал два Закона — един писмен и един устен.a Към първи век от н.е. вече се били развили разгорещени сблъсъци между онези, които подкрепяли новото учение, и онези, които го отхвърляли. Подкрепата идвала от фарисеите, докато садукеите и есеите били сред противниците.

Сред тази изпълнена с противоречия сцена се появил Исус от Назарет като обещания Месия. (Даниил 9:24, 25; Матей 2:1–6, 22, 23) Исус се изправил срещу всички тези противопоставящи се една на друга групи от юдеи. В разискванията си с тях, той говорел против това да се прави божието Слово невалидно заради традицията. (Матей 15:3–9) Исус също така поучавал духовните истини по начин, възможен само за Месията. (Йоан 7:45, 46) Освен това само истинските последователи на Исус дали доказателства, че имат божествена подкрепа. Те станали известни като християни. — Деяния 11:26.

Когато Йерусалимският храм бил разрушен през 70 г. от н.е., фарисеите били единствената религиозна секта, която оцеляла непокътната. И като се оказал без свещеничество, жертви и храм, фарисейският юдаизъм могъл да изнамери заместители за всичко това, позволявайки традицията и тълкуванието да заемат мястото на писания Закон. Това открило възможността за написването на нови „свещени книги“. Първо се появила Мишна, с нейните добавки към устния закон и тълкуванията му. По–късно били добавени други сборници с писания, които били наречени Талмуд. По същото време отстъпническите християни започнали да си позволяват волности с ученията на Исус. И двете среди създали могъщи религиозни системи — равинската власт, от една страна, и църковната власт, от друга страна.

Поради конфликтите на юдеите с езическия Рим, а по–късно и с „християнския“ Рим, средището на юдаизма се преместило във Вавилон. Там писанията на Талмуда били издадени в най–пълната си форма. Макар че равините твърдели, че Талмудът разкривал волята на Бога по–пълно, много юдеи усещали увеличаващата се тежест на равинската власт и жадували за словото на Бога, което им било предадено чрез Моисей и пророците.

Във втората половина на осми век от н.е. юдеите във Вавилон, които се противопоставяли на равинската власт и на равинската вяра в техния устен закон, откликнали положително на един учен водач, наречен Анан бен Давид. Той прогласил правото на всеки юдей да изучава неограничено Еврейските писания като единствен източник на истинската религия, без да се вземат предвид равинските тълкувания или Талмуда. Анан учел: „Търси внимателно в Тора [писания закон на Бога] и не разчитай на моето мнение.“ Поради това наблягане на Писанието последователите на Анан станали известни като караѝм, еврейско име, означаващо „читатели“.

Караитите и равините се сблъскват

Кои са някои примери на караитски учения, предизвикали смут сред равинските кръгове? Равините забранявали яденето на месо и мляко заедно. Те представяли това като обяснение (дадено от устния закон) на Изход 23:19, където се казва: „Да не свариш яре в млякото на майка му.“ От друга страна караитите учели, че този стих означава точно онова, което гласи — нито повече, нито по–малко. Те твърдели, че равинските ограничения били човешко изобретение.

Според тълкуването си на Второзаконие 6:8, 9, равините твърдели, че юдеят трябвало да се моли, носейки тефилин, или филактерии, и че на стълба на всяка врата трябвало да се постави мезузах.b Караитите смятали, че тези стихове имат само фигуративно и символично значение и затова отхвърлили тези равински правила.

Относно други въпроси караитите били далеч по–строги от равините. Да разгледаме, например, тяхното виждане на Изход 35:3, където се казва: „В съботен ден да не кладете огън в никое от жилищата си.“ Караитите забранявали да се оставя да гори лампа или светилник, дори и ако те били запалени преди деня на сабат.

Особено след смъртта на Анан, караитските водачи често не били съгласни със степента и характера на определени ограничения и тяхното съобщение не било винаги ясно. На караитите липсвало единство, защото те не признавали никой самостоятелен водач, но наблягали на личното четене и тълкуване на Писанията, в противоположност на властта според модела на равините. Въпреки всичко обаче движението на караитите придобило популярност и влияние далеч извън вавилонската юдейска общност и се разпространило из Средния Изток. Едно от главните караитски средища дори било установено в Йерусалим.

През девети и десети век от н.е. караитските книжници се отличили чрез едно възродено изучаване на еврейския език и преживели нещо като златен век. Те смятали за свят писания текст на Еврейските писания, а не устните предания. Някои караити станали грижливи преписвачи на Еврейските писания. Всъщност, именно предизвикателството на караитите подбудило масоретско изучаване на Писанията сред всички юдеи, като по този начин било осигурено по–точното запазване на библейския текст за нас днес.

През този период на бърз растеж караитският юдаизъм участвувал в открита мисионерска дейност сред другите юдеи. Това представлявало явна заплаха за равинския юдаизъм.

Как отговорили равините?

Контраатаката на равините се състояла в могъща словесна война, с коварна гъвкавост и преструктуриране на ученията. През вековете, последвали Анановата атака, равинският юдаизъм приел редица от методите на караитите. Равините станали по–умели при цитирането на Писанията, като внедрили в своята реторика караитските стил и метод.

Безспорният водач на тази словесна битка с караитите бил Саадия бен Йозеф, който оглавил юдейската общност във Вавилон през първата половина на десети век от н.е. Основният труд на Саадия — The Book of Beliefs and Opinions [„Книгата на вярванията и мненията“], е преведен на английски от Самюъл Розенблат, който казва в предговора към него: „Макар че . . . по негово време той бил авторитетът относно Талмуда, [Саадия] използувал сравнително оскъдно този източник на юдейската традиция, явно защото неговото желание било да победи караитите — които приемали за валиден само писания Закон — със собствените им оръжия.“

Следвайки стъпките на Саадия, равинският юдаизъм в крайна сметка придобил по–голямо влияние. Той постигнал това, като се приспособил към писания Закон точно толкова, колкото било необходимо, за да отнеме доказателствената сила на караитските аргументи. Окончателният удар бил нанесен от Моисей Маймонид, известният изследовател на Талмуда от 12–и век. Чрез своята толерантна нагласа спрямо караитите, с които живял в Египет, както и чрез своя убедителен учен стил, той спечелил тяхното възхищение и отслабил позицията на тяхното водачество.

Движението на караитите губи сила

При липсата на единство и без добре синхронизирани контраусилия, движението на караитите загубило както сила, така и последователи. С течение на времето караитите променили своите възгледи и принципи. Леон Нимои, автор на трудове върху караитското движение, пише: „Докато теоретично Талмудът останал извън закона, голяма част от талмудския материал без много шум била внедрена в начина, по който караитите прилагали на практика закона и традицията.“ Всъщност караитите загубили своята оригинална цел и приели много неща от равинския юдаизъм.

В Израил все още има около 25 000 караити. Няколко хиляди могат да бъдат открити в други общности, главно в Русия и Съединените щати. Но тъй като имат свои собствени устни традиции, те се различават от първоначалните караити.

Какво можем да научим от историята на караитите? Че е сериозна грешка ‘да се осуетява Божията дума заради предание’. (Матей 15:6) За да бъдеш освободен от обременяващите човешки традиции, е необходимо точно познание на Писанията. (Йоан 8:31, 32; 2 Тимотей 3:16, 17) Да, онези, които търсят да познаят и да вършат божията воля, не се облягат на човешки предания. Вместо това, те усърдно изследват Библията и прилагат полезните напътствия на божието вдъхновено Слово.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 28]

Група караити

[Източник]

От книгата The Jewish Encyclopedia [„Юдейска енциклопедия“], 1910 г.