Защо да търсим истината?

МНОГО религиозни организации твърдят, че притежават истината и я предлагат ревностно на другите. Но взети заедно, те предлагат замайващо изобилие от „истини“. Дали това е просто още едно доказателство, че всички истини са относителни, че няма абсолютни истини? Не.

В своята книга The Art of Thinking [„Изкуството на мисленето“], професор В. Р. Руджеро изразява изненадата си, че дори и интелигентни хора понякога казват, че истината е относителна. Той разсъждава: „Ако всеки си създава своя собствена истина, тогава идеята на никой човек не може да бъде по–добра от идеята на друг. Всички трябва да бъдат еднакви. И ако всички идеи са еднакви, какъв е смисълът да се изследва някой предмет? Защо да се копае в земята за отговори на археологическите въпроси? Защо да се проучват причините за напрежението в Средния Изток? Защо да се търси лечение на рака? Защо да се изследва галактиката? Тези дейности имат смисъл само ако някои отговори са по–добри от други, ако истината е нещо отделно и невлияещо се от индивидуалните гледни точки.“

Всъщност, никой не вярва действително, че истината не съществува. Когато става дума за физически реалности, като например медицината, математиката или законите на физиката, дори и най–заклетият релативист ще вярва, че някои неща са истинни. Кой от нас би се осмелил да пътува със самолет, ако не мислехме, че законите на аеродинамиката са абсолютни истини? Потвърдими истини съществуват; те ни заобикалят и ние залагаме живота си на тях.

Цената на релативизма

Но в областта на морала грешките на релативизма са най–явни, защото именно тук такова мислене е причинило най–голяма вреда. The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“] казва следното: „Сериозно беше оспорвано дали познанието, или познатата истина, е постижима от човека . . . Сигурно е обаче, че когато двустранният идеал на истината и познанието бива отхвърлян като въображаем или вреден, човешкото общество се разрушава.“

Може би си забелязал такава разруха. Например, моралните учения на Библията, които ясно казват, че сексуалната неморалност е погрешна, вече съвсем рядко биват смятани за истини. Ситуационната етика — „решавай кое е правилно за теб“ — е нещо обичайно днес. Дали някой би могъл да твърди, че социалната разруха не е резултат от тази релативистична гледна точка? Несъмнено целосветската епидемия от болести, предавани по полов път, разбитите семейства и бременностите в тийнейджърска възраст говорят сами по себе си.

Какво е истината?

Затова нека да напуснем мътните води на релативизма и да изследваме накратко онова, което Библията описва като чистите води на истината. (Йоан 4:14; Откровение 22:17) В Библията „истината“ изобщо не е като абстрактната, неуловима представа, над която спорят философите.

Когато Исус казал, че целта в живота му била да говори за истината, той имал предвид нещо, което верните юдеи ценели високо в продължение на векове. В свещените си писания юдеите отдавна били чели за „истината“ като за нещо конкретно, а не теоретично. В Библията „истина“ превежда еврейската дума „емѐтх“, която изразява нещо сигурно, солидно и може би най–вече надеждно.

Юдеите имали солидни основания да гледат на истината по този начин. Те наричали своя Бог, Йехова, ‘Бог на истината’. (Псалм 31:5) Това било така, защото Йехова правел всичко, което казвал, че ще направи. Когато давал обещания, той ги изпълнявал. Когато вдъхновявал пророчества, те били изпълнявани. Когато изричал окончателни присъди, те били изпълнявани. Милиони израилтяни били очевидци на тези реални неща. Вдъхновените писатели на Библията ги записали като неоспорими факти от историята. За разлика от други книги, смятани за свещени, Библията не е построена на фона на митове и легенди. Тя е здраво основана на потвърдими факти — исторически, археологически, научни и социологически реалности. Не е чудно, че псалмистът казва за Йехова: „Законът Ти е истина. . . . Всички Твои заповеди са истина. . . . Същността на Твоето слово е истина“! — Псалм 119:142, 151, 160.

Исус Христос повторил думите на този псалм, когато казал в молитва към Йехова: „Твоето слово е истина.“ (Йоан 17:17) Исус знаел, че всичко, което неговият Баща изрекъл, било абсолютно сигурно и надеждно. По същия начин Исус бил ‘пълен с . . . истина’. (Йоан 1:14) Неговите последователи се поучавали като очевидци и записали за всички следващи поколения, че всичко, което той казал, било твърдо като камък, било истината.a

Но когато Исус казал на Пилат, че бил дошъл на земята, за да говори истината, той имал предвид една конкретна истина. Исус казал това в отговор на въпроса на Пилат: „Ти цар ли си?“ (Йоан 18:37) Божието Царство и ролята на Исус като негов Цар били самата тема, ядрото на Исусовото учение, докато той бил на земята. (Лука 4:43) Всъщност „истината“, на която се надяват всички искрени християни, се състои в това, че именно това Царство ще освети името на Йехова, ще реабилитира неговото върховенство и ще върне вярното човечество към вечен и щастлив живот. Тъй като ролята на Исус в изпълнението на всички божии обещания е много централна, и тъй като всички пророчества на Бога стават „Амин“, или ‘истина’, заради него, Исус могъл с основание да каже: „Аз съм пътят, и истината, и животът.“ — Йоан 14:6; 2 Коринтяни 1:20; Откровение 3:14.

Да се признае тази истина като напълно надеждна означава много за християните днес. Това означава, че тяхната вяра в Бога и тяхната надежда в неговите обещания са основани на факти, на реалности.

Истината в действие

Не е чудно, че Библията свързва истината с действия. (1 Царе 12:24; 1 Йоан 3:18) За боящите се от Бога юдеи истината не била предмет за философствуване; тя била начин на живот. Еврейската дума за „истина“ може също да означава „вярност“ и била използувана, за да се опише някой, на когото можело да се вярва, че постъпва според думите си. Исус учел своите последователи да гледат на истината по същия начин. Той пламенно порицал лицемерието на фарисеите, широката пропаст между думите им, праведни в собствените им очи, и неправедните им дела. И той дал примера как да се живее според истините, на които поучавал.

Това трябва да важи за всичките Христови последователи. За тях истината от божието Слово — радостната добра новина за божието Царство под управлението на Исус Христос — е нещо много, много повече от просто информация. Тази истина ги подтиква към действие, подбужда ги да живеят според нея и да я споделят с другите. (Сравни Йеремия 20:9.) За членовете на християнския сбор от първи век, начинът на живот, който те приели като последователи на Христос, понякога бил известен просто като „истината“ или ‘пътя на истината’. — 2 Йоан 4; 3 Йоан 4, 8; 2 Петър 2:2.

Съкровище, което заслужава всякаква цена

Вярно е, че да приемеш истините от божието Слово струва нещо. Първо, самото научаване на истината може да бъде разтърсващо събитие. „Енциклопедия Американа“ отбелязва: „Често истината е неприятна, защото не подкрепя дадено предубеждение или мит.“ Да видим своите убеждения изобличени като неверни, може да бъде разочароващо, особено ако сме били учени от религиозни водачи, на които сме имали доверие. Някои хора могат да уподобят това преживяване с разкритието, че родителите, на които са имали доверие, всъщност, са прикрити престъпници. Но нима не е по–добре да намериш религиозната истина, отколкото да живееш в заблуда? Нима не е по–добре да знаеш фактите, отколкото да бъдеш манипулиран от лъжи?b — Сравни Йоан 8:32; Римляни 3:4.

Второ, да живеем според религиозната истина може да означава, че няма да бъдем приети от някои хора, които преди са били наши приятели. В един свят, където толкова много хора са ‘заменили Божията истина с лъжата’, онези, които се придържат към истината от божието Слово, изглеждат странни и понякога са избягвани и разбирани погрешно. — Римляни 1:25, „Верен“; 1 Петър 4:4.

Но истината заслужава тази двояка цена. Познаването на истината ни освобождава от лъжи, заблуди и суеверия. И когато живеем според истината, тя ни дава сили да издържим трудности. Божията истина е толкова надеждна и добре основана, и така ни вдъхновява с надежда, че ни помага да останем твърди при всякакво изпитание. Не е чудно, че апостол Павел уподобил истината на широкия, корав кожен пояс, или колан, който войниците носели в битка! — Ефесяни 6:13, 14.

Библейската притча казва: „Купувай истината и не я продавай, тоже и мъдростта, поуката и разума.“ (Притчи 23:23) Да отхвърлиш истината като относителна или несъществуваща, означава да се лишиш от най–вълнуващото и най–удовлетворяващото търсене, което животът предлага. Да я намериш, означава да намериш надежда; да я познаваш и обичаш, означава да познаваш и обичаш Създателя на вселената и неговия единороден Син; да живееш според нея, означава да живееш с цел и вътрешен мир, сега и завинаги. — Притчи 2:1–5; Захария 8:19; Йоан 17:3.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 6]

Дали истината се променя изобщо?

ТОЗИ въпрос бил повдигнат от В. Р. Руджеро в неговата книга The Art of Thinking [„Изкуството на мисленето“]. Неговият отговор е ‘не’. Той пояснява: „Понякога може да изглежда, че се променя, но при поглед отблизо ще се окаже, че не се променя.

Разгледайте — казва той — въпроса за авторството на първата книга на Библията, книгата Битие. В продължение на векове и християни, и юдеи вярвали, че книгата имала само един писател. След време този възглед бил оспорен, и накрая заменен от вярването, че поне петима писатели имали дял в книгата Битие. Но през 1981 г. бяха публикувани резултатите от 5–годишно езиково изследване на Битие, които твърдяха, че съществуват 82 процента вероятност писателят да е един, както било смятано първоначално.

Дали истината относно авторството на Битие се е променила? Не. Само нашето схващане се е променило. . . . Истината няма да бъде променена от нашето познание или от нашето невежество.“

[Блок на страница 7]

Уважение към истината

„УВАЖЕНИЕТО към истината не е просто псевдоцинизмът на нашата епоха, който се опитва да ‘разкрие’ всичко, вярвайки, че никой и нищо не може основателно да предявява претенции за истина. То е нагласата, която съчетава радостната увереност, че истината наистина може да бъде намерена, със смиреното подчинение на истината, когато и където и да се появи. Такова искрено отношение спрямо истината се изисква от онези, които се покланят на Бога на истината; от друга страна, дължимото уважение към истината осигурява честност в отношенията на човека с ближния му, както в думи, така и в дела. Това е нагласата — както видяхме, — за която свидетелствуват и С[тарият] З[авет], и Н[овият] З[авет].“ — The New International Dictionary of New Testament Theology [„Нов международен речник на теологията на Новия завет“], том 3, стр. 901.

[Снимки на страница 7]

Напредъкът на науката е основан на разкриването на научни истини

[Снимки на страница 8]

Истината обхваща Царството и неговите благословии