„Що е истина?“

ДВАМАТА мъже, застанали един срещу друг, едва ли биха могли да бъдат по–различни. Единият бил политик, бил циничен, честолюбив, богат, готов на всичко, за да подпомогне собствената си кариера. Другият бил учител, който отхвърлил с презрение богатство и престиж и бил готов да жертвува своя живот, за да спаси живота на другите. Не е необходимо да се казва, че тези двама мъже нямали еднакви възгледи! Особено по един въпрос те били на съвсем противоположни позиции — въпроса за истината.

Мъжете били Понтий Пилат и Исус Христос. Исус бил изправен пред Пилат като осъден престъпник. Защо? Исус обяснил, че причината за това — да, истинската причина, поради която той бил дошъл на земята и поел своята служба — се свеждала до едно нещо: истината. „Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината.“ — Йоан 18:37.

Пилат откликнал с един забележителен въпрос: „Що е истина?“ (Йоан 18:38) Дали той наистина искал отговор? Вероятно не. Исус бил човек, който можел да отговаря на всеки въпрос, който му бил задаван искрено, но той не отговорил на Пилат. И Библията казва, че след като задал своя въпрос, Пилат веднага излязъл от приемната зала. Вероятно римският управител задал въпроса в цинично безверие, все едно че казал: „Истина? Какво е това? Няма такова нещо!“a

Скептичният възглед на Пилат за истината е често срещан днес. Много хора вярват, че истината е относителна — с други думи, че онова, което е истина за един човек, може да не бъде истина за друг, така че и двамата могат да бъдат „прави“. Това вярване е толкова широко разпространено, че дори има дума за него — „релативизъм“. Дали и ти гледаш по същия начин на въпроса за истината? Ако е така, възможно ли е да си възприел този възглед, без да си се замислил в подробности за него? Дори и да не си възприел този възглед, знаеш ли до каква степен тази философия влияе на твоя живот?

Атака срещу истината

Понтий Пилат съвсем не бил първият човек, който оспорвал идеята за абсолютната истина. В действителност някои древни гръцки философи превърнали учението за такива съмнения в делото на своя живот! Пет века преди Пилат, Парменид (който е смятан за баща на европейската метафизика) твърдял, че истинското познание било непостижимо. Демокрит, възвеличаван като „най–великия от древните философи“, заявил: „Истината е дълбоко скрита. . . . Ние не знаем нищо със сигурност.“ Сократ, който може би бил най–уважаваният от всички тях, казал, че всичко, което наистина знаел, било, че нищо не знаел.

Тази атака срещу мисълта, че истината може да бъде позната, продължила чак до наши дни. Някои философи, например, казват, че тъй като познанието достига до нас чрез нашите сетива, които могат да бъдат измамени, никакво познание не може да се докаже като вярно. Френският философ и математик Рене Декарт решил да изследва всички неща, за които мислел, че ги познава със сигурност. Той отхвърлил всичко друго, освен една истина, която смятал за неопровержима: „Когито ерго сум“, или „Мисля, следователно съществувам“.

Култура на релативизма

Релативизмът не е ограничен само до философите. Той е преподаван от религиозни водачи, втълпяван в училищата и разпространяван от средствата за информация. Епископът от Епископалната църква Джон С. Спонг казал преди няколко години: „Трябва . . . да преминем от идеята, че ние притежаваме истината и другите трябва да стигнат до нашата гледна точка, към разбирането, че абсолютната истина е непостижима за всички нас.“ Релативизмът на Спонг, както и на толкова много духовници днес, с готовност изоставя моралните учения на Библията заради една философия — „нека всеки да стига до собствени заключения“. Например, полагайки усилия да накара хомосексуалистите да се чувствуват „по–удобно“ в Епископалната църква, Спонг написал книга, в която твърдял, че апостол Павел бил хомосексуалист!

В много страни образователната система изглежда поражда подобно мислене. Алън Блум писал в книгата си The Closing of the American Mind [„Затварянето на американския разум“]: „Един професор може да бъде абсолютно сигурен в едно: почти всеки студент, който влиза в университета, вярва, или казва, че вярва, че истината е относителна.“ Блум открил, че ако оспори убеждението на своите студенти по този въпрос, те реагират с изумление, „сякаш той поставя под съмнение, че 2 + 2 = 4“.

Същото мислене бива подкрепяно по безброй други начини. Например, репортери от телевизията и вестниците често изглеждат по–заинтересувани от това да забавляват своите зрители и читатели, отколкото от това да представят истината по даден въпрос. Някои предавания за новини дори са подправяли или фалшифицирали филмовия материал, за да го направят да изглежда по–драматичен. И в областта на забавата срещу истината е предприета една още по–силна атака. Ценностите и моралните истини, според които живееха нашите родители и баби и дядовци, са широко смятани за отживелица и често са подлагани на явен присмех.

Разбира се, някои хора могат да спорят, че голяма част от този релативизъм означава широта на възгледите и следователно има положително влияние върху човешкото общество. Но дали това е така в действителност? И какво може да се каже за неговото влияние върху теб? Дали ти смяташ, че истината е относителна, или че не съществува? Ако е така, да я търсиш може да ти изглежда загуба на време. Подобна нагласа ще окаже влияние върху твоето бъдеще.

[Бележка под линия]