Доминиканската република — все още подлежи на откриване

КАТО съвсем млад мъж Христофор Колумб започнал живот на моряк, който в крайна сметка го довел до откриването на островите, които днес са известни като Уест Индия. През декември 1492 г. неговият флагмански кораб „Санта Мария“ пуснал котва край северния бряг на остров Еспаньола, познат днес като остров Хиспаньола и разделен между Хаити и Доминиканската република. Там Колумб основал първото европейско селище, един построен набързо форт, и го нарекъл Ла Навидад. Този остров станал център на неговите по–нататъшни пътешествия.

Колумб открил, че на този остров живеят изключително красиви, доверчиви и гостоприемни хора, индианците таино. По онова време там вероятно имало около 100 000 души. Но поради суровото отношение на нашествениците, чийто основен интерес бил да намерят злато, местното население бързо намаляло. По сведения към 1570 г. там имало останали само 500 индианци таино.

Днес Доминиканската република е населена с хора от много раси и с различен цвят на кожата, чиито прадеди емигрирали тук. Въпреки това, изглежда, те имат много от хубавите черти на таино, като общо взето са приятелски настроени и с лек характер. Това, съчетано с искрена вяра в Бога и с уважение към Библията, прави работата на Свидетелите на Йехова по проповядването и обучението изключително успешна в тази страна.

Откритие от друг характер

Първите мисионери на „Стражева кула“, Ленарт и Вирджиния Джонсън, пристигнали в Доминиканската република по времето на диктатора Трухильо. За своя радост те открили, че много хора откликват бързо и положително на тяхното библейско послание. Но това не се харесало на властите и на религиозните им съветници. Скоро избухнала вълна от преследвания и вярата на първите доминикански Свидетели била подложена на жестоки изпитания. До ден днешен още се говори много за тяхната вяра и лоялност, които били дори до смърт.

Свидетелите на Йехова, които днес наброяват около 16 000 души в страната, са добре познати. Преди известно време пет телевизионни станции излъчиха по цялата страна видеофилма „Свидетелите на Йехова — Организацията зад това име“.a

Това даде широка гласност на работата на Свидетелите не само в големите градове, но също така и в по–малките градчета и в някои селски райони. След това Свидетелите организираха специална кампания, за да достигнат с добрата новина на Царството до тези отдалечени области.

Благословии за положените усилия

Много млади, енергични и пламенни Свидетели пожелаха доброволно да прекарат по два месеца, проповядвайки в тези отдалечени райони. Техните усилия бяха богато възнаградени. В една област двама Свидетели открили изключителен интерес. Когато дошло времето да се чествува ежегодното Възпоменание на смъртта на Исус, те подготвили всичко и поканили хората. Залата се напълнила и те провели събранието. Когато то свършило, те открили за своя огромна изненада, че друга голяма група хора чакат пред залата, за да влязат. Те ги поканили вътре и повторили програмата. Сега в тази област има сбор.

Щедрият и приятелски характер на хората често ги подтиква да споделят библейската истина, която научават, с членове на своето семейство и с други хора. Един човек, който изучавал Библията, бил много радостен, когато най–после успял да отговори на изискванията, необходими, за да може да участвува в службата от къща на къща. Той вече водел пет библейски изучавания със свои съседи, но бил щастлив да участвува по–пълно в службата.

Тъй като има много райони, които не са посещавани редовно от вестители на Царството, се полагат големи усилия да се разговаря с хората в автобусите, както и с онези, които идват в градовете по работа или на покупки. Това води до радостни резултати, както личи от една случка, свързана с писмо, получено от клона. То било от двама мъже от една селска област, които помолили за библейско изучаване. Когато един Свидетел ги посетил, се оказало, че „мъжете“ били на 10 и 11 години. Но как научили те за уредбата за библейски изучавания? Един мъж от това село бил в столицата по работа. Там той срещнал на улицата един Свидетел, който му дал трактат и му предложил безплатно домашно библейско изучаване. Като се върнал в селото си, мъжът дал трактата на едно 12–годишно съседско момиче и му казал за библейското изучаване. На свой ред момичето предало информацията на двете момчета, които веднага написали писмото. Било започнато библейско изучаване с момчетата, с момичето, с този мъж и с двете му деца.

Хубав отклик от младите хора

Наистина младите хора, както тези, които са били отгледани в истината, така и други, изглежда приемат своето поклонение пред Бога много сериозно. Например, Тамар и нейната сестра Кейла били покръстени на 10 години и започнали целодневна пионерска служба на 11 години. Уенди Каролина била на 12, когато символизирала своето отдаване чрез покръстване във вода, и две години по–късно, през 1985 г. тя започнала като редовна пионерка. Днес тя има добри резултати в поучението и продължава да се радва на целодневната служба. Младият Ховани, покръстен на 10 години и редовен пионер на 11, води четири домашни библейски изучавания. Когато 10–годишният Рей открил, че един търговец на стари книги има брошура, публикувана от Свидетелите на Йехова, той помолил майка си да му я купи. Той я прочел от кора до кора. В търсене на повече библейска литература накрая той установил контакт с клона. Днес той се радва на целодневната служба, а майка му също служи на Бога.

Какво помогнало на тези млади хора да оценят стойността на духовните неща? В много случаи правилното родителско ръководство е изиграло важна роля. Това било така с Хосуе, чиито родители християни са учители. Когато един пътуващ надзорник предложил на родителите да помогнат поне на едно от своите деца да започне целодневна служба, те насочили вниманието си към Хосуе. Като отличен ученик, Хосуе получил държавна стипендия да следва проектантство. След година и половина в университета, той приел покана да подкрепи строежа на комплекса за централата на Свидетелите на Йехова в Доминиканската република. Неговите родители изразили дълбоко удовлетворение от това, че са дали сина си в служба на Йехова.

„Откриватели“ от други страни

Думите на Исус, че „жетвата е изобилна, а работниците малко“, наистина могат да бъдат приложени към района тук. (Матей 9:37) Голямата потребност и хубавият отклик подтикнаха Свидетели от други страни да дойдат и да участвуват в изследването на района за истински съвременни съкровища — искрените търсачи на истината.

От съседния остров Пуерто Рико дойдоха семейства Свидетели, които намериха истинско удовлетворение, служейки в различни райони на Доминиканската република. Един глава на семейство каза: „Като можеш да изразиш вярата и надеждата си пред желаещи да слушат хора, това действително придава живот на истината!“ Научавайки за нуждата там, Сесилия от Швеция и Ния от Съединените щати обединили силите си заедно с няколко други млади целодневни служителки. Те служат във вътрешността на страната, където има по–голяма надморска височина и по–умерен климат. Подобно на тях, високо в студените покрити с борове планини, две канадски семейства се присъединили към едно доминиканско семейство, което се върнало от Съединените щати. Те са част от един малък сбор и са в състояние да достигнат до хора, които не са били посещавани от Свидетели на Йехова може би десет години.

Алфредо и Лурдес и техните пет деца са се върнали от Ню Йорк и сега са заедно с малък сбор в един прекрасен туристически крайбрежен град. Те се радват, че могат да участвуват в откриването на хора с честни сърца и да помагат на сбора да расте. Роланд, компютърен програмист от Австрия, и съпругата му Юта са се установили в топлата, суха южна част на страната. Те са имали радостта да видят сформирането на един нов сбор от времето на пристигането си досега. В един съседен град група от три сестри пионерки и едно семейство от Калифорния съобщават, че са имали толкова желаещи за библейски изучавания, че не са могли да поемат всичките. Затова те насърчили интересуващите се да посещават събранията в местната зала на Царството и ги записали да чакат ред за библейско изучаване. Братът на Юта, Стефан, служи вярно заедно с един малък сбор в хубавия град Самана в североизточната част на страната. Само за две години броят на вестителите на Царството там се е увеличил двойно.

Любовта и пламенността, проявени от тези и други хора, които са дошли да помагат, наистина заслужават похвала. Те са приели предизвикателството не само да се преместят в нова страна с различна култура и обичаи, но и в повечето случаи да научат един нов език, за да могат да се грижат за духовните нужди на подобните на овце хора. Техните усилия имат за резултат положителния отклик от страна на местните хора.

Някои доминикански семейства напуснаха удобствата на големите градове и се преместиха в селските области. Всички те са богато възнаградени с радостта да открият истинските съкровища на искрените търсачи на истината.

Търсачите на съкровища от 15–и век не донесли благословии, а робство и неизказани страдания на местните хора от племето таино. Дори и самият Колумб нямал полза от съкровищата на Новия свят. Накрая той бил арестуван и махнат от островите, които открил, и бил върнат в Испания окован във вериги.

Днес се провежда различен вид откривателство и биват намирани по–ценни съкровища. Хората на Йехова са заети в търсене на хора с честни сърца, които откликват на добрата новина на Царството. Резултатът е, че едно непрекъснато увеличаващо се множество се радва на свободата, която само божието Слово може да донесе. (Йоан 8:32) Тези хора очакват с нетърпение времето, когато тази страна, изпълнена с планини, красиви водопади, прекрасни плажове и очарователни пещери, ще стане не просто островен рай, но част от един нов свят, който ще обхваща цялата земя. — 2 Петър 3:13.

[Бележка под линия]

[Карта на страница 24]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

Доминиканска република

[Снимки на страници 24, 25]

Младите хора откриват стойността на духовните неща, като участвуват в целодневната служба