„Не бой се, малко стадо“
„Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.“ — ЛУКА 12:32.
1. Какво било основанието за думите на Исус: „Не бой се, малко стадо“?
„ТЪРСЕТЕ Божието царство.“ (Лука 12:31) Когато Исус казал тези думи на своите ученици, той изразил един принцип, който ръководел мисленето на християните от неговото време до наши дни. Царството на Бога трябва да е на най–първо място в нашия живот. (Матей 6:33) Но в повествованието на Лука Исус продължил със следните изпълнени с обич и вдъхващи увереност думи: „Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.“ (Лука 12:32) Бидейки Добрият пастир, Исус знаел, че бурни времена очакват неговите най–близки ученици. Но нямало защо те да се боят, ако продължават да търсят божието Царство. Така че Исусовите думи не били сурова заповед. По–скоро те били изпълнено с обич обещание, което служело да вдъхва увереност и смелост.
2. Кои са членовете на малкото стадо, и защо те имат специална привилегия?
2 Исус говорел на учениците си и ги нарекъл „малко стадо“. Той говорел също на онези, на които Йехова щял „да даде царството“. В сравнение с огромните множества, които щели да приемат Исус в по–късни времена, членовете на тази група наистина били малко на брой. Те били смятани също така за ценни, защото били избрани за забележително бъдеще — да бъдат използувани на царска служба. Техният Баща — Великият пастир Йехова — призовава малкото стадо с оглед на получаването им на небесно наследство във връзка с Христовото месианско Царство.
Малкото стадо
3. Какво славно видение на малкото стадо видял Йоан?
3 Кой тогава съставлява това малко стадо, имащо толкова прекрасна перспектива? Последователите на Исус Христос, които са помазани със светия дух. (Деяния 2:1–4) Виждайки ги като небесни певци с арфи в ръцете, апостол Йоан писал: „И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето. И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.“ — Откровение 14:1, 4, 5.
4. Каква позиция има днес малкото стадо на земята?
4 Започвайки от Петдесетница през 33 г. от н.е., тези помазани и заченати от духа хора са служили като посланици на Христос на земята. (2 Коринтяни 5:20) Днес има само един остатък от тях и те служат заедно като членове на класа на верния и разумен роб. (Матей 24:45; Откровение 12:17) Особено от 1935 г. насам към тях се присъединяват „други овце“, християни със земна надежда, които наброяват вече милиони. Те помагат в проповядването на добрата новина по цялата земя. — Йоан 10:16.
5. Каква е нагласата на оставащите от малкото стадо, и защо те не трябва да се боят?
5 Каква е нагласата на останалите от това малко стадо, които са все още на земята? Знаейки, че ще получат ‘непоклатимо царство’, те принасят своята свята служба с богоугоден страх и страхопочитание. (Евреи 12:28) Те смирено осъзнават, че притежават неоценима привилегия, която има за резултат безгранична радост. Те са намерили онзи „един скъпоценен бисер“, за който споменал Исус, когато говорел за царството. (Матей 13:46) С наближаването на големия гнет помазаните хора на Бога стоят без страх. Независимо от онова, което ще сполети света на човечеството през ‘великия и бляскав ден на Йехова’, те не изпитват ужасяващ страх пред бъдещето. (Деяния 2:19–21, NW) И защо да се страхуват?
Броят им намалява
6, 7. (а) Защо броят на членовете на малкото стадо на земята е доста малък? (б) Как всеки трябва да гледа на надеждата, която има?
6 През последните години броят на онези от малкото стадо, които са все още на земята, е намалял доста. Това стана ясно от отчета за Възпоменанието през 1994 г. В около 75 000 сбора на народа на Йехова по целия свят само 8617 души показаха чрез вземането си от символите, че са членове на остатъка. (Матей 26:26–30) За разлика от това, общият брой присъствуващи беше 12 288 917 души. Помазаните християни знаят, че това трябва да се очаква. Йехова е определил ограничен брой хора — 144 000 — да съставят малкото стадо, и той го събира от Петдесетница 33 г. от н.е. Логично е тогава, че призоваването на членовете на малкото стадо ще приключи, когато броят им ще бъде почти пълен, и доказателството за това е, че през 1935 г. общото събиране на тези специално благословени хора приключи. Но за другите овце във времето на края е пророкувано, че ще нараснат в едно ‘голямо множество, което никой не може да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици’. От 1935 г. насам общото събиране, извършвано от Йехова, е на това „голямо множество“, чиято надежда е вечен живот на райска земя. — Откровение 7:9; 14:15, 16; Псалм 37:29.
7 Повечето от онези от малкото стадо, които са все още на земята, са на възраст около 70–те, 80–те и 90–те. Неколцина са прехвърлили стотната си година. Независимо от възрастта си, всички те знаят, че чрез едно небесно възкресение в крайна сметка те ще бъдат обединени с Исус Христос и ще управляват с него в неговото славно Царство. Хората от голямото множество ще бъдат земните поданици на Христос, Царя. Нека всеки един от нас се радва на онова, което Йехова е приготвил за онези, които го обичат. Не е дадено на нас да избираме каква надежда да имаме. Йехова определя това. И двете групи могат да се радват в своята надежда за щастливо бъдеще, независимо от това дали то ще бъде в небесното Царство, или на райската земя под управлението на това Царство. — Йоан 6:44, 65; Ефесяни 1:17, 18.
8. Колко е напреднало подпечатването на 144 000, и какво ще се случи, когато то бъде завършено?
8 Малкото стадо от 144 000 души е ‘Божият Израил’, който е сменил физическия Израил в божиите цели. (Галатяни 6:16) Затова остатъкът представлява останалите от този духовен народ на Бога, които са все още на земята. Тези останали биват подпечатвани за окончателното одобрение на Йехова. Апостол Йоан видял това да става във видение и съобщил: „И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на [духовните] израилтяни.“ (Откровение 7:2–4) Тъй като тази работа по подпечатването на духовния Израил явно е доста напреднала, това показва, че скоро ще се случат вълнуващи събития. Тогава „голямата скръб“, когато четирите вятъра на унищожението ще бъдат пуснати върху земята, трябва да е вече съвсем близо. — Откровение 7:14.
9. Как малкото стадо гледа на увеличаващия се брой на членовете на голямото множество?
9 Онези от голямото множество, които вече са събрани, наброяват милиони. Как стоплящо е това за сърцата на членовете на остатъка! Макар че членовете на малкото стадо, които са все още на земята, продължават да намаляват, те са обучили и подготвили подходящи мъже от голямото множество, които да поемат задълженията във връзка с растящата земна божия организация. (Исаия 61:5) Както показал Исус, ще има хора, които ще преживеят големия гнет. — Матей 24:22.
„Не бой се“
10. (а) Каква атака трябва да бъде започната срещу божия народ, и до какво ще доведе тя? (б) Какви въпроси се поставят пред всеки един от нас?
10 Сатан и неговите демони са изхвърлени в областта на земята. Той и неговите пълчища са изманеврирани да предприемат своята яростна атака срещу хората на Йехова. Тази атака, предсказана в Библията, е описана като атаката на Гог от Магог. И върху кого най–вече съсредоточава нападението си Дяволът? Дали не върху последните членове на малкото стадо — духовния Израил на Бога, — които живеят мирно „в центъра на земята“? (Езекиил 38:1–12, NW) Да, но членовете на остатъка от верния помазан клас, заедно с преданите си съобщници — другите овце, ще бъдат очевидци на това как атаката на Сатан ще ускори един драматичен отклик от страна на Йехова Бог. Той ще се намеси, за да защити своя народ, и това ще даде началото на ‘великия и страшен ден на Йехова’. (Йоил 2:31, NW) Днес верният и разумен роб извършва една изключително важна, животоспасяваща работа, предупреждавайки за тази предстояща намеса на Йехова. (Малахия 4:5; 1 Тимотей 4:16) Дали ти активно подкрепяш тази работа, като участвуваш в проповядването на добрата новина на Царството на Йехова? Ще продължаваш ли да правиш това като безстрашен възвестител на Царството?
11. Защо една смела нагласа е жизненоважна днес?
11 Като се има предвид настоящата световна ситуация, колко е навременно членовете на малкото стадо да се вслушат в думите, които Исус адресирал към тях: „Не бой се, малко стадо“! Такава смела нагласа е необходима, като се има предвид всичко онова, което се върши сега в хармония с целта на Йехова. Всеки един от малкото стадо поотделно осъзнава необходимостта да устои чак до края. (Лука 21:19) Както издържал и останал верен чак до края на своя земен живот и Исус Христос, Господарят и Учителят на малкото стадо, така и всеки един от остатъка трябва да издържи и да остане верен. — Евреи 12:1, 2.
12. Как Павел, подобно на Исус, подканил помазаните християни да не се боят?
12 Всички помазани трябва да имат същата нагласа, каквато имал апостол Павел. Обърни внимание как неговите думи като помазан публичен възвестител на възкресението са в хармония с Исусовата подкана „не бой се“. Павел писал: „Помни Исуса Христа, от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие; за което страдам до окови, като злодеец. Но Божието слово не се връзва. Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава. Вярно е това слово; ‘Защото ако сме умрели с Него, то ще и да живеем с Него; ако устоим, то ще и да царуваме с Него; ако се отричаме от Него, и Той ще се отрече от нас; ако сме неверни, Той верен остава; защото не може да се отрече от Себе Си.’“ — 2 Тимотей 2:8–13.
13. Какви дълбоки убеждения имат членовете на малкото стадо, и какво ги подтиква това да правят?
13 Като апостол Павел, и оставащите членове на помазаното малко стадо са готови да понесат страдания, като заявяват могъщото послание, съдържащо се в божието Слово. Те имат дълбоко вкоренени убеждения, като се държат здраво за божиите обещания за спасение и за това, че ще им бъде даден ‘венецът на живота’, ако останат верни до смърт. (Откровение 2:10) Преживявайки мигновено възкресение и промяна, те ще бъдат обединени с Христос, за да управляват заедно с него като царе. Какъв триумф е това за техния запазващ лоялността живот на победители над света! — 1 Йоан 5:3, 4.
Уникална надежда
14, 15. Защо надеждата за възкресението на малкото стадо е уникална?
14 Надеждата за възкресението, която имат членовете на малкото стадо, е уникална. В кои отношения? Първо, то предхожда общото възкресение на ‘праведните и неправедните’. (Деяния 24:15) Всъщност възкресението на помазаните попада в един определен ред на значимост, както ясно е установено от следните думи в 1 Коринтяни 15:20, 23: „Христос е бил възкресен, първият плод на починалите. Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието [присъствието — NW] на Христа, тия, които са Негови.“ Притежавайки издръжливостта и вярата, които Исус проявил, членовете на малкото стадо знаят какво ги очаква, като свършат земния си път, особено откакто истинският Господар посети храма си за съд през 1918 г. — Малахия 3:1.
15 Павел ни дава допълнителна причина да разглеждаме това възкресение като уникално. Както е записано в 1 Коринтяни 15:51–53, той писал: „Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба. . . . Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.“ Тези думи важат за онези от малкото стадо, които ще умрат по време на Христовото присъствие. Без да трябва да спят известно време в смъртта, те биват облечени с безсмъртие „в една минута, в миг на око“.
16, 17. Как помазаните християни днес са особено благословени, като се има предвид тяхната надежда за възкресение?
16 В светлината на това разбиране ние можем да схванем смисъла на думите на апостол Йоан, намиращи се в Откровение 14:12, 13. Той писал: „Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса. И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа [в единство с Господаря — NW]; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.“
17 Какво изключително по рода си възнаграждение очаква членовете на остатъка от малкото стадо! Тяхното възкресение ще дойде бързо, веднага след като заспят в смъртта. Каква забележителна промяна преживяват по този начин членовете на остатъка, като поемат назначението си в духовната област! При такава прослава на членовете на малкото стадо, която протича точно сега, и при толкова напреднало вече изпълнение на главни библейски пророчества, последните останали от членовете на малкото стадо наистина трябва да ‘не се боят’. И тяхното безстрашие служи за това да насърчава членовете на голямото множество, които също трябва да култивират подобна нагласа на безстрашие, като очакват избавление през времето на най–големите беди, които някога е виждала земята.
18, 19. (а) Защо времето, в което живеем, се отличава с неотложност? (б) Защо както помазаните, така и другите овце не трябва да се боят?
18 Прегледът на дейностите, извършвани от членовете на малкото стадо, помага на тях и на голямото множество да продължават да се боят от истинския Бог. Часът на съда Му настъпва и благоприятното време, което остава, е скъпоценно. Наистина, ограничено е времето, през което другите трябва да действуват. Ние, обаче, не се боим, че целта на Бога ще се провали. Тя непременно ще успее!
19 Вече бяха чути силните небесни гласове да казват: „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.“ (Откровение 11:15) Безспорно, Великият пастир, Йехова, води всички свои овце в „прави пътеки заради името Си“. (Псалм 23:3) Членовете на малкото стадо безпогрешно биват водени към своята небесна награда. А другите овце ще бъдат избавени през големия гнет, за да се радват на вечен живот в земната област на божието славно Царство под управлението на Христос Исус. Затова, макар че думите на Исус били адресирани към малкото стадо, несъмнено всички божии служители на земята имат основание да чуят неговите думи: „Не бой се.“
Можеш ли да обясниш?
◻ Защо трябва да очакваме броят на останалите от малкото стадо да намалява?
◻ Какво е положението на помазания остатък днес?
◻ Защо християните не трябва да се боят въпреки наближаващата атака на Гог от Магог?
◻ Защо надеждата за възкресение на 144 000 е уникална, особено днес?