Коледа — дали наистина е християнска?

СПОРЕД The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“], „Коледа е денят, в който християните чествуват раждането на Исус Христос“. Но енциклопедията казва също: „Ранните християни не празнували [Исусовото] раждане, защото те смятали празнуването на нечие раждане за езически обичай.“

Книгата The Making of the Modern Christmas [„Създаването на съвременната Коледа“] от Голби и Пърду се съгласява: „Ранните християни не празнували раждането на Христос. Рождените дни като такива били свързани с езически обичаи; евангелията не казват нищо относно действителната дата на Христовото раждане.“

Ако чествуванията на рождени дни нямат християнски произход, как тогава рожденият ден на Христос е станал толкова бележит „християнски“ празник?

Езическият произход на „Коледа“

„Всеки празнувал и се веселял, работата и бизнесът били напълно преустановявани за известно време, къщите били украсявани с лаврови клонки и вечнозелени растения, между приятелите се разменяли гостувания и подаръци, а подчинените давали подаръци на своите господари. Целият този период бил време на радост и доброжелателство, и хората се отдавали на всякакви забавления.“ — Paganism in Christian Festivals [„Езичеството в християнските празници“] от Дж. М. Уилър.

Дали това описание съответствува на коледните празници, които познаваш? Но колкото и да е чудно, това не е Коледа! А описание на Сатурналия — продължаващ седмица езически римски празник, свързан със зимното слънцестоене (показан на предишната страница). Раждането на непобедимото слънце било чествувано на 25 декември, един от основните празници на римската митраистична религия.

Съгласно The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“] „25 декември, рожденият ден на Митра, иранския бог на светлината, и . . . денят, посветен на непобедимото слънце, който бил и денят след Сатурналия, бил възприет от църквата като Коледа, Рождество Христово, за да противодействува на влиянията на тези празници“. Така езическото чествуване на този рожден ден продължило с една проста смяна на имената — от Митра на Христос!

Но може би ти смяташ, че раждането на божия Син, Исус, било нещо изключително, което заслужава да се отбележи. Един преглед на това, което Библията разказва по този повод, ще изясни много неща.

Едно щастливо събитие

Втората глава на Евангелието от Лука пояснява фактите около това събитие. Лука ни разказва как небесните ангели, скромните овчари, искрените служители на Бога, а и самата Мария реагирали на това забележително събитие.

Да видим първо ‘овчарите, които живеели в полето, и пазели нощна стража около стадото си’ — нещо, което не биха могли да правят по средата на зимата. Когато се появил „ангел от Господа“ и божията слава засияла около него, овчарите първо се уплашили. Успокоението настъпило, когато ангелът обяснил: „Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“ Когато внезапно се появило „множество небесно войнство“ от ангели, овчарите разбрали, че това раждане било различно от другите. Интересно е, че ангелите не донесли подаръци на новороденото дете. Вместо това ангелите възхвалявали Йехова, като казвали: „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“ — Лука 2:8–14.

Естествено, овчарите искали лично да видят това бебе, защото Йехова бил този, който известил щастливото събитие. Когато намерили детето, което лежало в яслите, те казали на родителите какво известили ангелите. След това овчарите си тръгнали, „славещи и хвалещи Бога“, а не бебето. — Лука 2:15–18, 20.

Мария, майката на Исус, несъмнено се радвала на успешното раждане на своя първороден син. Но тя също ‘размишлявала в сърцето си’. След това, придружена от своя съпруг Йосиф, тя отпътувала към Йерусалим в съгласие с Моисеевия закон. Това не било празнуване на рожден ден. Не, това било времето да се представи детето на Бога, „както е писано в Господния закон, че ‘всеки първороден младенец, от мъжки пол ще бъде свят на Господа’“. — Лука 2:19, 22–24.

В храма в Йерусалим Мария и Йосиф срещнали Симеон, когото Лука описва като ‘праведен и благочестив, очакващ утехата на Израиля’. Вдъхновен от светия дух, той казал, че няма да умре преди да види „Христа Господен“. Това, което се случило после, също било ‘по внушение на Духа [на Бога]’. Симеон взел детето в ръцете си — не, не за да му даде подарък, а за да благослови Бога, казвайки: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си; защото видяха очите ми спасението, което си приготвил пред всички люде.“ — Лука 2:25–32.

След това се приближила възрастната пророчица Анна. Тя също ‘благодарила Богу, и говорила за Него [детето — NW] на всички, които ожидали изкуплението на Йерусалим’. — Лука 2:36–38.

Мария, Симеон, Анна, овчарите, както и небесните ангели — всички се радвали на Исусовото раждане. Но обърнете внимание, моля, че те не се отдали на разгул по случай рождения ден, нито започнали да си раздават подаръци. Не, те възхвалявали Йехова, небесния Осигурител на средството за спасението им.

И все пак, някой може да разсъждава така: ‘Само че коледното даване на подаръци не може да бъде грешно — нима „тримата мъдреци“ не почетоха Исус с подаръци?’

Коледните подаръци

Нека да разгледаме отново библейското повествование. Ще го намериш записано в Евангелието от Матей, глава 2. Не се споменава нищо за празнуване на рожден ден, нито е посочено конкретно време, макар че явно това станало след раждането на Исус. В стих 1 (NW) Матей нарича посетителите „астролози [гръцки — маго̀и] от източните страни“, тоест, езичници, които не познават Йехова Бог. Звездата, която тези мъже следвали, не ги завела директно на мястото на Исусовото раждане във Витлеем, а в Йерусалим, където властвувал цар Ирод.

Когато този зъл управник ги чул да разпитват за ‘Юдейския цар, който се е родил’, той се посъветвал със свещениците, за да разбере точно ‘где трябвало да се роди Христос’, така че да може да убие детето. Свещениците отговорили, като цитирали пророчеството на Михей, което определя родното място на Месията във Витлеем. (Михей 5:2) Ирод лицемерно наредил на своите посетители: „Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.“ Астролозите си тръгнали по пътя и звездата ‘вървяла пред тях, докато дошла и спряла над мястото гдето било детето’. Обърни внимание, че той е описан като ‘дете’, а не като новородено бебе. — Матей 2:1–10.

Както подобавало на източни големци, които посещават един владетел, езическите астролози му се поклонили и ‘принесли [на малкото дете] дарове, — злато, ливан и смирна’. Матей добавя: „Понеже бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.“ — Матей 2:11, 12.

В това кратко библейско повествование някои хора биха могли да се опитат да намерят подкрепа за своето коледно даване на подаръци. Въпреки това книгата Discovering Christmas Customs and Folklore [„Преоткриване на коледните обичаи и фолклор“] обяснява, че сегашният обичай за даване на подаръци се корени в подаръците по време на Сатурналия, които римляните давали на своите бедни съседи. „Ранната църква . . . умно пренесла тяхното значение върху ритуалното възпоменание за подаръците на влъхвите.“ В какъв контраст е това с истинските поклонници — като скромните овчари, които само възхвалявали Бога за Исусовото раждане!

Оказвай почит на Христос като Цар!

Днес Исус не е вече бебе. Той е могъщ Владетел, Цар на божието небесно Царство, и трябва да бъде почитан като такъв. — 1 Тимотей 6:15, 16.

Ако си вече зрял човек, дали ти се е случвало да се чувствуваш неудобно, когато пред теб хората показват твои снимки като бебе? Наистина, подобни снимки напомнят на родителите ти за радостта от твоето раждане. Но сега, когато си вече самостоятелна личност, нима не предпочиташ другите да те виждат какъвто си днес? Подобно на това, помисли колко е непочтително спрямо Христос Исус, когато онези, които твърдят, че са негови последователи, всяка година биват дотолкова погълнати от езическите традиции на Коледа и от почитането на едно бебе, че забравят да го почитат като Цар. Да, дори и в първи век християнският апостол Павел разсъждавал относно това колко е уместно да се мисли за Христос като за Цар в небето, какъвто е той сега. Павел писал: „Ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.“! — 2 Коринтяни 5:16.

Христос, като Цар на божието Царство, скоро ще осъществи пророческото обещание да премахне болката, страданието, болестта и смъртта. Той е онзи, който ще осигури подходящо жилище и удовлетворяваща работа за всички при райски условия тук, на земята. (Исаия 65:21–23; Лука 23:43; 2 Коринтяни 1:20; Откровение 21:3, 4) Несъмнено, тези причини са достатъчни, за да избягваме незачитането на Исус!

Като следват личния пример на Христос, истинските християни се стремят да дадат на своите ближни един от най–големите подаръци, който може да се предложи — разбирането на божията цел, което може да доведе до вечен живот. (Йоан 17:3) Този вид даване им носи голяма радост, точно както казал Исус: „По–блажено е да дава човек, отколкото да приема.“ — Деяния 20:35; Лука 11:27, 28.

Християните, които проявяват искрен интерес един към друг, нямат проблеми с това да изразяват по непринуден начин своята любов по всяко време на годината. (Филипяни 2:3, 4) Като един обикновен пример — колко вълнуващо е да получим рисунка от едно християнско дете, което след като е чуло един библейски доклад, я е нарисувало в знак на благодарност! Също толкова насърчаващ е неочакваният подарък от някой близък, изразяващ своята любов. По същия начин християнските родители изпитват голяма радост, когато избират подходящи случаи да дават подаръци на своите деца през цялата година. Този вид християнска щедрост не е накърнявана от наложеното задължение на празничните дни или от езическата традиция.

Затова днес над четири и половина милиона християни от всички народи не празнуват Коледа. Това са Свидетелите на Йехова, които редовно биват заети с даването на свидетелство за добрата новина на божието Царство на своите ближни. (Матей 24:14) Ти можеш да се срещнеш с тях, когато посетят твоя дом, и може би това ще е скоро. Нека твоят радушен прием на това, което те носят, е причина за голяма радост в твоето семейство, когато научиш как да възхваляваш Йехова Бог всеки ден от годината. — Псалм 145:1, 2.

[Снимка на страница 7]

Християните дават на своите ближни един от най–големите подаръци — разбирането на божията цел, което води до вечен живот

[Информация за източника на снимката на страница 4]

Culver Pictures