Корените на днешната Коледа

ЗА МИЛИОНИ хора по целия свят времето на Коледа е много радостно време в годината. То е период на пищни трапези, тачени стари традиции и семейна сплотеност. Коледният празник е също време, когато приятели и роднини с радост си разменят поздравителни картички и подаръци.

Само преди 150 години обаче Коледа била много по–различен празник. В своята книга The Battle for Christmas [„Битката за Коледа“] професорът по история Стивън Нисънбом пише: „Коледа била период на пиянство, когато правилата, ръководещи общественото поведение на хората, временно били изоставяни заради един невъздържан ‘карнавал’, нещо като декемврийски великденски заговезни.“

Това описание може да е смущаващо за онези, които гледат на Коледа с благоговейно страхопочитание. Защо някой би осквернявал празник, за който се смята, че чествува раждането на божия Син? Отговорът на този въпрос може да те изненада.

Погрешна основа

Още от своето начало през четвърти век Коледа била обкръжена със спорове. Например, имало въпроси относно рождения ден на Исус. Тъй като Библията не уточнява нито деня, нито месеца на раждането на Христос, са били предлагани най–различни дати. През трети век група египетски теолози посочили като рождена дата 20 май, докато други настоявали за по–ранни дати, като например 28 март, 2 април или 19 април. До 18–и век рождението на Исус обиколило всички месеци от годината! Как тогава накрая била избрана датата 25 декември?

Повечето учени са съгласни, че 25 декември е бил определен като рожден ден на Исус от католическата църква. Защо? „Най–вероятно причината е — се казва в The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“], — че ранните християни искали датата да съвпада с езическия римски празник, отбелязващ ‘раждането на непобеденото слънце’.“ Но защо християните, които били жестоко преследвани от езичниците в продължение на два века и половина, изведнъж отстъпили пред своите преследвачи?

Навлиза поквара

През първи век апостол Павел предупредил Тимотей, че „нечестиви човеци и измамници“ ще се промъкнат в християнския сбор и ще заблудят мнозина. (2 Тимотей 3:13) Това голямо отстъпничество започнало след смъртта на апостолите. (Деяния 20:29, 30) След т.нар. обръщане във вярата на Константин през четвърти век, голям брой езичници се приобщили към християнството, което тогава имало господствуваща позиция. Какъв бил резултатът? В книгата Early Christianity and Paganism [„Ранното християнство и езичеството“] се казва: „Сравнително малката група от наистина искрено вярващи се изгубила сред голямото множество от хора, твърдящи, че са християни.“

Колко верни се оказали думите на Павел! Истинското християнство сякаш било погълнато от покварата на езичниците. И никъде другаде това замърсяване не било толкова явно, колкото при чествуването на празниците.

В действителност единственото тържество, за което е заповядано на християните да чествуват, е Вечерята на Господаря. (1 Коринтяни 11:23–26) Тъй като римските празници били свързани с идолопоклоннически обичаи, ранните християни не участвували в тях. Поради тази причина езичниците от трети век укорявали християните, като казвали: „Вие не посещавате изложения; не се интересувате от публичните представления; отхвърляте публичните банкети и се отвращавате от свещените състезания.“ От друга страна езичниците се хвалели: „Ние се покланяме на боговете с радост, с пиршества, с песни и игри.“

До средата на четвърти век мърморенето на езичниците затихнало. Как така? Тъй като в сбора навлизали все повече фалшиви християни, отстъпническите учения се увеличавали. Това довело до компромиси с римския свят. В книгата The Paganism in Our Christianity [„Езичеството в нашето християнство“] се казва по този повод: „Определена християнска линия на поведение било да се възприемат езическите празници, които били скъпи на народа поради традицията, и да им се придава християнско значение.“ Да, голямото отстъпничество вече се проявявало сериозно. Тогава желанието на т.нар. християни да приемат езически празници довело до известно одобрение сред обществото. Не след дълго християните вече имали толкова годишни празници, колкото и самите езичници. Не било чудно, че Коледа била най–важният празник сред тях.

Международен празник

Когато преобладаващата форма на християнството се разпространила из Европа, Коледа се разпространила заедно с нея. Католическата църква приела възгледа, че е подходящо да поддържа един радостен празник в чест на рождения ден на Исус. В хармония с това през 567 г. от н.е. общината на град Тур „обявила дванадесетте дена от Коледа до Богоявление за свят и празничен период“. — The Catholic Encyclopedia for School and Home [„Католическа енциклопедия за училището и дома“].

Скоро към Коледа били добавени много от чертите на светските празници на жетвата от северна Европа. Веселбите продължили да преобладават над святото настроение, тъй като гуляйджиите се отдавали на ненаситно ядене и пиене. Вместо да се обяви против разпуснатото поведение, църквата го подкрепила. (Сравни Римляни 13:13; 1 Петър 4:3.) През 601 г. от н.е. папа Григорий I писал на Мелитий, негов пратеник в Англия, като му казал „да не спира тези древни езически празненства, но да ги приспособява към ритуалите на Църквата, като само променя основанието за тях от езически към християнски подтик“. Това съобщава Артър Уайгол, бивш служител на египетското правителство по въпросите на античността.

През Средновековието реформаторски настроените личности сметнали, че е необходимо да се обявят против тези крайности. Те издали многобройни декрети против „злоупотребите с коледната веселба“. В своята книга Christmas in America—A History [„История на Коледа в Америка“] Пени Рестад, която е доктор на философските науки, казва: „Някои духовници изтъквали, че грешното човечество има нужда от период на пълно предаване на природните страсти и на неумереността, стига той да се провежда под обсега на християнския надзор.“ Това само засилило объркването. Но едва ли имало някакво значение, тъй като езическите обичаи вече толкова се били сраснали с Коледа, че повечето хора не искали да се откажат от тях. Писателят Тристрам Кофън изразява това по следния начин: „Хората като цяло [си правели] това, което винаги [си правели], и не обръщали никакво внимание на споровете на моралистите.“

Когато европейците започнали да заселват Новия свят, Коледа била много известен празник. Въпреки това тя не била добре приета в колониите. Пуританските реформатори смятали този празник за езически и го забранили в Масачусетс между 1659 и 1681 г.

След като тази забрана била вдигната, празнуването на Коледа се разпространило из колониите, особено на юг от Нова Англия. Като се има предвид обаче миналото на този празник, не е изненадващо, че някои хора били далеч по–загрижени за доброто си прекарване, отколкото за това да отдават почит на божия Син. Един особено навреждащ коледен обичай било коледуването. Разюздани групи от младежи влизали в домовете на заможни съседи и настоявали да им се дадат безплатно ядене и пиене, като заплашвали, че в противен случай ще направят някаква беля. Ако откажел, домакинът обикновено бил обсипван с проклятия, а понякога къщата му бивала опустошавана.

През 20–те години на деветнадесети век положението се влошило до такава степен, че „коледното безредие“ станало „сериозна заплаха за обществото“ — казва професор Нисънбом. В градове като Ню Йорк и Филаделфия заможните собственици на земя започнали да наемат пазачи, които да пазят техните имения. Дори се казва, че в град Ню Йорк първият професионален полицейски отряд бил сформиран в отговор на изпълнени с насилие гуляйджийски безредици по време на коледните празници в края на 1827 и началото на 1928 г.!

Префасонирането на Коледа

Деветнадесети век донася безпрецедентни промени за човечеството. Хората, стоките и новините започват да пътуват много по–бързо, защото се появява мрежа от пътища и железопътни линии. Индустриалната революция създава милиони работни места и фабриките започват да бълват постоянни запаси от стоки. Индустриализацията поражда също нови и сложни социални проблеми, които в крайна сметка засягат и начина, по който се празнува Коледа.

Хората отдавна са използували празниците като средство за укрепване на семейните връзки, и същото важи и за Коледа. Като преправят избирателно някои от по–старите коледни традиции, нейните поддръжници успяват да променят Коледа от разюздан карнавален празник в семеен празник.

Да, в края на 19–и век на Коледа започват да гледат като на нещо като лек за болките на новия американски начин на живот. „В сравнение с всички други празници — казва г–жа Рестад — Коледа била едно съвършено средство за пренасянето на религията и религиозните чувства в дома и за обуздаването на крайностите и недостатъците на светското общество.“ Тя добавя: „Размяната на подаръци, проявите на благотворителност, дори приятелската размяна на празнични поздрави и носещата радост украса на едно вечнозелено дърво, поставено в гостната, а по–късно в залата на неделното училище, сближавали членовете на всяко отделно семейство един с друг, с църквата и с обществото.“

Подобно на това мнозина днес празнуват Коледа, за да потвърдят любовта си един към друг и за да подпомогнат семейното единство. Разбира се, не бива да се пренебрегват и духовните аспекти. Милиони хора празнуват Коледа в чест на раждането на Исус. Те може би посещават специални църковни служби, поставят изображения на Рождеството в домовете си или отправят благодарствени молитви към самия Исус. Но как Бог гледа на това? Дали одобрява тези неща? Обърни внимание на това, което казва Библията.

„Обичайте истината и мира“

Когато бил на земята, Исус казал на своите последователи: „Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“ (Йоан 4:24) Исус живял според тези думи. Той винаги говорел истината. Съвършено подражавал на своя Баща, ‘Йехова, Бога на истината’. — Псалм 31:5, NW; Йоан 14:9.

На страниците на Библията Йехова ясно е показал, че мрази всяка измама. (Псалм 5:6) Като се има предвид това, нима не е ирония, че толкова много характерни неща, свързани с Коледа, намирисват на лъжа? Например, помисли за приказката за Санта Клаус. Дали някога си се опитвал да обясниш на едно дете защо Санта Клаус предпочита да влиза през комина, вместо през вратата, както твърдят мнозина в много страни? И как Санта Клаус посещава толкова милиони домове само за една нощ? А летящите северни елени? Когато едно дете научи, че е било заблуждавано да вярва, че Санта Клаус е истинска личност, нима това не подкопава доверието в родителите му?

Изданието The Catholic Encyclopedia [„Католическа енциклопедия“] ясно казва: „Езически обичаи . . . били добавени към Коледа.“ Тогава защо католическата църква и другите църкви на т.нар. християнство продължават да поддържат един празник, чиито обичаи нямат християнски произход? Нима това не говори за намиране на извинения за езически учения?

Когато бил на земята, Исус не насърчавал хората да му се покланят. Исус казал: „На Йехова, твоя Бог, трябва да се покланяш и само на него трябва да отдаваш свята служба.“ (Матей 4:10, NW) Така също и след небесното прославяне на Исус един ангел казал на апостол Йоан да се ‘покланя на Бога’, показвайки, че нищо не се е променило в това отношение. (Откровение 19:10) Това води до въпроса: Дали Исус би одобрил поклонението и предаността, които се отдават на него, а не на Баща му, по време на Коледа?

Ясно е, че фактите относно днешната Коледа не са много ласкателни. В основата си тя е един изфабрикуван празник, като много доказателства сочат едно упадъчно минало. С чиста съвест тогава милиони християни са решили да не празнуват Коледа. Например, едно момче на име Райън казва относно Коледа: „Хората влагат толкова емоции за няколко дена в годината, когато семейството е заедно и всички са щастливи. Но защо това да е нещо толкова специално? Моите родители ми правят подаръци през цялата година!“ А едно момиче на 12 години казва: „Не се чувствувам лишена от нещо. Получавам подаръци през цялата година, не само на един специален ден, когато хората се чувствуват задължени да купуват подаръци.“

Пророк Захария насърчил събратята си израилтяни да ‘обичат истината и мира’. (Захария 8:19) Ако и ние, като Захария и другите верни мъже от древността, ‘обичаме истината’, тогава нима не трябва да избягваме всеки фалшив религиозен празник, който позори ‘живия и истинен Бог’, Йехова? — 1 Солунци 1:9.

[Снимка на страница 7]

„Не се чувствувам лишена от нещо. Получавам подаръци през цялата година“