Удовлетворяване на една основна човешка потребност чрез признание
ЕДНО искрено „Браво!“, „Чудесно!“ или „Ти даде най–доброто от себе си, гордеем се с теб“ помага много за повишаване на самочувствието, особено когато е казано от някой, когото уважаваш. Получаването на признание се отразява благотворно на хората. С него те се чувствуват по–добре и са по–щастливи. Да, заслуженото признание е толкова жизненонеобходимо за ума и сърцето, колкото здравословната храна за тялото.
Един речник определя признанието като „приемане на една личност като имаща право на уважение или внимание“ и „специална почит или внимание“. Признанието е тясно свързано с уважението, с чувството на ценене, което, когато бива отдавано, съдържа обмислена преценка или оценка на личността и степента на признание, която тя заслужава.
Признанието — една основна потребност
Да се изкаже заслужена похвала е разумно и честно. Исус дава образец за това в своята притча за слугите, на които господарят поверил имота си. Като благодарност за доброто управление на своя имот, той казал: „Хубаво, добри и верни слуго!“ (Матей 25:19–23) Много често обаче тази заслужена учтивост се пренебрегва. Липсата на признание потиска ентусиазма и инициативата. Айона изразява това по следния начин: „Признанието те кара да се чувствуваш нужен, желан и ценѐн. . . . То ти дава инициатива. А ако си пренебрегнат, ти се чувствуваш потиснат и разочарован.“ Патрик добавя: „И тогава е трудно да се поддържа високо ниво на качество и производителност.“ Следователно, колко важно е да се научим как и кога да отдаваме признание. Всички ние копнеем за сигурността на това да знаем, че сме приети от околните. Това е основна човешка потребност.
Една дума на похвала, прибавена отговорност, или дори материален подарък, те стимулира да продължаваш да даваш най–доброто от себе си. Това е така независимо от това дали си родител, съпруг, съпруга, дете, член на сбора или надзорник. „Когато получавам признание — казва Маргарет, — аз се чувствувам щастлива, необходима, и имам желание да върша нещата по–добре.“ Андрю е на същото мнение: „Духът ми укрепва, като ми осигурява стимул да работя още по–усърдно.“ Но за да отдадеш на някого признание и уважение, са необходими внимателно обмисляне и добра преценка.
Да наподобяваме примера на Йехова, когато отдаваме признание
Най–големият пример за признаване достойнствата на другите е Йехова Бог. Той е благодарен на онези, които заслужават признание. Той забелязвал такива хора като Авел, Енох и Ной. (Битие 4:4; 6:8; Юда 14) Йехова бил признателен на Давид заради неговата изключителна вярност. (2 Царе 7:16) Самуил, който като пророк почитал Йехова дълги години, на свой ред бил почетен от Бога, който бързо се отзовал на Самуиловата молитва да му помогне да порази филистимците. (1 Царе 7:7–13) Не би ли се почувствувал уважен, ако получиш такова божествено признание?
Благодарността и признателността са тясно свързани с признанието. Библията ни подтиква да ‘бъдем благодарни’ и да сме признателни за това, което е било направено за нас. (Колосяни 3:15; 1 Солунци 5:18) Макар че това се отнася конкретно за благодарността към Йехова, същото е вярно и за ежедневните неща от живота. Апостол Павел разбирал това. Той отдал признание на Фива, задето „помагала на мнозина“, и на Прискила и Акила за това, че ‘си положили вратовете под нож’ заради него и заради другите. (Римляни 16:1–4) Представи си как са се чувствували те, когато получили такава открито изразена благодарност. Добре било и за Павел да изпита щастието от отдаването на признание, почит и насърчение. Ние също можем да подражаваме на Йехова и на неговите признателни поклонници, като оказваме надлежното признание на онези, на които то се полага. — Деяния 20:35.
Признание в семейния кръг
„Едно малко признание допринася много, за да направи живота радостен“ — казва Мичъл — съпруг и християнски старейшина. „То те прави да обикнеш, навярно завинаги, човека, от когото си получил признание.“ Например, един християнски съпруг носи тежък товар от отговорност и взема важни решения, които засягат благополучието на семейството. Той трябва да се грижи за духовните, материалните и емоционалните нужди на семейството. (1 Тимотей 5:8) Колко благодарен е той, когато му се отдава надлежното признание за дадената му от Бога длъжност на глава на семейството, и когато неговата съпруга му оказва „дълбоко уважение“! — Ефесяни 5:33, NW.
Не трябва да се пренебрегва и работата на домакинята, която се извършва без да бъде видяна от много хора. Съвременните схващания може да подценяват тази работа и да я лишават от нейната почтеност и стойност. Но въпреки това тя е угодна на Бога. (Тит 2:4, 5) Колко освежаващо е, когато разумният съпруг хвали съпругата си, най–вече във всеки аспект от живота, в който тя се отличава, отдавайки ѝ признание под своето главенство! (Притчи 31:28) Роуина казва за своя съпруг: „Когато той е признателен за това, което правя, за мен е по–лесно да съм му послушна и да го почитам и уважавам.“
Американският педагог Крисчън Боуви веднъж казал: „За децата разумната похвала е това, каквото е слънцето за цветята.“ Да, дори съвсем малкото дете изпитва нужда постоянно да бъде уверявано, че е ценѐн член на семейството. По време на юношеските години, изпълнени с нови емоционални и физически промени, когато се формира характера, е налице повишена чувствителност относно собствения външен вид, съчетана с жажда за независимост и признание. Особено през този период младият човек изпитва необходимост да чувствува, че е обичан от своите родители и към него да се отнасят с разбиране и човечност. По–възрастните родители и дядовци и баби също така се нуждаят от уверението, че все още са полезни и обичани, че не са ‘отхвърлени във време на старост’. (Псалм 71:9; Левит 19:32; Притчи 23:22) Правилното задоволяване на необходимостта от признание донася повече щастие и успех на цялото семейство.
Признание в християнския сбор
Неизмерима е ценността на това да се култивира искрен интерес към другите в християнския сбор и свободно да се изразява признателност за техните постъпки и усилия. Християнските старейшини трябва да са начело в признаването на постиженията и усилията на останалите в сбора. „Едва след като ми бяха направени няколко пастирски посещения, аз осъзнах колко много означават относно насърчението, удовлетворението и щастието — казва Маргарет. — Аз осъзнах от какво сме лишени, когато не бъде дадено обичайното признание.“ Какво чудесно основание за проява на искрен, любещ личен интерес към всички в сбора! Отдавай им признание за тяхната добра работа. Щедро хвали и насърчавай. В много сборове има самотни родители, които работят усилно, за да внедряват духовни ценности в умовете на децата си. Такива хора заслужават специална похвала. Изтъквай положителното, а не отрицателното. Нека останалите виждат твоята братска обич към тях. Нека видят, че си загрижен. По такъв начин любещите надзорници работят за укрепването на сбора. (2 Коринтяни 10:8) А отделни членове на сбора пък се отплащат, като отдават заслужено признание и уважение на тези верни мъже, които се трудят за тях. — 1 Тимотей 5:17; Евреи 13:17.
Но има друга страна, или ъгъл, под който може да се разглежда този въпрос. Желанието за признание несъмнено е много силно. В дните на Исус то станало главна грижа на религиозните водачи. Исус трябвало да коригира погрешния възглед на своите ученици по този въпрос. (Марко 9:33–37; Лука 20:46) Християните се нуждаят от благоразумие и уравновесеност. Ако остане без контрол, желанието за признание може да бъде опасно в духовно отношение. (Яков 3:14–16) Колко трагично би било, например, ако един старейшина се възгордее и започне да изисква от другите да приемат неговата възвеличаваща преценка за собствената му личност! — Римляни 12:3.
Апостол Павел мъдро съветвал събратята християни в Рим: „В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.“ (Римляни 12:10) Тези думи се отнасят преди всичко за християнските старейшини, които трябва по всяко време да признават Христос като Глава на сбора. Подчинението на неговата властна десница се проявява, като се търси Христовото напътствие посредством светия дух, библейските принципи и указанията, давани от Ръководното тяло на ‘верния и разумен слуга’. — Матей 24:45–47; виж Откровение 1:16, 20; 2:1.
Затова когато старейшините се събират и се молят за ръководството на Йехова, за да се грижат за стадото на Бога, те ще се стремят да взимат решения, които са библейски обосновани. Християнската скромност, кротост и смиреност ще предпази всеки старейшина от опитите да възвеличава себе си, да господствува над братята си и да налага своето мнение на тези събрания. (Матей 20:25–27; Колосяни 3:12) Добре би било винаги, когато е възможно, председателствуващият старейшинското тяло предварително да покани за мнения събратята–старейшини и после да състави дневния ред по–отрано, за да даде достатъчно време за внимателно и молитвено обмисляне на всяка от изброените точки. По време на събранието на старейшините, той ще се стреми да не оформя мнението на старейшините, а по–скоро да ги насърчи да упражняват „свобода на изказа“ по отношение на обсъжданите въпроси. (1 Тимотей 3:13, NW) От своя страна събратята старейшини трябва внимателно да се изслушват един друг и с радост да извличат полза от проницателността на онези старейшини, които имат дълги години на християнски опит. — Изход 18:21, 22.
Но надзорниците разбират, че Христос може да използува който и да е старейшина от тялото, за да осигури библейските принципи, необходими за справяне с дадена ситуация или за вземане на важно решение. Сред тялото ще преобладава добър дух, когато на всеки старейшина бива оказвано надлежно признание за неговия принос в грижите за духовните интереси на сбора. — Деяния 15:6–15; Филипяни 2:19, 20.
Работи за отдаването и придобиването на заслужено признание
Признанието укрепва. То насърчава и печели любов. „Дори и да се чувствуваме като най–обикновени хора — казва Мери, — ние се нуждаем от насърчение за нашето собствено достойнство.“ Бъди искрено признателен за всекидневните усилия на другите. Ако правиш това, животът ще бъде много по–удовлетворяващ и приятен за тях. Родители, деца, надзорници и членове на християнския сбор, вие можете да печелите признание чрез начина, по който говорите и действувате. Библията говори с одобрение за трудолюбивите, скромните и смирените хора. (Притчи 11:2; 29:23; Евреи 6:1–12) Научете се да проявявате любезна признателност за достойнствата на другите хора. Съобразявайте се с чувствата на другите, като работите с тях. Апостол Петър дал следния съвет: „Бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри.“ (1 Петър 3:8) Това изисква да се отдава признание на другите, удовлетворявайки по този начин една основна човешка потребност.