Отричането на Бога през 20–и век

„Хората се примиряват с отсъствието на Бога и организират живота си по независим начин, за добро или за лошо, и без каквото и да било споменаване на Бога.“ — One Hundred Years of Debate Over God—The Sources of Modern Atheism [„Сто години спорове относно Бога — Изворите на съвременния атеизъм“].

МАКАР че в началото едно извисяващо се дърво прави впечатление, в крайна сметка се свиква с него. Неговото присъствие става нещо обикновено; височината му вече не вдъхва страхопочитание.

Същото е и с атеизма. Макар че предизвикало много спорове през 19–и век, отричането на съществуването на Бога вече не е нито шокиращо, нито тревожещо днес. Една епоха на толерантност позволи на атеизма да улегне в мирно съвместно съществуване с вярата в Бога.

Това не означава, че повечето хора директно отричат Бога; напротив, резултатите от една анкета, проведена в 11 страни от двете Америки, Европа и Азия, разкриват, че средно малко повече от 2 процента твърдят, че са атеисти. Въпреки това преобладава един атеистичен дух — дори и сред много хора, които вярват, че Бог съществува. Как е възможно това?

Отричане на властта на Бога

„Понякога атеизъм означава просто практическото отричане или пренебрегване на Бога“ — отбелязва The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“]. Поради това The New Shorter Oxford English Dictionary [„Новият по–кратък Оксфордски речник на английския език“] дава следното второ определение на „атеист“: „Човек, който отрича Бога в морален смисъл; безбожен човек.“ — Курсивът наш.

Да, атеизмът може да включва отричане както на съществуването на Бога, така и на неговата власт, или и на двете. Библията споменава за този атеистичен дух в Тит 1:16: „Те твърдят, че познават Бога, но го отричат чрез своите действия.“ — The New English Bible [„Нова английска Библия“]; сравни Псалм 14:1.

Следите на това отричане на властта на Бога тръгват от първата човешка двойка. Ева признавала съществуването на Бога; но тя искала ‘да бъде като Бога, да познава доброто и злото’. Смисълът на това бил, че тя искала сама да си бъде господар и да създаде свой собствен морален закон. По–късно Адам се присъединил към Ева в това отричане на властта на Бога. — Битие 3:5, 6.

Дали тази нагласа преобладава днес? Един прикрит атеизъм се проявява в стремежа към независимост. „Хората днес са уморени да живеят под погледа на Бога — казва книгата „Сто години спорове относно Бога — Изворите на съвременния атеизъм“. — Те . . . предпочитат да живеят в свобода.“ Моралният закон на Библията е отхвърлен като непрактичен, нереалистичен. Мисленето на много хора прилича много на мисленето на египетския фараон, който с незачитане заявил: „Кой е Йехова та да послушам гласа Му . . . ? Не познавам Йехова.“ Той отхвърлил властта на Йехова. — Изход 5:2.

Т.нар. християнство отрича Бога

Най–шокиращото отричане на властта на Бога идва от членовете на духовенството на т.нар. християнство, които замениха чистите библейски истини със създадени от човека традиции. (Сравни Матей 15:9.) Освен това те подкрепиха най–кървавите войни на 20–и век, като по този начин отхвърлиха библейската заповед да проявяват истинска любов. — Йоан 13:35.

Духовниците отрекоха Бога и като обърнаха гръб на неговите морални стандарти — както личи например от непрекъснатия поток от съдебни процеси срещу свещеници–педофили. Положението в псевдохристиянството напомня за това в древните Израил и Юда. „Земята е пълна с кръв, и градът пълен с извращение на съд — било казано на пророк Езекиил, — защото си думат: Господ е напуснал земята, и: Господ не вижда.“ (Езекиил 9:9; сравни Исаия 29:15.) Не е чудно тогава, че много хора са изоставили напълно църквите на псевдохристиянството! Но дали те трябва да изоставят и вярата си в Бога?

Дали това са солидни основания за атеизъм?

Независимо от това дали са видели лицемерието в религията, или не, много атеисти просто не могат да примирят вярата в Бога със страданието в света. Симон дьо Бовоар веднъж казала: „За мен беше по–лесно да мисля за един свят без създател, отколкото да мисля за един създател, натоварен с всичките противоречия на света.“

Дали несправедливостите на света — включително и тези, подклаждани от лицемерните религиозни представители, — доказват, че няма Бог? Помисли за следното: Ако един нож е използуван да заплашва, нарани или дори да убие невинен човек, дали това доказва, че ножът не е направен от никого? Или по–скоро това показва, че този предмет е бил използуван по погрешен начин? Подобно на това — много от човешкото нещастие доказва, че хората злоупотребяват с дадените им от Бога способности, както и със самата земя.

Някои хора обаче смятат, че е нелогично да се вярва в Бога, тъй като ние не можем да го видим. Но какво да кажем за въздуха, звуковите вълни, миризмите? Не можем да видим нито едно от тези неща, но знаем, че те съществуват. Нашите дробове, очи и носове ни казват това. Естествено, че ние вярваме в съществуването на онова, което не можем да видим, ако имаме доказателства.

След като размишлявал върху физическите доказателства — като например електроните, протоните, атомите, аминокиселините и сложния мозък — естествоизпитателят Ървин Уилям Кноблох бил подтикнат да каже: „Вярвам в Бога, защото за мен Неговото Божествено съществуване е единственото логично обяснение за нещата, такива, каквито са.“ (Сравни Псалм 104:24.) Подобно на това физиологът Марлън Букс Крайдър казва: „И като обикновено човешко същество, и като мъж, посветил живота си на научните изследвания и проучвания, аз изобщо не се съмнявам, че Бог съществува.“

Тези мъже не са сами. Според професора по физика Хенри Маргъноу, „ако вземеш най–добрите учени, ще намериш много малко атеисти сред тях“. Нито напредъкът на науката, нито провалът на религията трябва да ни принуждават да изоставим вярата си в един Създател. Нека изследваме защо това е така.

Контрастът на истинската религия

През 1803 г. президентът на Съединените щати Томас Джеферсън писал: „Аз наистина съм противник на покварените версии на християнството; но не и на истинските принципи на самия Исус.“ Да, има разлика между псевдохристиянството и християнството. Много от доктрините на т.нар. християнство се основават върху традициите на хората. За разлика от това истинското християнство основава вярванията си единствено върху Библията. Затова Павел писал на Колосяните от първи век, че те трябва да придобиват „точно познание“, „мъдрост“ и „духовно разбиране“. — Колосяни 1:9, 10, NW.

Това трябва да очакваме от истинските християни, защото Исус наредил на своите последователи: „Правете ученици от хора от всичките народи, покръствайки ги . . . , учейки ги да съблюдават всички неща, които съм ви заповядал.“ — Матей 28:19, 20, NW.

Днес Свидетелите на Йехова изпълняват тази заповед в 232 страни по света. Те са превели Библията на 12 езика и са напечатали повече от 74 000 000 екземпляра от нея. Освен това чрез една програма за домашно библейско изучаване понастоящем те помагат на повече от 4 500 000 души да ‘съблюдават всички неща, които Исус е заповядал’.

Тази образователна програма има далече стигащи резултати. Тя донася истинско просвещение, защото е основана не на човешки мисли, а на божията мъдрост. (Притчи 4:18) Освен това тя помага на хората от всички народи и раси да направят нещо, което човешкото „Просвещение“ никога не би могло да извърши — да облекат една ‘нова личност’, която им дава възможност да развият истинска любов един към друг. — Колосяни 3:9, 10, NW.

Истинската религия триумфира в нашия 20–и век. Тя не отрича Бога — нито неговото съществуване, нито неговата власт. Ние те каним да видиш това сам, като посетиш Свидетелите на Йехова в някоя от техните Зали на Царството.

[Блок на страница 6]

УКРЕПВАНЕ НА КОРЕНИТЕ НА АТЕИЗМА

В средата на 18–и век на философа Дени Дидро било възложено да преведе една еднотомна енциклопедия от английски на френски. Но той далеч надхвърлил очакванията на възложителя. Дидро прекарал около три десетилетия, съставяйки своята Encyclopédie [„Енциклопедия“], един труд в 28 тома, който уловил духа на епохата.

Макар че „Енциклопедия“ съдържала много практическа информация, тя се съсредоточавала върху човешката мъдрост. Според поредицата от книги, озаглавена Great Ages of Man [„Великите човешки епохи“], тя „се осмелявала да проповядва радикалното кредо на [философа], че човек може да подобри участта си, ако подмени вярата с разума като свой ръководен принцип“. Забележителна била липсата на всякакво споменаване на Бога. „Със своя избор на теми — казва книгата The Modern Heritage [„Съвременно наследство“] — издателите ясно показали, че религията не е едно от нещата, които човекът трябва да познава.“ Не е за учудване, че църквата се опитала да забрани „Енциклопедия“. Главният прокурор я обявил за подронваща политиката, морала и религията.

Въпреки своите врагове „Енциклопедия“ на Дидро била поръчана от около 4000 души — поразяваща цифра, като се има предвид нейната изключително висока цена. Било просто въпрос на време това атеистично течение да избуи в едно пълнокръвно отричане на Бога.