Корените на атеизма

НИЕ живеем на една изпълнена с кризи планета; един кратък поглед върху заглавията във вестниците потвърждава този факт всеки ден. Безнадеждното състояние на нашия свят е накарало мнозина да се съмняват в съществуването на Бога. Някои хора, които твърдят, че са атеисти, дори отричат неговото съществуване. Дали и с теб е така?

Вярването или невярването в Бога може дълбоко да въздействува върху твоя възглед за бъдещето. Без Бога оцеляването на човешкия род остава единствено в човешки ръце — отчайваща мисъл, като се имат предвид унищожителните възможности на човека. Ако вярваш, че Бог съществува, тогава ти вероятно приемаш, че животът на тази планета има цел — цел, която тепърва ще бъде осъществена.

Макар че през историята е имало отделни случаи на отричане на съществуването на Бога, едва през последните векове популярността на атеизма се увеличи. Знаеш ли защо?

Съзиране на корените

Едно извисяващо се дърво е внушителна гледка. Но очите виждат само листата, клоните и стеблото. Корените — изворът на живота за дървото — лежат скрити дълбоко в земята.

Същото е и с атеизма. Като високо дърво, до към 19–и век отричането на това, че Бог съществува, се разраснало до внушителни размери. Дали животът и вселената биха могли да съществуват без една свръхестествена Първопричина? Дали поклонението пред един такъв Създател е загуба на време? Отговорите от страна на водещите философи на онова време били гръмогласни и ясни. „Както вече не ни е нужен морален закон, така не ни е нужна вече и религия“ — заявил Фридрих Ницше. „Религията е блян на човешкия ум“ — твърдял Лудвиг Фойербах. А Карл Маркс, чиито писания щели да окажат дълбоко въздействие през идващите десетилетия, дръзко заявил: „Искам да увелича свободата на ума от веригите на религията.“

Множествата били впечатлени. Но това, което виждали, било само листата, клоните и стеблото на атеизма. Корените били на мястото си и давали издънки далеч преди началото на 19–и век. За голяма изненада съвременният растеж на атеизма бил подхранен от религиите на т.нар. християнство! Как така? Поради тяхната поквареност, тези религиозни институции предизвикали голяма част от обезверяването и протестите.

Семената са засети

През Средновековието католическата църква държала в мъртва хватка своите поданици. „Членовете на църковната йерархия изглеждали неподготвени да се грижат за духовните нужди на хората — отбелязва The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“]. — По–висшите духовници, и особено епископите, били набирани от благородническите среди и гледали на своя пост главно като на източник на престиж и власт.“

Някои, като Жан Калвин и Мартин Лутер, се опитали да реформират църквата. Но техните методи не винаги били подобни на Христовите; нетолерантност и кръвопролития белязали Реформацията. (Сравни Матей 26:52.) Някои атаки били толкова зли, че три века по–късно Томас Джеферсън, третият президент на Съединените щати, писал: „Би било по–извинимо човек изобщо да не вярва в никакъв бог, отколкото да го хули с ужасяващите епитети на Калвин.“a

Ясно е, че Реформацията не възстановила чистото поклонение. Но тя намалила силата на католическата църква. Ватиканът вече не държал монопола над вярата на хората. Мнозина се присъединили към новообразуваните протестантски секти. Други, разочаровани от религията, превърнали човешкия разум в обект на своето поклонение. В резултат на това се появила една либерална нагласа, позволяваща различни мнения относно Бога.

Избуява скептицизмът

Към 18–и век рационалното мислене вече повсеместно било възхвалявано като панацея за световните проблеми. Немският философ Имануел Кант твърдял, че напредъкът на човека бил възпиран от това, че той бил зависим от политиката и религията за ръководство. „Имайте смелостта да знаете! — отправял подкана той. — Имайте куража да използувате собствения си интелект!“

Тази нагласа била характерна за Просвещението, познато също като Епоха на разума. Траейки през целия 18–и век, този период бил белязан с едно маниакално търсене на познание. „Скептицизмът заел мястото на сляпата вяра — казва книгата Milestones of History [„Километрични камъни на историята“]. — Всички стари традиции били поставени под въпрос.“

Една ‘стара традиция’, която била подложена на критичен анализ, била религията. „Хората сменили нагласата си спрямо религията — казва книгата The Universal History of the World [„Обща история на света“]. — Те вече не били удовлетворени от обещанието за награда на небето; те искали по–добър живот на земята. Те започнали да губят своята вяра в свръхестественото.“ Наистина, повечето от философите на Просвещението гледали на религията с презрение. И особено много те обвинявали алчните за власт водачи на католическата църква в това, че държали хората в невежество.

Недоволни от религията, много от тези философи станали деисти; те вярвали в Бога, но твърдели, че той не се интересува от човека.b Неколцина станали отявлени атеисти, като например философа Пол Анри Тири Холбах, който твърдял, че религията е била „източник на разделения, лудост и престъпления“. С минаването на годините още много други хора се уморили от т.нар християнство и споделили чувствата на Холбах.

Каква ирония е това, че т.нар. християнство дало тласък на растежа на атеизма! „Църквите били почвата за атеизма — пише професорът по теология Майкъл Дж. Бъкли. — Западното съзнание се оказало дълбоко скандализирано и отвратено от организираната религия. Църквите и сектите опустошили Европа, били инициатори на кланета, призовавали към религиозна съпротива или революция, правели опити да отлъчват или да свалят от власт монарси.“

Атеизмът достига разцвета си

До към 19–и век отричането на Бога вече било изразявано напълно открито и разцъфтявало. Философите и учените не изпитвали никакви скрупули, заявявайки дръзко своите възгледи. „Нашият враг е Бог — заявил един отявлен атеист. — Омразата към Бога е началото на мъдростта. Ако човечеството иска да постигне истински напредък, трябва да се основава на атеизма.“

Но през 20–и век настъпи лека промяна. Отричането на Бога стана по–неагресивно; започна да се разпространява различен вид атеизъм, засягащ дори онези, които изповядват, че вярват в Бога.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 3]

Карл Маркс

[Снимка на страница 3]

Лудвиг Фойербах

[Снимка на страница 3]

Фридрих Ницше

[Информация за източника на снимката на страница 2]

КОРИЦА: Земята: С разрешението на Британската библиотека; Ницше: Авторско право на Британския музей (виж също страница 3); Калвин: Музей на историята на Реформацията, Женева (Снимка F. Martin); Маркс: Снимка от Националния архив на САЩ (виж също страница 3); Планети, уреди, кръстоносци, локомотив: The Complete Encyclopedia of Illustration/J. G. Heck; Фойербах: Архив Бетман (виж също страница 3)